„Злият“ човек

 

     Някога, доста отдавна, живял един мислител, който не намерил да каже за човека нищо по-добро от това, че у него, още от дете, била заложена склонността към „злото“.

     Само един много огорчен баща би се съгласил с тези думи…

     Щом ти самият не си „зъл“, непременно и в детето си ще откриеш „доброто“, затова няма да ти се налага тепърва да възпитаваш у него нещо, което всъщност му е вече вродено. –

     Дори може би ще установиш, че и предполагаемата „злина“ в подбудите на детската природа съвсем не е плод на зла воля и може много лесно да бъде обяснена по друг начин!

     Искаш ли да стигнеш до правилна преценка на тези неща, трябва да бъдеш особено внимателен и в никой случай да не се доверяваш на своите пред-разсъдъци!

     Глупаво ще бъде обаче и да се стремиш да отричаш „злото“, което може да се появи по-късно у човека, или пък да си затваряш очите пред него…

     Ала какво друго е това „зло“, ако не извращаване на един вроден в животинската природа на човека инстинкт!? –

     Нали не би нарекъл първично „зъл“ този инстинкт за самосъхранение, който едва в своето израждане се превръща в нагон към злото! –

     И у другите животни, които толкова грижливо се стараеш да разграничиш от собствената си човешко-животинска природа, си въобразяваш, че виждаш „злото“, тъкмо защото преоткриваш в тях тази своя животинска природа и правиш грешката да пренасяш мотивите за собствените си постъпки в инстинкта на животното.

     Но вгледаш ли се по-внимателно, лесно ще се убедиш, че не си бил прав да говориш тук за „зло“, тъй като въпросният инстинкт за самосъхранение – дори когато се проявява по жесток начин – съвсем не е изроден при животното…

     У всички останали животни той винаги се среща в точно определени граници, свързани с особеностите на всеки животински вид.

     Единствен човекът разкъсва понякога присъщите и на неговата животинска природа граници и единствено у човека инстинктът за самосъхранение може да приеме страшно изродени форми! – –

     Тогава ти виждаш как този инстинкт се разраства без-гранично, подхранван от фантазията на човека, раздухван от силата на неговото въображение! –

     Когато наблюдаваш как другите животни измъчват плячката си, преди да я изядат, ти доста прибързано се поддаваш на изкушението да окачествиш това тяхно поведение като свидетелство за присъщата им „злост“, докато тук се проявява само радост от намерената храна, задоволството, че държат здраво плячката в своите лапи, и не на последно място, разтоварване от голямото напрежение, породено то дългото дебнене или от усилния лов. –

     Чувал си за диви зверове, които стават безопасни, след като се наситят, както и за такива, които дори и сити се нахвърлят върху всяко живо същество.

     Но и животното, което убива просто от „кръвожадност“, пак не бива да наричаш „зло“, защото иначе погрешно би приел съчувствуващата способност на своята човешка душа за присъща и на неговата животинска природа!

     С право се твърди, че животното има „душа“ – този вид душа съществува и у тебе, но тя е изградена само от физически флуиди и не бива да бъде смесвана с вечната душа от океана на душевните сили, която изживява себе си единствено в човешкото животно, наред с неговата „животинска душа“. –

     Единствено силите на вечната душа те правят способен да се „вживееш“ в предполагаемите усещания на друго живо същество! Единствено тези сили ти дават възможност да съчувствуваш на друго живо същество, когато го виждаш да страда!

     Животното би могло дори да окаже помощ на друго животно, когато усети, че то има нужда от тази помощ, но никога няма да е в състояние да съчувствува на страданието на другото животно.

     То просто съзнава: – едно същество от моя вид е изложено на опасност, и се опитва – в най-добрия случай – чрез това друго животно да запази своя собствен вид.

     В „душата“ на животното може да се открие и учудваща преданост, както и уплаха или скръб, когато вижда как страда друго някое животно, при което и човекът е за него просто едно такова „друго животно“, – но не и истинско съчувствие, колкото и да са склонни хората да го приписват на някои животни.

     Кучето, което страда поради отсъствието на своя господар и става неспокойно или дори отказва да се храни, действува от неопределен страх за този, с когото толкова е свикнало и чиято воля му е толкова приятно да усеща, но неговото поведение съвсем не се определя от някакво съчувствие и не зависи ни най-малко то това, дали стопанинът му го е продал и се радва на най-добро здраве, или пък е вече мъртъв…

     Така и „дивото“ животно, което измъчва своята плячка, не изпитва абсолютно никаква радост от тези мъки на своята жертва, тъй като радостта от мъките на другия предполага винаги наличието на способност за съчувствие, дори когато това съчувствие се възприема не като болка, а като наслада. – –

     Също и животното, което убива – както обича да се изразява човекът – от чиста „кръвожадност“, или предпочита кръвта като храна, или се стреми да премахне същества, които биха могли да станат по-късно опасни за него, а понякога просто не може да овладее ловната си страст, щом подуши желаната плячка. –

     Не бива никога да обвиняваш и най-свирепия хищник в „зла“ постъпка, – в изпитване на наслада от „злото“, – в „злина“ в човешкия смисъл на думата!

 

     Но дори и „злият“ човек е често пъти само оръдие на своя инстинкт за самосъхранение или на инстинкта за запазване на рода…

     Онова, което ти изглежда „зло“ у него, може да остане все още в границите, наложени на тези инстинкти от природата…

     Едва когато тези граници бъдат надхвърлени от човека, инстинктът се изражда и приема отвратителни форми!

     Тогава този инстинкт се превръща в нагон за унищожение заради насладата от самото страдание, причинявано на другите…

     Едва тогава сме изправени пред истинско „зло“!

     Едва тогава „злото“ се създава от човека! – –

     Но то се създава преди още да се е проявило външно, защото всяко „зло“ покълва и се ражда в мисълта!

     То съществува първо като мисъл, преди да може да породи от себе си думи и дела! – –

 

     Знай, че „злото“ е противно на природата, че то ѝ е наложено от човека! – –

     Щом инстинктът за самосъхранение започне да хипертрофира и да се изражда, тъй като човешката мисъл е скъсала всички граници, които са му наложени и в човешко-животинската природа, той по необходимост се превръща в нагон към „злото“, който довежда по-нататък до изпитване на наслада от „злото“ и от причиняването на страдание! – –

     От всички видими създания единствен човекът е този, който твори „зло“ във видимия свят!

     Измежду всички достъпни за физическите сетива същества единствен той притежава тази способност, тъй като само той може да разкъса чрез своето мислене онези граници, които преграждат инстинкта за самосъхранение в животинската природа! – –

 

     Но не мислѝ, че всяко „зло“ се ограничава единствено в този свят на видимостта и може да се създава само в човешката сфера на действие!

     Съдбоносна може да се окаже тази заблуда за теб! – –

     Трябва да бъдеш предпазлив и по отношение на невидимото, тъй като онова, което е достъпно за твоето сетивно възприятие в света на външните неща, представлява само една минимална част от този свят и би било неразумно да оставиш без всякакво внимание далеч по-голямата…

     В невидимата част на този външен свят се срещат немалко същества, които би нарекъл „зли“ по същия начин, по който говориш и за „зли“ животни, докато и тук, и там действува само инстинктът за самосъхранение и за запазване на рода. –

     Тук се крие и нещо друго, приличащо повече на яростта на затвореното в клетка животно, – яростта на животното, което иска да се измъкне на ширналата се пред очите му, но все още недостъпна за него свобода…

     Има накрая и такива същества, които също като видимия земен човек притежават способността да разкъсват в мисълта си границите, наложени на техния инстинкт за самосъхранение, тъй като мисленето в Космоса съвсем не е непременно свързано с физически мозък, независимо че за човешкото животно тук на земята то става достъпно единствено чрез мозъка. – –

     Подобно на земния човек, тези същества също създават и раждат „зло“ в мислите си, но тук мисленето не се натъква на съпротивата, която то трябва да преодолее при превръщането си в мозъчна функция у човека, затова мислите на тези същества се изявяват с несравнимо по-голяма сила и по този начин цели водопади от неизмерими бедствия се изливат непрестанно във видимия свят, скрити за съзнанието на човека на тази земя и все пак възприемани от него, – и то в повечето случаи без каквато и да е съзнателна съпротива! – – –

     Смятай се за щастлив, че си все пак защитен от стените на този видим свят и – стига наистина да искаш това – можеш да се спасиш от тези могъщи приливи на „злото“, като избягаш от тях в своята собствена извисеност! –

     Пази се да не направиш сам пробива, през който да нахлуе при теб отровната тиня на „злото“, породено от тези невидими същества! – –

 

     Но мнозина рушат несъзнателно тази стена чрез своите собствени мисли…

     Всяка „зла“ или изпълнена с омраза мисъл – колкото и за „справедлива“ да смяташ изпитваната от теб омраза – те поставя, без да съзнаваш това, в пълна зависимост от демоните на невидимия свят! –

     Тогава ти сам ги призоваваш – сам им проправяш път до себе си, – а те много добре знаят как да свият гнездо на своите мисловни сили в теб! –

     Така безброй хора са бивали вече „обладани“, без да подозират това, и всеки земен ден прибавя към техните редици нови и нови клетници! – –

     А попаднеш ли веднъж в полето на действие на тази страшна сила, нищо друго не може да те спаси от нея освен твоето решително, пълно вътрешно отречение от всяка мисъл за омраза, колкото и слаба да е тя, независимо срещу кого или срещу какво е отправена, – нищо освен твоят окончателен и непоколебим отказ да търпиш дори и най-малкия изблик на „злоба“ в себе си!

 

     Има учения, които се стараят да ти втълпят, че всяко зло било празна „илюзия“, тъй като всичко в Космоса „трябвало“ да бъде непременно добро, защото било сътворено в края на краищата от Бога, а Бог можел да твори само добро.

     Този възглед е твърде повърхностен, макар някои да стигат чрез него до едно истински оптимистично отношение към живота.

     Наивниците, които тъй лесно се задоволяват с подобна въображаема мъдрост, могат да се сравнят с туристи, които, без да подозират грозящата ги опасност, безгрижно крачат по снежната преспа, избягвана и отдалеч заобикаляна от всеки опитен планинар…

     И по козирката на снежната преспа може в крайна сметка да се стигне до върха – ако вървящият по нея има „повече късмет, отколкото разум“ и ако крехкият навей издържи теглото му…

     Така и в споменатите тук учения се крие мъничко истина, и който съумее да я намери, може въпреки всичко да я използва като мост над тъмната пропаст на загадките, свързани със земния живот.

     Истината в тези учения се състои в това, че всяко зло се създава единствено в един свят на привидността, – била тя видима или невидима, – и престава да съществува за всеки, който се е издигнал над тези илюзорни светове…

     Но ако приемеш тези евтини учения така, както са поднесени, в техния буквален смисъл, тогава е логично да окачествиш всичко, което те заобикаля на земята, като чиста „илюзия“ – включително и „доброто“, – при което едва ли ще можеш да отречеш, че този „илюзорен свят“ често пъти става доста осезаем за теб именно защото съвсем не е една лишена от всяка реалност илюзия, – съвсем не е само някакво неосезаемо „нищо“, – и че съвсем не ти си този, който да определя дали той да съществува или не. –

     Затова недей да се заблуждаваш от погрешните заключения на такива прибързани лъжеучения, които без съмнение са под твоето достойнство!

 

     Трябва да смяташ за погрешно и всяко учение, което говори за „злото“ като за едно наследство, от което не можеш да избягаш в земното си тяло! –

     Наистина, – от своите прадеди ти може би си наследил в кръвта си склонността към „злото“, „злото“ обаче съвсем не е присъщо на твоята природа!

     Колкото и силно да те привлича унаследената страст към „злото“: – докато не вложиш в тази страст своята воля, тя няма да има никаква власт над теб!

     Който става жертва на дебнещите в кръвта му гибелни страсти, води глупава игра със самия себе си и не знае още нищо за собствената си сила!

     Предците, чиято кръв тече в твоите жили и които може би не са съумели да овладеят навремето поривите на тази своя кръв, нямат абсолютно никаква власт върху твоята воля!

     Единствено от твоята воля зависи сега дали ще се научиш да владееш кръвта си, или пък ще се оставиш да бъдеш неин роб! – –

     Става обаче въпрос наистина за твоята воля!

     Голото желание няма да може с нищо да ти помогне! –

     Но повечето хора се самозаблуждават, когато говорят за своята „воля“, тъй като имат всъщност предвид или желанията си, или страстните пориви на своята кръв, които трябва да бъдат преодолявани чрез волята. – –

     Мнозина не си дават сметка до каква степен се самозаблуждават, когато си повтарят, че били „прекалено слаби“, за да окажат успешна съпротива на поривите на кръвта си, а пък във всеки мрачен час могат да се уловят как се наслаждават и как разпалват в себе си тъкмо тази страст, срещу която били искали, според собствените си твърдения, да се борят…

     Безброй хора се отдават на лекомислена игра със своите желания, макар много добре да знаят, че изпълнението на тези желания може да се осъществи в крайна сметка само в „злото“…

     А когато страстните им пориви и желания породят „злото“ и причинят тежки последици, същите хора започват да се оплакват от своята „съдба“ и стават направо виртуози в жалкото изкуство да стоварват собствената си вина върху гърба на другите! – –

 

     Колко много хора биха могли да променят коренно съдбата си, ако бяха решени да не правят абсолютно никакви отстъпки на своите тласкащи ги към „злото“ пориви още от самото начало – веднага щом започнат да ги усещат! –

     Когато зароденото в представата „зло“ се устреми към външна изява, тогава силите на човека са вече сломени, – тогава волята се е обединила вече със „злото“!

     В самоизтезание се превръща тогава безнадеждната съпротива!

     Трябва да задушиш още първия, най-слаб порив към „злото“, преди той да е укрепнал до чувство или да се е превърнал в мисъл!

     Ако запазиш вътрешната си бдителност, ще ти бъде лесно да избегнеш всяка опасност!

     На самия себе си трябва да се довериш, и на собствените си сили, които са по-могъщи от всяко възможно изкушение! – –

     Не напразно са ти дадени тези сили, и ако те ти се струват все още недостатъчни, ще можеш да ги укрепиш само чрез постоянно упражняване! –

     Доверяваш ли се смело на себе си, ти имаш наистина правото да се надяваш и на висока духовна помощ!

     Тогава тя ще се осъществи по такъв начин, който непременно ще ти позволи и сам да си помогнеш! – – –





– – – – – – –
Източник: "Смисълът на земния живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: АПИС, 1993
Преводач: Борис Стоянов

"Знай, че „злото“ е противно на природата, че то ѝ е наложено от човека." - Много аксиомна истина!
Злият човек, всъщност е избягал от собствената си природа на човек, превръщайки се в звяр, чието падение го нихилира рано или късно. Злият човек е изкривен лъжец, той няма чувство за вина, необходимост да се извини и... в крайна сметка е далеч от реалността и човещината, самоунищожавайки се.

Съгласен съм с твоя коментар; ето защо е добре винаги да помним следните думи, казани за злото в тази глава:
"А попаднеш ли веднъж в полето на действие на тази страшна сила, нищо друго не може да те спаси от нея освен твоето решително, пълно вътрешно отречение от всяка мисъл за омраза, колкото и слаба да е тя, независимо срещу кого или срещу какво е отправена, – нищо освен твоят окончателен и непоколебим отказ да търпиш дори и най-малкия изблик на „злоба“ в себе си!"

Желая ти крепка воля, с която да утвърдиш всичко истинско-човешко в себе си!

"Знай, че „злото“ е противно на природата, че то ѝ е наложено от човека! – – "
"Колко много хора биха могли да променят коренно съдбата си, ако бяха решени да не правят абсолютно никакви отстъпки на своите тласкащи ги към „злото“ пориви още от самото начало – веднага щом започнат да ги усещат! –"
Благодаря за чудесната публикация, от която може да се извлече много житейска полза!