Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2021 17:59 - Смисълът на земния живот: Заключение
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 720 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Заключение

 

     Известен е присмехът, освобождаващ от едно иначе доста подтискащо напрежение, който е насочен не без основание към „набожните“ хора, превърнали набожността, истинското благочестие, във външно парадиране с „молитвеници“ и друг подобен реквизит, в екзалтирано извръщане на очи към небето, в елейно-праведни превземки.

     Но не бива, от друга страна, да се забравя, че за някои хора – а те сигурно не са малко – е доста трудно да продължават изобщо да вярват в смисъла на истинската „набожност“. –

     Дори и да са в най-добрия смисъл на думата „набожни“, те също се чувствуват до такава степен засегнати от този основателен присмех, макар той да е насочен единствено срещу лицемерното благочестие и фарисейщината, че не смеят открито да признаят колко празен и безсъдържателен им изглежда един живот, лишен от истинска набожност.

     Недоверието на тези плахи душѝ към техните най-светли чувства може да изглежда глупаво, но тази плахост показва същевременно колко високо ценят те истинската „набожност“, истинската религиозност, тъй като всъщност се опасяват да не осквернят едно свое вътрешно, свято за тях преживяване…

     Някои биха могли да възразят, че в случая става въпрос единствено за субективни ценности и затова истинската набожност само за малцина е необходима или пък „отговаряща“ на тяхната природа.

     Но аз ти обещах да те водя по прав и сигурен път – теб, търсещия „смисъла на земния живот“, – затова трябва в заключение да ти покажа, че никога не ще можеш да разбереш и схванеш смисъла на живота, ако не си изпълнен с чиста, с истинска набожност! – – –

 

     Съвсем неотдавна ти казах, че трябва да се научиш да питаш по нов начин: – да питаш не за „смисъла на земния живот“, а за това как да изпълниш този свой живот със „смисъл“…

     А започнеш ли да питаш така, както съм те учил, не виждам какъв по-добър съвет бих могъл да ти дам накрая от този:

     Изпълни сърцето си с неподправена, чиста, истинска набожност!

 

     Само така ще дадеш „вечен смисъл“ на този свой живот! – – –

     Надявам се наистина, че въпросът ти за „смисъла на земния живот“ не е бил поставен от онова плоско и повърхностно любопитство, което се интересува само от това, как тесногръдият земен разум, – пък бил той и разумът на най-мъдрия сред мъдрите – би могъл да си „обясни“ криво-ляво този живот?! –

     Моето учение съвсем няма за задача да подхранва подобно любопитство и аз съм дълбоко чужд на егоистично-страхливите „чеда на този свят“, които все искат да узнаят какво ги чака един ден, вместо да постъпват винаги така, че да могат със сигурност да очакват само най-доброто

     А който се почувствува „засегнат“ от тези мои думи, нека те му подействуват като камшичен удар, за да се събуди най-накрая от дълбокия си сън и да узрее за най-доброто в себе си – да получи правото да придобие своето наследство!! –

 

     Когато казвам, че можеш да изпълниш със „смисъл“ своя земен живот, с това имам единствено за цел да ти покажа, че този живот, – макар и сам по себе си неотменима „последица“ на толкова много „причини“, – става на свой ред причина за нови последици и че ти имаш способността да определяш тези последици, доколкото си в състояние да преобразиш своя земен живот! – – –

     Съвсем не става въпрос да събуждаш само възвишени чувства в себе си, или пък да подхранваш някаква детински-суетна вяра, че уж си бил натоварен с някаква „мисия“ и че всички твои действия били от особено значение пред Бога! –

     Тук на земята може да си най-могъщият и най-високопоставеният от всички, да си потомък на древен род, наследил несметни богатства и волята да господствуваш, и въпреки това за Вечните ти си оставаш, като земен човек, един жалък, глупав червей, който може лесно да бъде стъпкан с крак, макар че волята, която движи тоя крак, би те на драго сърце пощадила!!!

     Преобразяването на земния ти живот, което преобразява последиците на този твой живот, изисква от теб нещо повече от промяна на твоите чувства, – от прехвърляне на тукашните ти земни амбиции в сферите на вечното съществувание! –

     Независимо дали си най-могъщият между властниците или най-бедният между просяците, и в двата случая трябва да знаеш, че всичко това е без никакво значение, – че то е във всяко отношение несъществено пред лицето на Онези, които са Първосвещеници и Царе на субстанциално-реалния, вечен Дух, макар и да признават земната ти значимост тук, на тази земя, доколкото ти самият им даваш възможност да я признаят! – – –

 

     Онова, което духовният Закон изисква от теб, е будно, добре обмислено дело! – –

     Поставените към теб изисквания съвсем не са „прекомерни“!

     Трябва само да докажеш, че твоите стремления са сериозни, а това доказателство можеш да дадеш единствено като използваш дадената ти власт върху земните неща, за да си осигуриш вечни съкровища, които никога не ще хванат „ръжда“! – – –

     Това изискване не може да бъде нито „опрощавано“, нито „изменяно“, колкото и склонна да е вечната Любов да ти предложи това така нужно според теб опрощение или изменение! –

     Ще трябва също да се пазиш от мисълта, че би могъл да поизлъжеш малко Духа на Вечността, като се правиш, че изпълняваш поставените към теб изисквания, а в същото време пропускаш всичко, което не е в съгласие с твоя по земному тесногръд егоизъм! – –

     Ти наистина не ще бъдеш „съден“, но сам себе си осъждаш чрез начина, по който използваш онова, което е подвластно на твоите земни сили!

     Ако си беден просяк, можеш да бъдеш сигурен, че всичко, което направиш в бедността си, е напълно равностойно на големите дела на богатия, – а радваш ли се на богатство, знай, че твоето земно дело ще намери духовно признание само дотолкова, доколкото отговаря на това богатство…

     В този случай и очакваният от теб принос за умножаване на капитала на Духа във видимия свят трябва да е според мярата на благата, които си получил! –

     Трябва сам да знаеш и да чувствуваш какъв е материалният влог, който Духът на Вечността, от който произлизаш, изисква от теб в този свят на външни материални ценности, – и да си наясно, че не ще постигнеш никакъв духовен напредък, ако се опиташ да си спестиш влагането на онези земни ценности, които отговарят на твоите възможности…

     Не става въпрос да започнеш да раздаваш имуществото си, – но онова, което притежаваш, определя какво можеш да предложиш за утвърждаване на духовните ценности в този земен свят и какъв е размерът на очакваните от теб благодеяния. – –

     Единственото изискване на Духа е духовните ти стремежи да обхващат винаги и външния ти живот, с което цялата ти външна сила се поставя в служба на Вечността

     От теб никога не се иска повече от онова, което действително можеш да дадеш, без да нарушиш задълженията си, произтичащи от твоя външен живот. –

     Защото непременно ще дойде ден, когато горчиво ще се разкайваш, че не си изпълнил изискванията на Духа! – – –

 

     Тъй като никога не можеш да избягаш от своя вечен живот, наистина мъдро от твоя страна ще бъде, ако започнеш да се съобразяваш с неговите закони още тук, в земните си дни.

     Този земен живот е породен също от вечното ти Битие, което ни най-малко не се засяга от това, дали се мислиш в правото си да го отричаш или не!

     Единственият начин да изпълниш със „смисъл“ този свой живот е да се стараеш да го живееш будно и съзнателно като част от вечния си живот! – –

     А това ще ти се удаде само ако се отърсиш от пагубната илюзия, която се опитва да ти втълпи, че ще можеш един ден да имаш вечен живот дори и без да си изградил преди това своето земно съществувание в съответствие с изискванията на Духа! –

     Ако искаш да дадеш „смисъл“ на земния си живот, изпълнявай всяко свое тукашно начинание по такъв начин, че делата ти да съдействуват за укрепването и на вечните ценности! – –

     „Смисъл“ твоят земен живот ще добие само тогава, когато съумееш да си запазиш плодовете му во веки веков! – – –




– – – – – – –
Източник: "Смисълът на земния живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra  
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: АПИС, 1993
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
5



1. dobrodan - От Шумер насам хората се надяват на възкресение.
10.10.2021 18:11
Пък то - хурррррр.
Христяинството запазва физическото възкресение само за Христос. Другите щели да възкръснат на небето.
Ислямът не признава дори възкресението на Христос. Бог е безсмъртен, следователно не може да умре :):):).
Вий де сте в пейзажа?
цитирай
2. batogo - !!!:))) Чест и почитания за публикациите, Пристан!
19.10.2021 07:03
Те са безкрайно истинни, мъдри и полезни за всеки, който може да осъзнае съдържанието им. Пък който разбрал, разбрал...
" Когато казвам, че можеш да изпълниш със „смисъл“ своя земен живот, с това имам единствено за цел да ти покажа, че този живот, – макар и сам по себе си неотменима „последица“ на толкова много „причини“, – става на свой ред причина за нови последици и че ти имаш способността да определяш тези последици, доколкото си в състояние да преобразиш своя земен живот! – – –"
Бог говори чрез всички на всички, приятелю, но малко го чуват, а още по-малко го разбират със сърце, душа и разум!
Бъди благословен за благородното дело, с което си се заел!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415833
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031