За да може светлата сила на любовта да се разкрие тук пред вътрешния ти взор, съвсем уместно ще бъде да почетем първо най-силно любещия измежду всички, които са се раждали в човешки образ на земята.
Ти самият си може би един от изповядващите се в него, или пък си далеч от религиозните форми, които в течение на столетия са израснали въз основа на неговото учение, запазвайки някои следи от това учение само в изпълнени с противоречие образи от руините на древните храмове; – но във всеки случай ти едва ли ще можеш да минеш безучастно покрай него навсякъде, където разказът за неговия живот ти разкрива учението му.
Наистина, – вестта за неговия живот е доста преиначена и едва ли можеш да се надяваш да намериш в това вестителство много негови думи, запазили и до днес своята чистота, – такива, каквито са били изречени някога от възвишения Учител на неговите ученици.
Но дори и в това изопачаване просветва все още доста истина и ако ти сам си си изработил вътрешната способност да отделяш истинското, то отломъците от старите езически култове и личните схващания на древните автори на тези вестителства няма да са вече в състояние да изопачат за теб истинския образ на Учителя.
Ти трябва само да се научиш да подлагаш на непредубедена проверка всичко, което продължава да ти се поднася като свидетелство на „съвременници“ за житейския път на един човек, останал до ден днешен загадка както за живелите по негово време, така и за следващите поколения…
Тъй като никой не е дръзнал да посегне на древното вестителство, където учението, дадено някога чрез словата на Учителя, е било още в самото начало подложено на чужди прекроявания, то на всяка верска заблуда, пожелала да изтълкува това учение по своему, е бил даден свободен път, така че всяко усилие да се търси днес крайната истина на това учение в така възникналите религиозни схващания е съвършено напразно.
По-надълбоко ще трябва да търсиш тук, ако искаш да намериш, а когато един ден намериш, едва тогава ще можеш наистина да дадеш на религиозното схващане, с което си отрасъл и което от ранна младост те е водило към самия тебе, онази дълбочина, която единствено е в състояние да го об-основе.
Много съм далеч от намерението да ти давам съвет да скъсаш със своя верски кръг и ти би изтълкувал погрешно възвестеното от мен Учение, ако си въобразиш, че съм имал за цел да основа някаква нова религия!
Съвсем не ни липсват добри форми на вярата, колкото и много да се чувствува в днешни дни липсата на истински „вярващи на дело“!
Нищо не ми е по-чуждо от суетно-глупавото желание да увелича броя на старите верски форми с още една!
Аз искам, а съм и задължен от обвързващ духовен обет, да дам на всяка вяра оная в-дълбоченост, от която тя се нуждае, колкото и да е сигурна в собствената си ценност и колкото и да се нарича „единствено права“…
Това, което Учението, добило форма чрез мен, има да ти даде, ти ще го намериш в основата на всички религии, щом веднъж го разпознаеш, – навсякъде, където формите на твоята религиозна вяра са ти свидни помагачи!
Прастара мъдрост се изявява тук пред теб и ти се разкрива най-дълбоката Праоснова на всички „религиозни обосновки“. –
В нея се корени всяка религиозна форма, от каквито и стари или по-нови митове да си избира тя символите!
Не се задоволявай прибързано с една преценка, която ти е била внушена от други по такъв начин, че сега ти се струва като твоя собствена!
Имай упование в себе си, ако да добиеш способността будно да преценяваш тук! –
Казаното от други не бива да те подвежда, ако искаш сам да се доближиш до истината!
Само в своята собствена истина ти можеш да различиш светлината на истината от измамния светлик на илюзиите и химерите! –
И така, нека потърсим сега образа на Учителя, доколкото може все още да ни го разкрие онова вестителство, което така „по човешки“ е смесило най-свети неща със собствените си представи!
Йешуа, Учителят от Назарет, иска сам да ти се разкрие тук чрез моите думи…
Постарай се, несмутен от предразсъдъци и чужди мнения, да почувствуваш онова, което имам да ти кажа!
Мъдрият Учител, бродил надлъж и шир из своята страна, е евреин и първоначалният му стремеж е да бъде разбран само от евреите. Тази истина си остава навеки недосегаема от всички опити на маниакално яростната расова омраза да лиши еврейския народ от неговия най-велик син!
Като евреин той е принуден да черпи от духовното богатство на своя народ, за да могат плодовете на прадревната мъдрост да станат достъпни за ония хора, на които той е искал да бъде Учител. Той се чувствува първоначално изпратен само на „чадата Израилеви“ и се опитва в синагогите да докаже истинността на своето учение тъкмо „чрез писанието“: – чрез древните религиозни книги на ортодоксалното юдейство.
А с това вече е било посято, – по неволя, – семето на една първа заблуда, тъй като слушателите му се опитвали да го разберат като учител на тяхната вяра, и всяка дума, която стигала ясна и неизопачена до тях, била преиначавана по собствените им объркани представи за бащината им вяра.
Той непрекъснато се мъчи да изправи тази заблуда, но в собствения си духовен живот той самият е твърде далеч от тяхното тесногръдие, за да може да схване до каква степен „глухи“ са слушателите му.
Окайването, че този народ не умее да го „слуша“, звучи твърде често в думите му.
Той укорява народа, който „има уши само за да не чува“, отивайки по този начин към собствената си гибел.
А когато краят на живота му – отдавна вече предусещан – наистина наближава, цялото му мъжество рухва в горчив вопъл, и той – оплаква Йерусалим, че не е познал през неговите дни какво е искал той да даде на народа си…
Малцина избрани все пак от него ученици са принудени често да чуват сурови думи заради тесногръдието си и само в редки случаи той се доверява на способността им да го разбират.
Понякога той се опитва да убеди сам себе си, че външно така всеотдайно преданите му хора сигурно го разбират правилно, за да се убеди после за кой ли път, изпълнен с болка и състрадание, колко далеч от неговото Учение са техните сърца. –
Той странствува така из земята на Палестина, – говори в „училищата“, – в селските синагоги, – за да разкрие следата на истината в старите писания, – говори пред народа на народен език, за да пробуди сърцата, доверява на приятели тайната на своята мисия, която те не могат да разтълкуват, защото са твърде много в плен на народните въжделения за месия – и никой, с изключение на онзи, „когото е обичал“* – не го е разбирал.
(* Йоан. – Б. пр.)
Той говори за своя „Отец“, а те мислят, че им приказва за техния племенен Бог, въпреки че той съвсем недвусмислено ги призовава да не служат на този „Бог на отмъщението“, който е говорил „на древните“, и духовно обезсилвайки неговата мнима „заповед“, учи: – „Аз пък ви казвам…“*
(* Мат. – 5:21-45. – Б. р.)
Той говори за високата си мисия, а те си въобразяват, че иска отново да укрепи външното могъщество на тяхното земно царство, макар и отдавна да им бе възвестил, че той е цар на едно царство, чието вечно съществувание се крепи на сила „не от тази земя“.
Той говори за онова, което е станало в него „плът и кръв“, и проповядва въплъщаване на Духа, – а те разбират, че неговото тяло, дадено му някога от земята, трябвало да стане тяхна земна храна*.
(* Йоан. 6:48-63. – Б. р.)
Онези клетници, които той е съумял да излекува от недъзи благодарение на изцелителната сила, присъща на земното му тяло и нямаща нищо общо с духовната му същност, – му вярвали като на свой помагач, но не подозирали, че той би могъл да им окаже същата физическа помощ даже и да е бил друг в духовно отношение…
Да го упрекваме ли тогава, че земното в него се е поддало на мимолетна слабост и той се е доверил на виковете „Осанна!“, обещаващи му земна власт, – да го упрекваме ли, че тази власт е изглеждала примамливо близка, макар и да е искал да я постави в услуга единствено на душите?! –
В това се състои краткото заплитане във вина, от което не е могъл да убегне дори и този живот, защото никой от родените на тази земя не може да се опази от всяка вина!
Наистина той просто е търсел заради висшата си духовна задача смъртта от човешка ръка, тъй като само чрез такава смърт е можел да даде и последното, което единствено нему бе отредено да даде; – но тази смърт е дошла всъщност твърде рано за него и му е била нужна изключителна сила, за да я приеме с готовност, затова той е отправял отдън душа молитви към своя „Отец“ да промени все пак съдбата му, – „ако е възможно“*. –
(* Мат. 26:39. – Б. р.)
„Много още“, вярваше той, може да каже на учениците си, но по онова време, както ясно виждаше, те не можеха „да го понесат“*…
(* Йоан. 16:12. – Б. р.)
Но когато един пратеник на светлата Общност, към която е принадлежал и той, му показва най-после в онази страшна нощ в Гетсимания, че пътят му, такъв, какъвто сам си го е начертал, не може вече да се измени дори и от „Отеца“ на всички действуващи в тази светла Общност, – той се съсредоточава отново в себе си, в своето първосвещенство на Светещ, и изминава като герой последния си тежък път, превит под бремето на дървения кръст. –
На този мъченически кръст, дал по-късно ново тълкуване на един прадревен, свещен символ на отдавна отминали благородни култове, той осъществява крайния акт на Любов – останал тайна за всички заобикалящи го тогава, – и все още тайна за всички, освен за малцина зрящи, чак до наши дни!
– – – – – – – – – – – –
Нека никой не си мисли, че тази смърт сама по себе си изчерпва съдържанието на този краен акт на любов!
Тук се крие една мистерия, която аз вече се осмелих, макар и не без стеснение, да разбуля на друго място, – и то само защото дългът го изискваше…
Който може да я схване, нека я схване!
Един духовен силов поток е станал тогава достъпен за всеки човешки дух чрез любовта, която ти възвестява тази книга, силов поток, чието разкрепостяване можеше да се постигне само чрез саможертвата на един всемогъщо любещ. –
„Богът“ на отмъщението, – най-злият демон в невидимата част на физическия космос, – бе надвит тук от един земен човек чрез абсолютното изкореняване на всяко чувство за отмъщение: – едно дело, което е могло да бъде извършено само от висшата форма на прадуховната любов…
Онова, което древните книги ти разказват по-нататък за случилото се след смъртта на най-силно любещия, е мит, ако го разгледаш исторически, но този мит крие в себе си най-дълбока истина.
Учителят наистина е „възкръснал“ от гроба, но земното му тяло съвсем не е можело да му послужи за това. –
Наистина „момъкът в бяла дреха“* не е бил халюцинация на изплашените до смърт жени, – но обърни внимание и на по-многозначителната следа от истина, която авторът на това древно писание не е могъл да изличи, – която очевидно е непознаваема и неразбираема за него, – въпреки че е бил все пак принуден да я запише против волята си, колкото и да се опитва отново да я заличи. –
(* Марк. 16:5. – Б. р.)
Истина е, че не учениците на възвишения Учител са били тези, които са взели безжизненото му земно тяло*, и хронистът има основания да твърди, че това е един лъжлив „слух“.
(* Деян. 1:10-11. – Б. р.)
А Учителят често се е срещал през земните си дни, далеч от други хора, уединен в планината, и с такива, които не са принадлежали към неговия народ, но са били равни нему, обединени с него в онази светла Общност, чийто духовно неотделим брат е бил той…
Когато веднъж той взел със себе си трима от дванадесетте си ученици в планината, където имал обичай да се „моли“, и те могли да го видят в светлото „преображение“ на духовния му образ, верните му последователи, съглеждайки двама мъже в бели дрехи до своя Учител, помислили, че това бездруго са двама от древните пророци, – „Мойсей“ и „Илия“, – така че Учителят, виждайки с горчиво разочарование тяхната грешка, им забранил да говорят пред другите за случилото се. – – –
Той разбира, че въпреки всичките си наставления не е успял да ги освободи от теснотата на племенната им вяра и че ще предизвика само объркване, ако се опита да поправи тази грешка.
Обаче тези „мъже в бели дрехи“ и „момъкът“, когото жените намерили в гроба, не са били чужди помежду си и тъй като не са искали да допуснат възникването на култ около безжизненото тяло на високия си Брат, те постъпили така, както и днес се постъпва със земните останки на мъртвите според обичая на тяхната страна: – те го предали на изпепеляващ огън, след като предварително подготвили всичко необходимо за това на грижливо избрано, защитено от всякакви външни смутители място…
Аз говоря тук, поучен от онзи, който наистина имаше право да каже за себе си, че ще остане при човеците „до свършека на света“, – поучен от ония, които мога да нарека свои високи братя и които в онази нощ сами приспаха в дълбок сън стражите, за да изпълнят с мъдрост волята на своя Брат, която беше същевременно и тяхна воля. –
Много добре съзнавам, че мнозина ще ме обвинят тук в самоизмама, дори нещо по-лошо, – някои „слепи водачи на слепци“ биха могли да ме упрекнат прибързано в самомнителност заради тези мои думи.
Само осакатените души отричат всяко живо свидетелство, за чието възприемане им липсват необходимите духовни органи!
Много добре зная, че се докосвам тук до неща, които за много хора са „неприкосновени“, – но спасителното Учение на най-силно любещия ще просияе повече чрез истината, а не чрез тази прадревна, предавана по силата на навика, несъзнателна, благочестива заблуда, – която всъщност престава да бъде заблуда, щом започнем да я тълкуваме като поетичен образ, имащ за цел единствено да облече истината в символична дреха…
Дори масовото пробуждане, настъпило на „юдейската Петдесетница“ в Йерусалим, не е било в състояние да свали всички наслоения от душите на онези, които вярвали в Учителя само затова, защото го „видели“ пак след земната му смърт.
Прекалено обвързани в своето тесногръдие са били тези души, за да може „Духът на истината“, възвестен някога от Учителя, да ги усъвършенствува от себе си.
Ето защо на Павел, този истински любещ, наречен „езически апостол“ и „народен учител“, не му е било никак лесно, когато той, действително преживелият някога с най-дълбок трепет в себе си „Духа на истината“ и поради това осъзнал кой е бил всъщност възвишеният Учител, – се е срещнал с онези толкова тесногръди хора, които се осмелявали да се наричат ученици на „Помазания“! –
Но все пак и този някогашен ученик на фарисеите*, превърнал се във вестител на Христа, не е бил лишен от всякакъв пред-разсъдък и по-късно е примесвал добронамерено някои древни, близки нему неща към учението на Учителя, макар и да е виждал далеч по-ясно от всички други, нарекли себе си „вестители“ на едно учение, за което самият Учител беше говорил като за „блага вест“**. –
(* Фарисеи (гр., от староевр. „парухим“ – букв. „отделените) – евреи, живели в стриктно съблюдаване на писания Закон (Тора) и устната традиция и обвинявани в евангелските текстове във формализъм и лицемерие. – Б. пр.
** На старогр. – „евангелие“. – Б. пр.)
За жалост съвсем горчиво стана учението, постигнало през вековете такава власт над другите и тъй самомнително позоваващо се на думите на Учителя за „благата вест“! – –
Йоан, обаче, когото Учителят, по думите на древното вестителство, бе „обичал“, оставаше в тишина и стихналите оставаха около него.
Той единствен притежаваше текста, който някога самият Учител бе написал собственоръчно за него, и едва по-късно той позволи на неколцина достойни според него ученици да го препишат.
Ако Исус, както обикновено се вярва, наистина беше поучавал само устно и не бе написал нищо, то нито една-единствена от неговите собствени думи нямаше да стигне до нас! –
Оригиналният текст заедно с преписите са били, както вече казах на друго място, унищожени по-късно от собствената ръка на онези, чието най-голямо съкровище са били тези текстове на Учителя, от страх, че тази светиня би могла някога да бъде осквернена.
Доказателство и за този факт ми бе дадено само от духовно свързаните с мен в Прасветлината братя, които единствени могат да „знаят“ тук, но не е невъзможно по-късните поколения да се натъкнат и на писмени или други някакви следи, които да покажат и явно истинността на моите думи, защото аз духовно съзирам отделните части на такива текстове все още в сферата на Земята, въпреки че не съм в състояние да определя мястото, където те лежат…
Но всеки един може да открие известни следи в онази част на древното вестителство, която се приписва именно на „обичания“ някога от Учителя човек. –
Недостатъците на тази част от древното писание стават лесно разбираеми, като се знае, че авторът ѝ, близък на кръга ученици на Йоан, се е основавал наистина на „текстовете на Учителя“, само че е искал да свърже с тях всички фрагменти от преданията и легендите, с които е разполагал.
Нищо от приписваното на ученика, когото Учителят е „обичал“, не е написано от неговата собствена ръка, макар че естеството на текстовете, наречени на негово име, не е много далеч от онова, което той би могъл да напише, – ако сам той го беше писал.
Но всички тези въпроси са важни само за онези, които биха желали да схванат отвън нещо, което могат да схванат само дълбоко вътре в себе си. –
И единствено тези хора задават въпроса „кой е дал някога на Учителя неговото учение“ драговолно надавайки ухо за всевъзможни измислици, разказващи, че по времето, за което евангелията мълчат, Исус бил ходил в Индия, – докато според други той бил постигнал духовно съвършенство в Египет.
В това няма нищо вярно!
Наистина земният му баща е потърсил някога работа в Египет*, където по онова време занаятчийството намирало добро заплащане, за да осигури прехраната на семейството си и да спести малко пари за завръщане в родината, както и днес постъпват занаятчиите от Италия и от други някои страни, но по същото време оня, комуто по-късно се бе разкрила неговата светла същност, е бил още дете и съвсем не е бил достатъчно зрял, за да постигне усъвършенствуването на земното в себе си, а това е необходима предпоставка за всеки, комуто е отредено да преживее в земното си съзнание своето сияние в Прасветлината.
(* Мат. 2:13-19. – Б. р.)
Но той съвсем не е имал нужда да тръгне за Индия, тъй като каквото е трябвало да получи „от Индия“, то е дошло само при него, а онзи чуден образ на „мъдреците от изтока“, които видели „звездата му“ и му поднесли даровете си, – е бил отнесен към ранното му детство единствено защото самите автори са имали само смътна представа за станалото и защото така легендата щяла да подкрепи по-добре тезата за чудесата, които те искали да свържат още с най-ранната възраст на Учителя.
А това, че духовното може да се схване само в Духа, е било толкова далеч от мисълта на благочестивите древни хронисти, колкото и на пристрастените любители на чудеса в наше време, въпреки че Учителят е насочвал слушателите си да търсят Бога само „в Духа“. –
Външно в детските години на Учителя не е имало по силата на естествената необходимост абсолютно никакви „чудеса“.
Той е бил дете като останалите си другарчета по игра, а когато станал достатъчно силен, за да помага в тежката ръчна работа на баща си, той изучил занаята като всеки друг дърводелец, чиято работа по онова време се състояла освен в строителството на къщи и в някои други видове обработка на дърво.
А вътрешното му развитие останало в тайна, както става с всеки сроден с него по Дух Брат, като изискванията на това духовно развитие по никакъв начин не са били пречка за външната му дейност.
Този, който като земен човек се е научил така да схваща своята духовна мощ, изградена много преди тялото на неговата майка да му даде земната дреха, не е стоял настрана там, където животът е искал своето, защото той никога не би могъл да постигне високата си цел, ако беше останал чужд на живота.
Той си е бил занаятчия до настъпването на часа, който го е призовал към друго, а тогава е съумял да докаже, че може да „чете“ по-добре „писанието“ от учените „книжници“, – без някога да го е „учил“ като тях.
Факирските чудеса, при-„писвани“ му от хронистите, никога не са били извършвани от него, – но някои от „чудесата“, свързани с неговото име, са дълбоко съдържателни символи и като такива са пълни с истина, докато вродената му сила да лекува болести му е позволила да извърши немалко дела, изглеждащи големи „чудеса“ в очите на околните, но не е имала нищо общо с духовното му призвание.
А твърденията, че той самият се позовавал на своите „чудотворни знамения“, за да склони другите да повярват в думите му, са равносилни на нечувано оскърбление за него, който наистина е знаел кое е на тялото и кое на Духа, – и да сложат в устата му думи, с които той уж напомнял за чудесата си, са могли само наивно невежи хора, надяващи се да дадат по този начин външно потвърждение на напътствията на Учителя.
Неизказано голям грях е бил извършен с неговото Учение заради улова на човешки души – и до днес тези грехове на глупави разпространители на така страшно изопаченото учение продължават да оказват пагубното си въздействие, без да може да се види краят на тази заблуда!
Дано ми се удаде да хвърля поне малко светлина тук за всички, които имат още „добра воля“!
Духовната нищета на многобройните лишени от вяра хора, познаващи Учението на Йешуа само в изопачения му вид и подтиквани от последните външни изследвания на тези древни писания към все нови и нови съмнения, е отдавна вече дотолкова непоносима, че се налага да се даде най-после едно осветление, а то може да се очаква само от страна на ония, които сами познават вестителя на това Учение, живо свързан с техния кръг, оня кръг, от който произлиза и той: пратеникът на „Отеца“, и в който той се върна отново, след свършване на земното си дело!
Само от тук както нашето, така и бъдещото време може да получи отговор на немалко „загадки“, а и науката има нужда от такава нагласа на търсенията си, за да съумее един ден да намери онова, което е по нейните сили да намери, и да пригоди този отговор и към изискванията на тия, които са способни да схванат само онова, което могат да „хванат“. –
Всички въпроси на търсещото човечество, надхвърлящи сферата на чисто земно-животинското съществувание на човека, ще намерят своя отговор един ден, след като хората се научат да разпознават все повече и повече действието на духовната йерархия, чийто най-значителен и най-важен пратеник бе Учителят от Назарет…
По колко погрешен път са били тласнати всички, които смятат, че във възвишеното Учение на този мъдрец се препоръчва хилавото чувство, тъй често наричано „любов към хората“! – –
На техните наставници често им е било трудно да изтълкуват по такъв начин постъпките на Учителя, описани в евангелията, че даденото тълкуване да бъде според тях убедително. –
В тях има неща, които не се вписват в общата картина, ако съобщенията се отнасяха за кротко шепнещия образ, създаден от благочестивите църковни проповедници…
Силният и енергичен човек, чийто образ е още жив в тези текстове въпреки всички наслоения върху чистата вест, трудно може да се оприличи на сладникавите представи, благовидно и безсилно съчинени от анемичната вяра по неин мащаб…
Доста думи от „писанието“ са могли да се съгласуват с подобни представи само след като са били недобросъвестно фалшифицирани в „обяснения“, продиктувани от нуждите на автора им, докато е изчезнало и малкото, останало въпреки по-ранните наслоения. –
Кощунствена би се сторила на един такъв сладникав тълкувател на „писанието“ мисълта, че възвишеният Учител е могъл някога през живота си да изпита в себе си онази сила на любовта, която неговият „служител“, независимо дали му е „позволена“ или не от вярата му, много добре чувства в собствената си плът, – но е принуден да я нарече „греховна“, защото не знае нищо за нейната божественост!
Кощунствено му се струва, че тази форма на любовта произлиза от същата сила, която твори най-възвишената форма на любовта, станала Учение и дело в живота на високия Учител, – сила, която е могла да му вдъхне твърдост за онзи акт на любов, чрез който Учителят-първосвещеник увенча на кръста цялото човечество!
И все пак, приятелю, ти няма да намериш никога любовта – такава, каквато я познаваше Учителят, ако събуждаш в себе си само сладникави чувства и наричаш своето дружелюбие към хората, примесено със състрадание – „любов“! – –
Зле подхожда на този слабоват образ на мнима „любов“ Учителят, изпълнен с презрение към достойното за презрение, който в обкръжението на своите последователи размахва камшик, за да изгони сквернящите храма търговци, – който има само ритник за менячите на злато и който казва на свещениците на своя народ суровите думи, които те в своята отмъстителност не могли никога да му простят!
За да могат да съгласуват тия постъпки със собствената си непризваност, тези тълкуватели трябваше да измислят израза за „божия гняв“ и не се посвениха да припишат на „небесния Отец“ на възвишения Учител пороците, присъщи съгласно древното, будещо страх религиозно учение на техния мрачен племенен Бог, когото някога високият Учител низвергна духовно с могъщите си слова:
„Аз пък ви казвам…!“
О, не, – ако искаш любовта да породи действителен живот у теб, ще трябва да тръгнеш по съвсем други пътища, различни от сочените ти досега.
Нима не можеш да разбереш, че на своето най-високо стъпало силата на любовта по никой начин няма да се изяви в по-слаба форма, отколкото в онази по-низша разновидност, която вече така усилва твоите мисли, дела и пориви, че често разкъсваш окови, които дотогава са ти изглеждали непоклатими?!? –
Само търсейки в себе си нещо, което и във висшата си духовна изява буди същите сили и властвува над всичко, което иначе те оковава, ще можеш да намериш в себе си любовта, добила живот в Учителя! – –
Едва тогава ще постигнеш свободата на „синовете на Светлината“* и оня мир, който “Аз ви давам не тъй, както светът дава“**!
(* Йоан. 12:36 – Б. р.
** Йоан. 14:27 – Б. р.)
Не бива също да виждаш в думите на древните евангелия нови „заповеди“!
Повярвай ми и не се оставяй да бъдеш заблуден от наслоенията: – Учителят никога не е използувал думата „заповед“ и никога не е давал „заповеди“!
Дори възвестената от Новия завет „заповед“ на любовта не е била никога изречена от него!
Най-много може да е цитирал от време на време „писанието“: „Обичай ближния си като самия себе си!“ – когато е искал да покаже на ортодоксалните фанатици от своя народ, че той също познава много добре техния „закон“…
Навикът на учениците му да се чувствуват обвързани от „заповеди“ и от тяхното „съблюдаване“ е преиначил неговите съвети в заповеди! Те не са могли да разберат съветите му освен като „заповеди“!
Верни на древните предписания на юдейството, те са имали нужда от заповед, – и от заплаха с наказание за нарушаване на тази заповед! –
Учителят говорел за постигане на блаженство – а те, свободно използувайки думите му, си създавали „рецепта“ за постигане на блаженството! Достатъчно било според тесногръдото им схващане човек само да спазва „заповедите“, за да може да бъде сигурен един ден в успеха си „в оня свят“.
По същия начин и днес някои размътени глави вярват, че светло и сигурно познание може да се постигне чрез някакви мистериозни „упражнения“, така често възхвалявани в разни съмнителни трактатчета.
Но всичко истинско, съдържащо се в най-първия записан вариант на тези древни книги, е било само отзвук от учението на мъдрия Учител, или в най-добрия случай разказ по памет за един период, който за тогавашните автори е бил вече отдалечен на десетки години в миналото…
Истинско кощунство е да се държи Духът на Вечността отговорен за така записаните текстове, в които самите автори, намиращи се в плен на древни митологични заблуди, чийто нов вариант е звучал в ушите на техните съвременници, и все още силно обвързани от игото на един зъл племенен Бог, са се опитали, изхождайки от собственото си мъгляво разбиране, да дадат нов израз на това учение въз основа на слабите спомени, запазили се в паметта им, без изобщо да забележат до каква степен са го фалшифицирали! – –
Никога високият Учител не е давал „заповеди“ на своите ученици, иначе той нямаше да бъде онзи възвишен Светещ, който е бил, е и вечно ще бъде!
Неговото учение е било едно „Блазе ти!“ и „Горко ти!“ – както учението на всички, които са негови братя: – съединени с него в царството на Духа сътрудници..
Той е знаел да облажава, както е знаел и да окайва, но е бил винаги далеч от това да „заповядва“!
Освен това той като Светещ в Прасветлината е знаел много добре, че чрез „заповеди“ никога не може да се стигне до нещо добро, – и че спасението може да се постигне само от онзи, който чрез свободен избор се стреми към него.
– – – – – – – – – – – –
Ако искаш по този начин да се опиташ да спасиш за себе си учението на мъдрия Учител от текстовете на древните писания, ще трябва да зачеркнеш наистина много от онова, което още от ранна младост е станало близко и скъпо на сърцето ти! Друго пък ще можеш да запазиш тъкмо защото си го разпознал като несвойствена добавка.
Пази се да не заличиш прекалено много неща, обявявайки ги за погрешни!
Само недей избира за пробен камък съвременния рационализъм!
Изчакай първо дотогава, докато истинският смисъл на моите думи събуди собственото ти потвърждение!
Аз ти дадох всички критерии за истинското „слово Господне“!
Чуй още и следното:
С „кириос“ – „господин“, се обръщат и днес още навсякъде, където се говори гръцки, към всеки човек, който не е просяк!
„Кирие елейсон“* – умолява минувача седналият на улицата просяк.
(* „Господи, помилуй“ в библейските текстове. – Б. пр.)
Нека това ти послужи за поука, за да не даваш, тласкан от фалшиво смирение, погрешно тълкувание на думата „Господ“ в този древен текст, влагайки в нея един смисъл, който тя е получила дълго време след смъртта на Учителя, едва в зараждащия се нов култ.
„Рави“ са наричали учениците своя Учител и тази дума също може да предизвика погрешни тълкувания, тъй като днес такава титла се дава публично само на официално назначения проповедник на дадена синагога.
Аз обаче мога да ти кажа, че и днес още на всеки благочестив познавач на писанието в една еврейска община, дори ако той е търговец или занаятчия във всекидневния живот, се дава почетното звание „рави“!
Съвсем по същия начин го е носил и дърводелецът, „разтълкувал писанието“ за своите, тъй като той е бил един Майстор на възвишената Светлина, един член на светлата Общност тук на земята, за която си чувал и като за „Бялата ложа“, – наименование, появило се едва в по-ново време и употребявано от мен единствено заради подчертаната му образност!
А неговите братя, – в пълно духовно единение с него, както и той с тях, – го наричат: „най-силно любещия“, защото никой преди него не е извършил онзи акт на най-силна любов, на който той доброволно се бе обрекъл в жертва, – защото никой след него не би могъл да извърши такова дело, което да е изобщо сравнимо с неговия акт на любов, чрез който духовната „аура“ на тази земя е била преобразена за всички времена и за всички земни хора, така че от този момент за всички хора станаха достъпни духовни области, оставали преди това достижими само за отделни единици, и то с цената на нечувано самонадделяване.
Много добре съзнавам, че моите думи не са в състояние да ти кажат какво е любовта, добила живот в най-силно любещия човек, който се е раждал някога на земята…
Аз мога само да ти покажа как можеш да откриеш следите на този живот въпреки всички натрупвания, под които лежи древният разказ за него.
Дано почувствуваш чистото учение на този живот дълбоко в сърцето си, където то единствено може да бъде доловено в цялата му сила, така че Учителят да намери в твое лице един достоен ученик!
Ала знай, че всичко онова, което аз съм упълномощен да ти дам тук, идва от същия извор, от който е черпил някога като Светещ в Прасветлината Йешуа!
Няма нито една дума, изречена някога от „най-силно любещия“ за самия него, която и аз да не мога да повторя за себе си, ако това е необходимо…
В едно само трябва и аз, изпълнен с благоговение, да се преклоня пред него, и както много добре зная кое е то, така също зная, че няма нито един от моите братя, който да не сведе тук почтително глава пред него.
А то е силата на любовта, стигнала до живо самораздаване у него и в неговото дело!
От неговата любов ще получиш и ти живот, ако успееш да схванеш онова, което идвам да ти възвестя във всичките си книги!
Блазе ти, ако не се “възмутиш“ от моите думи, защото човекът, за когото говоря тук, може и за тебе да е станал „Бог“, в какъвто се е превърнал за безброй хора в тяхната собствена или възприета от другите представа, въпреки че през земните му дни никоя дума нямаше да му се стори достатъчно остра, за да отхвърли той от себе си такова обожествяване! – –
Но аз не говоря тук за твоя „Бог“, издигнат през последните две хилядолетия от земните, породени от мозъка представи на безброй хора; за „Бога“, когото наричаш с името на най-силно любещия, както са ти заръчали твоите ограничени, обхванати от страх учители.
Аз говоря единствено за съединения с Духа земен човек, станал след мъченическата смърт на земното си тяло, против своята воля, наложен прототип на тези толкова ограничени антропоморфни представи за Бога…
Познавам до най-дълбоките му корени човешкото въжделение да си създава Богове по човешки образ и заедно с теб почитам възвишените човешки форми, служили в течение на много столетия на твоя изграден по човешките верски представи култов образ.
Обаче аз съм същевременно здраво съединен с духовната същност на исторически съществувалия човек, станал толкова против волята си причина за издигането на този култов образ в негово име.
Да бъда глас и свидетел на този духовен човек, ми е възложено от духовната структура на живота, от който аз, както някога и той, съм роден в човешко тяло…
Аз спокойно мога да очаквам времето, в което тези думи не ще бъдат белег нито на самонадеяност, нито на умопомрачение!
– – – – – – –
Източник: "Книга за любовта"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар, 1991
Преводач: Борис Стоянов
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
Предай нататък
03.02.2022 12:39
" Само в своята собствена истина ти можеш да различиш светлината на истината от измамния светлик на илюзиите и химерите! "
"„Богът“ на отмъщението, – най-злият демон в невидимата част на физическия космос, – бе надвит тук от един земен човек чрез абсолютното изкореняване на всяко чувство за отмъщение: – едно дело, което е могло да бъде извършено само от висшата форма на прадуховната любов…"
" А Учителят често се е срещал през земните си дни, далеч от други хора, уединен в планината, и с такива, които не са принадлежали към неговия народ, но са били равни нему, обединени с него в онази светла Общност, чийто духовно неотделим брат е бил той…
" Аз говоря тук, поучен от онзи, който наистина имаше право да каже за себе си, че ще остане при човеците „до свършека на света“, – поучен от ония, които мога да нарека свои високи братя и които в онази нощ сами приспаха в дълбок сън стражите, за да изпълнят с мъдрост волята на своя Брат, която беше същевременно и тяхна воля. "
" А това, че духовното може да се схване само в Духа, е било толкова далеч от мисълта на благочестивите древни хронисти, колкото и на пристрастените любители на чудеса в наше време, въпреки че Учителят е насочвал слушателите си да търсят Бога само „в Духа“.
Чест и почитания за положения почтен труд, приятелю!
Истината, опитала се да си проправи път тук, на земята, за благото на човечеството, чрез чистото учение на Исус, за жалост не е била разбрана; била е пропусната и преиначена с всички трагични последици от това.
За щастие, в недалечното минало един истински брат Христов, работил в земна дреха под тежестта на духовния си дълг, оставя на човечеството наследство в писмено слово и в картини. Това наследство е – чисто духовно учение, сигурен път, извеждащ към Истината. Дано този път любящият глас на Духа бъде истинно разбран!:
"Много добре съзнавам, че моите думи не са в състояние да ти кажат какво е любовта, добила живот в най-силно любещия човек, който се е раждал някога на земята…
Аз мога само да ти покажа как можеш да откриеш следите на този живот въпреки всички натрупвания, под които лежи древният разказ за него.
Дано почувствуваш чистото учение на този живот дълбоко в сърцето си, където то единствено може да бъде доловено в цялата му сила, така че Учителят да намери в твое лице един достоен ученик!
Ала знай, че всичко онова, което аз съм упълномощен да ти дам тук, идва от същия извор, от който е черпил някога като Светещ в Прасветлината Йешуа!"
Нека бъдат от Господа благословени всички, които с добра воля търсят Истината! Нека им бъде предоставено всичко необходимо, за да вървят към нея и да стигнат до нея цели и непокътнати!
Благодаря за подкрепата, Огнян!
Бъди жив, здрав и благословен!
