Не се рови в мъката си и не развреждай все отново и отново канещите се да зараснат вече рани, ако искаш да почерпиш в себе си силата на утехата!
Посочи вратата на всеки, който идва уж да те „утеши“, но само разравя пресни гробове! –
Което е вече преживяно, иска да намери сега покой в теб, за да потъне в най-съкровените ти дълбини.
Само ако се упокои завинаги в дълбините на душата ти, преживяното от теб ще стане твоя животворна придобивка.
Всяко страдание запазва силата си само докато го подклаждаш, доброволно признавайки господството му върху теб! –
Ако ти, след като си го вече преживял и изстрадал, му откажеш правото да властвува над теб, с неговата власт е свършено! –
Затова то се стреми да ти напомня винаги за себе си!
Както всичко преходно, и то иска да запази силата и действието си по-дълго, отколкото трае отреденото му време. –
А за това си му нужен ти, тъй като то не съществува без тебе!
За да изглежда по-значимо в твоите очи, то винаги избира най-подходящите маски…
Страданието винаги е помрачавало човешките мозъци, за да мине пред тях за Божи вестител, а защо не и за знак на любовта Божия! –
Така хората са започнали постепенно да го обикват, без да подозират, че чрез любовта си към него – според действието на един закон, присъщ на силите на тази Вселена – те само увеличават страданието на тази земя…
А в този космос от енергии съществуват и невидими сили, които са жизнено заинтересовани земният човек да страда, понеже те се хранят и обновяват чрез неговите сили, а именно когато страда, човекът е най-склонен да им предостави доброволно силите си. –
Колкото повече страданието му се превръща от преживяване, което той все още владее, в негов владетел и тиран, толкова по-лесно става за тия невидими същества да изсмучат силите му, от които се нуждаят.
Ето защо те използват цялото си могъщество, за да удължат колкото може повече страданията му…
Не случайно за някой, който дълго е страдал, се казва, че мъките му са го „обезсилили“. –
И наистина силите му са били изсмукани по всички правила, докато той се е отдавал едва ли не с наслада на страданието си, наричал го е с най-хубави имена и го е въздигал до святост, изпадайки по този начин изцяло във властта на своето страдание. –
Така човек сам става плячка на лемурите и вампирите от невидимия свят на космичните сили! –
За да се сложи край на всичко това, трябва, с пълно съзнание за реалните факти, да се изкорени от душите всяка наслада от страданието, а във всяко страдание има повече такава „наслада“, отколкото са склонни да допуснат преобладаващата част от страдащите. –
Няма, разбира се, никаква „наслада“ в това, да бъдеш сполетян от страдание!
И в онова преживяване на страданието, което е все още подвластно на човека, няма „наслада“!
Но когато страданието надвие човека и го накара да пожелае още да страда, той, макар и да не съзнава и да не признава това, се отдава на една мрачна наслада, която го подвежда все отново и отново да разврежда раните си, за да стане кръвта му храна на невидимите чудовища, които пият силите му като противни паразити.
Необходимо е той да се измъкне от лапите на тези същества и макар страданието да не може никога да изчезне напълно от лицето на земята, по този начин е възможно да се сведе до минимум действието на неизбежните последици от законите, управляващи света на външните явления.
Всичко, което надхвърля тези последици – всичко, което лежи извън тяхната сфера на „природно необходимите“ процеси, – може постепенно да бъде отстранявано от човешкия живот, и то ще бъде отстранено от живота на всеки един, който осъзнае за себе си как всъщност се принася в жертва на невидимите чудовища, докато продължава да споделя хилядолетната заблуда, че земното страдание било нещо свято. –
Но нека думите ми не бъдат тълкувани погрешно!
Аз изпитвам дълбоко уважение към всеки страдалец, който с високо човешко достойнство понася сполетялото го голямо нещастие, докато е принуден да го прави, но веднага след това го преодолява, за да намери в себе си голямата утеха, призоваваща го към нов, по-богат живот, – утеха, каквато не би могъл да получи чрез никакви опити да бъде „утешен“ отвън.
Държа само да отправя своето предупреждение срещу пълното отдаване на страданието и срещу безграничната заблуда, виждаща в страданието нещо „свято“ и „отредено от Бога“, докато всяко страдание е само лъжа и зло – едно принудително не-съвършенство дори тогава, когато трябва да бъде понесено като неизбежна последица от действието на законите на този свят на земните явления. –
За мене е грубо светотатство, когато някои не се свенят да поставят знак за равенство между един вечен „Бог“, за когото е казано, че е Любов, и невидимите вампири, хранещи се в душната сфера на тази земя от силите на човека, изричайки неосъзнато богохулните думи:
„Когото Господ обича, него наказва.“ *
*(Притчи Соломонови 3:12. (Б.пр.))
Ако тези думи не се дължаха на глупостта на един мъдрец, би следвало да бъдат окачествени като престъпление срещу човечеството! –
А ако се съди по породените от тях последици, те всъщност са точно такова престъпление, и невидимите същества, успели да внушат някога тези думи на един човешки мозък, са направили всичко зависещо от тях, за да може тази глупост и занапред да поражда все нови и нови злочестия…
Който не иска да сподели вината за бедите, причинени в миналото или потенциално заложени в бъдещето от тези думи, призоваващи земния човек да обича и подклажда нещастието, нека понася мъжествено, твърдо и достойно страданията, които му се налага да понесе на земята, докато не ги надмогне, но не бива – подведен от обстоятелството, че начинът, по който понася страданието, може да го пречисти – да смята самото нещастие за „отредена от Бога“ участ! –
Не „участ“ е то, а съответна последица на една неотвратима верига от събития в този свят на земните явления, освен в случаите, когато е несъзнателно предизвикано и умножено от силата на вярата в неговата „богоугодност“ и „святост“. –
Независимо дали в този момент си подложен на страдание, или пък си пощаден от него – не преставай всеки ден да си повтаряш:
„Всяко страдание е зло, което аз трябва да надмогна!“
„Всяко страдание е зло, и аз се моля в Духа да бъда пощаден от него, доколкото развитието на земните събития позволява това!“
„Всяко страдание е зло, а аз не искам да увеличавам злото на тази земя, било като го привличам чрез страха си от него, било чрез вярата си в мнимата му възвисяваща сила!“
Както всяко твое преживяване, така и страданието може да ти послужи да утвърдиш себе си, но няма никога да срещнеш човек, който, без да е утвърдил себе си в други преживявания, изведнъж да се възвиси в страданието.
А ако все пак ти се стори, че е така, значи погрешно си изтълкувал предишните преживявания на този човек!
Не бива обаче да забравяш, че всяко преживяване може да бъде от полза за човека, и аз съвсем не искам да кажа тук, че преживяването на едно страдание не би могло да подействува благотворно, – но благотворно в случая е не самото страдание, а вътрешната нагласа на човека, която и в страданието е способна да разкрие истинските ценности на този човек. –
Толкова разхвалваното „горнило на страданието“ е съкрушило не един горд дух, понесъл след това „кръста си“, влачейки се по колене; но нека никой не се оставя да бъде заслепен и нека провери първо, дали тази школовка наистина е помогнала на даден човек да достигне най-висока степен на развитие, или пък го е довела до такава умора, отпуснатост и покруса, че да загуби всяка смелост да се възправи отново! –
Много често вялата примиреност ти изглежда като непостижима благост, ала всъщност си изправен само пред една съкрушена от страданието воля – пред загубили движещата си сила желания – пред изчезване на интереса към всякакви земни ценности, настъпило поради неспособността да бъде победено страданието…
Имаш пълно основание да се отнасяш с подозрение към всички, които твърдят, че едва страданието ги е направило „по-добри“! –
Те или са били още преди това далеч по-добри, отколкото си бил склонен да допуснеш, следователно са разбрали правилно предизвикателството на съдбата и са съумели да надраснат страданието, възправяйки се за едно ново начало, – или пък имаш насреща си рухнали, съсипани хора, чиито уморени и вяли жестове ти приемаш сега за признак на „доброта“. –
Хората, изпили до дъно чашата на страданието, но намерили сили веднага да се изправят и да го надмогнат – устремили поглед високо над себе си и напредващи с твърда стъпка към едно ново начало, изглеждат често в твоите очи като едва докоснати от страданието, но именно за тях, повече от всички други, страданието може да се окаже благотворно. –
Тъкмо тези хора са намерили в себе си силата на утехата и са доказали нейната действеност. –
Но те едва ли биха се поддали на глупостта да смятат сполетялото ги страдание като доказателство за небесната любов. –
– – – – – – –
Източник: "Книга за утехата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ГАЛ-ИКО, 1994
Преводач: Борис Стоянов
Добре е писал Йозеф Антон, с една малка грешка относно думите на Соломон за наказанието от Бога. И тая грешка е във ВЪТРЕШНО ПРОТИВОРЕЧИЕ с текста в който се говори за възвисяването до преодоляване на страданието от едно нещастие. А не е ли именно това ВЪЗВИСЯВАНЕ смисълът на наказанието?
Показателна е книгата на Йов от Стария Завет.
Мислил съм си, дали българите не са изпитвани като Йов, за да се научат да преодоляват черните спомени.
