Беден е – беден като просяк, дори да притежава всички съкровища на земята – онзи, който не познава неизчерпаемите възможности за укрепване на всичките си сили, скрити в способността му да се труди. –

     Най-различен по вид труд се полага на тази земя и мнозина са убедени, че трябва да се трудят за някаква възвишена кауза, за да окаже трудът им такова благотворно въздействие върху техните най-добри сили.

     Който мисли така, не познава още „благословлението на труда“ и ще изтълкува напълно погрешно онова, което имам да му кажа…

     Не говоря за това, че тази или онази работа може да ти достави особена радост, макар от сърце да ти пожелавам да изпиташ най-голямата възможна радост от своя труд.

     Не говоря и за това, че като се трудиш за едно дело, смятано от теб за „възвишено“, можеш да стигнеш до определена екзалтация на чувствата.

     При това още от самото начало тук трябва да бъде изправено едно погрешно разбиране!

     Виждаш как даден човек се посвещава на някое възвишено дело, докато ти се блъскаш ден след ден за едничкия хляб, все едно дали работиш с ръцете или с главата си.

     Може би това те кара да изпитваш известна завист, тъй като външната ти съдба или пък твоите заложби и образование не ти позволяват да се заемеш с такава „благородна“ според тебе дейност. –

     Ала ти нямаш никакво основание да завиждаш на другия!

     Какъвто и да е характерът на всекидневната ти работа, ти самият вземаш участие в неговата дейност. –

     Носачът, който разтоварва корабите в пристанището, е също така съпричастен към всяко голямо и значимо дело на някой син на своя народ, както и работникът край машината, превръщащ тези стоки от далечните страни в годни за употреба храни и облекла.

     И селянинът зад плуга, и писарят със своето перо: – всички те обединяват усилията си в помощ на „другия“, в чийто мозък назрява вече откритието, носещо лек за дадена болест, или чиито упорити търсения ще доведат до резултати от голяма полза за днешните и бъдещите поколения. –

     А този „друг“ би бил най-големият глупец, ако си въобрази, че делото му е плод единствено на неговите усилия…

     Разбира се, той като писател или художник, като изследовател, овладял в тънкости своята наука, е творец на създаденото от него, но творчеството му би било невъзможно без така разнообразния по своя характер труд на всички, осигуряващи онези условия на живот, които са необходима предпоставка за творчеството на „другия“. –

     Чувал съм за едно малко общество, чиито членове се надявали, че за да намерят спасение, било достатъчно да се откажат от всичко, което не са създали със собствените си ръце.

     Така тези благородни мечтатели се устремили „назад към природата“ и заживели в уединение.

     Само от едно нещо не искали да се лишат: – от книги – и от още нещо: – от разкошния роял, на който един от техните, човек с голяма дарба, им изпълнявал шедьоври на музикалното изкуство.

     По този начин те довели собственото си верую до абсурд, без – колкото и да е чудно – да забележат това. –

     Нека помислим за минута колко много хора с най-различни професии трябва да се трудят, за да изработят само материала, от който е направена една книга, да помислим колко ръце и колко машини са нужни, за да се произведе един роял с богата звучност! –

     Споменавам тук мимоходом тези факти, защото те показват достатъчно очевидно, как всички по-значителни духовни ценности, създадени от една цивилизация, имат винаги за предпоставка всекидневния труд на безброй ръце и глави.

     Колкото и делнична да изглежда работата на даден човек в собствените му очи, той може да бъде уверен, че тя се проявява по някакъв косвен път и в най-възвишените творби, създадени от неговите съвременници, а на свой ред произведенията на творческите натури – макар да изглеждат твърде далеч от грижите на всекидневието – са единствената гаранция, че дадена цивилизация ще се съхрани и ще съумее да предложи добре платена работа дори на най-скромните си труженици. –

     След отстраняването на една толкова съдбоносна заблуда нека поговорим сега за огромната душевна сила, която може да бъде почерпана от всеки вид работа – но само при условие, че тя се върши с пълно напрягане на силите – и която във всяко страдание укрепва и силата на истинската вътрешна утеха.

     Ти безспорно знаеш от опит, че горчивата необходимост да се заемеш с уреждането на проблеми, породени от сполетялото те страдание, те отвлича вече от това тягостно самоизмъчване, – кара те „да дойдеш на себе си“, – и така ти позволява да погледнеш по-спокойно на сполетялата те беда.

     Но за да почерпиш вътрешна утеха в цялата ѝ сила, налага се преди всичко мислите ти да не остават продължително в плен на сковаващата ги болка.

     Най-сигурното и най-лесното средство за това е така да се задълбочиш в своята работа, че докато трае работният ти ден, нищо друго да не може да обсеби съзнанието ти.

     Работното ти време – ако умееш да се трудиш правилно – ще бъде, в твоето страдание, винаги време на отдих от измъчващите те мисли. –

     Който смята, че работи с главата или с ръцете си, докато всъщност мисли почти машинално за други неща, – за него моите думи не се отнасят, а и аз дълбоко се съмнявам, че такъв човек има нужда от утеха, ако не говорим за "разтухата", която търси в „забрава“ на своята мъка…

     Тук аз се обръщам към хората, разтърсени до дъно от страданието и решени да го превъзмогнат!

     Нищо не може да ти донесе по-бързо вътрешната утеха, която ти се разкрива като сила и те учи да преодоляваш с нейна помощ и най-горчивата мъка, от труда, полаган от теб така, както трябва да се извършва всяка работа, за да бъде тя от полза за душата ти!

     Нищо не е в състояние да те доведе по-бързо до едно ново начало!

     Тъй като в твое лице виждам човек, който се стреми към Духа, смятам за разбиращо се от само себе си, че за теб работата не може никога да бъде дотам механична, че да ти позволява да мислиш същевременно за други неща, лежащи извън обсега на твоята дейност, както правят бабите, занимаващи се с плетене на чорапи – за тях това е по-скоро една полезна игра с ръцете, която те само от време на време удостояват с вниманието си. –

     Нещо повече – от теб, решения да тръгне по пътя към Духа, аз очаквам да не знаеш почивка в своята работа, освен ако истинска умора не те застави да потърсиш отдих. –

     Само такъв труд оказва онова благотворно душевно въздействие, от което се нуждаеш по своя път – той ще те направи и най-умелия между твоите другари по работа, пак този труд ще ти помогне, когато страдаш, да намериш в себе си силата на утехата. –

     Само който познава този вид труд, единствен той има правото и на отдих след края на работния ден, а от отдиха си той също ще извлече полза, защото тогава ще почерпи от плодовете на труда на други духове, доколкото е открит за тяхното въздействие. –

     А измъчва ли те страдание и търсиш ли в труда силата на утехата, – по-късно, по време на отдих, ще получиш голяма вътрешна утеха, идваща от света на Духа, която ще можеш да почерпиш само след като възстановиш равновесието си благодарение на положения от тебе труд. –

     Аз самият познавам още от детските си години достатъчно добре и страданието, и труда, и ти говоря като човек, който твърде често се е сблъсквал с тях! –

     Можеш да ми се довериш в това отношение, дори да нямах никакво друго право да те поучавам! –

     Още като дете преживях не едно страдание, а по-късно бях поведен по всички пътища, които трябваше да опозная, за да мога днес да окажа помощ там, където е възможно да се помогне чрез съвет. –

     Голяма умора е обхванала света в тези дни, разтърсвани от ехото на неотзвучали ужаси, и хората не могат още да разберат, че и тази умора може да се превъзмогне единствено чрез труда заради самия труд.

     И тук истинска вътрешна утеха може да се постигне само чрез чудотворната обновяваща сила на най-усилено полагания труд. –

     Съвсем не искам да се приемат „на вяра“ тези мои думи!

     Който страда и който е превил гръб под бремето на грижите си, нека изпита правотата им на дело!

     Няма да му се наложи да чака дълго, за да види дали съм казал истината!

     От труда си той ще почерпи – по-рано, отколкото се е надявал – онази сила на утехата, която ще укрепи волята му и ще му помогне да започне отново! –




– – – – – – –
Източник: "Книга за утехата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
               светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ГАЛ-ИКО, 1994
Преводач: Борис Стоянов