„Аз“ и „ти“

 

     Ти чувствуваш себе си само като „Аз“ и не можеш да включиш в това „Аз“ никой друг освен тебе самия.

     От своя гледна точка, като „Аз“, ти си център на света.

     По отношение на себе си, като „Аз“, ти си „Аз“-ът на цялото човечество. – –

     Това „човечество“ обаче е едно хомогенно цяло, образувано от милиарди „Аз“-ове, нито един от които не е напълно еднакъв с теб, и все пак всеки от тях е напълно тъждествен по своя строеж с онова, което ти чувствуваш в себе си като свое „Аз“. – – –

     Трудно е да се предаде с човешки думи онова, което искам да ти кажа тук, и аз съм принуден да те помоля „да опипаш“ с чувството си най-дълбокия смисъл на словото ми, тъй като много добре ми е известно, че в случая крайната яснота не може да се предаде изцяло с думи и че аз мога да говоря само на моя език, който ти ще трябва първо да се научиш „да превеждаш“ на своя собствен.

 

     Искам да ти помогна да осъзнаеш, че ти си единственият по рода си център на едно цяло, образувано само от такива единствени по рода си „центрове“, което, тъй като е нещо безкрайно, макар и не безгранично, има своя „център“ на всяко място…

     Тук обаче всеки от тези центрове е за себе си „Аз“, а всеки друг център е за него „Ти“. –

     Ако наистина си решен да изградиш своето щастие като такъв „център“, трябва да имаш предвид тази даденост и да се опиташ да откриеш тайнствените съотношения, владеещи между „Аз“ и „Ти“.

     Тези съотношения непрестанно се преливат едно в друго и всеки момент трябва да бъдат преценявани по различен начин.

     Неизменно остава само постоянно регулираното компенсиране на всички действия и противодействия в човечеството като цяло.

     Като „Аз“ ти можеш да действуваш спрямо дадено „Ти“ или ненарочно, без да имаш за цел определено въздействие, – или пък със съзнателно насочена воля.

     А средствата да упражниш въздействие върху дадено „Ти“ могат да бъдат следните: молба, увещаване или принуда.

     Знай обаче, че за всеки успех на твоето въздействие, дори за самото си намерение да упражниш такова въздействие, ще трябва да заплатиш определена, непроменима цена! – – –

     Затова недей да молиш и да увещаваш, ако не искаш някое друго „Ти“ по същия начин да моли и увещава тебе, – а още по-малко прибягвай до принуда, ако ти самият чувствуваш всяка принуда като непоносимо насилие! –

     Нищо не ти се дава „даром“, колкото и сигурно защитен да се чувствуваш и колкото и добре да мислиш, че си скрил истинските си намерения.

     От дадено отделно „Ти“ можеш наистина да се скриеш, но за общия организъм на човечеството винаги е разкрито всичко, което става в теб, и ти рано или късно ще трябва с автоматична сигурност да понесеш последиците от своя начин на действие в даден закономерно определен момент. – – – – – – –

 

     Ако ти самият не обичаш много да те молят и въпреки това молиш другите, ако ти самият не се поддаваш на никакви увещания и въпреки това се опитваш да увещаваш, – ако ти самият не търпиш принуда и въпреки това използваш принуда, то във всеки един от тези случаи ще постигнеш нещо, за което само си въобразяваш, че не ще трябва да заплатиш съответната цена, но всъщност дълбоко се лъжеш! –

     Законите на Духа не могат, за разлика от земните закони, да бъдат заобикаляни, нито тълкувани превратно само в твоя полза. Нито пък ще намериш някой адвокат, който би се опитал да те предпази от последиците на твоя начин на действие. –

     Ще трябва без остатък да изплатиш целия дълг, който чрез поведението си към някой друг човек си поел спрямо човечеството, и няма да можеш да убегнеш от закона, докато не е платен и „последният петак“. – –

     Колкото повече се забавя плащането ти, толкова повече имаш всички основания за истинско безпокойство, – защото лихвите няма да ти бъдат опростени во веки веков…

     Нещо повече дори!

     Самият ти можеш да станеш свой кредитор, защото ти също си отговорен пред човечеството за своята личност и не бива да искаш от себе си нищо, за което не се очертава някакъв еквивалент от страна на човечеството…

     В противен случай ще си принуден и за себе си, също както за кой да е друг, рано или късно да заплатиш – с лихвите – съответната цена. – – –

 

     Ти може би едва днес за пръв път чуваш за този закон, или пък чак сега ти става ясна неговата неумолима последователност и непогрешимост? –

     В теб може би възникват опасения заради по-раншните ти дела, макар че си вече решен в бъдеще мъдро да определяш поведението си в съответствие с този закон? –

 

     Ако си твърдо решен да изградиш щастието си, знай, че ще намериш средства и пътища да погасиш дълга си към човечеството по един приемлив за тебе начин, щом веднъж си вече наясно какво всъщност имаш още да изплащаш!

     Не бива да чакаш, докато законът предяви своите изисквания с безпощадно равнодушие към твоите радости и скърби. –

     Направи си сам „баланс“, но не изпадай в ужас, ако това, което имаш „да даваш“, е много повече от онова, което имаш „да вземаш“!

     Така неумолимо, както общият организъм на човечеството е принуден да събере от даден свой член всяко вземане, чието изплащане умишлено се „забравя“, също така безучастно и автоматично е принуден той да следва и друг един закон, който прави невъзможно за него всяко насилие, забранява всяко принудително събиране на дълговете, щом у теб действително е налице дори само решимостта да изплатиш своето задължение и докато продължаваш да се чувствуваш задължен – дори ако обстоятелствата още не ти позволяват да върнеш незабавно целия си дълг, без отново да навредиш на себе си или на другите.

 

     Това, което ти казвам тук за закона на равновесието в общия човешки организъм, е достатъчно за тебе – ако искаш да изградиш своето щастие.

     От теб зависи дали ще проследиш и по-нататък действието на този закон в неговите тъй разнообразни разклонения в живота на всекидневието. – Това положително няма да ти навреди.

     Ако си решен да станеш творец на собственото си щастие, скоро ще откриеш, че щастието, към което се стремиш, е може би в преобладаващата си част най-тясно преплетено с взаимоотношенията на твоето „Аз“ с всяко едно „Ти“. –

     Твоето щастие трябва да обхване и любовта във всички нейни форми.

     Любовта обаче – а тук аз имам предвид не само „съединението на половете“ – винаги има нужда от едно „Ти“, дори ако това „Ти“ – – си ти самият.

     И тук е в сила законът на компенсацията, така че не можеш да очакваш твоята любов да остане без разочарования, ако „забравяш“ да компенсираш, или ако искаш да получиш повече, отколкото даваш! – – –

     За всичко, което искаш да получиш, ще трябва да предложиш пълноценни еквиваленти, в противен случай общият организъм на човечеството ще изиска един ден дължимото от теб и тогава не ще имаш правото да се оплакваш, ако той осъществи своето действие по начин, който не е съобразен с твоите желания…

     Независимо дали се отнася за поведението ти към напълно чужди хора, дали любовта ти и твоята нужда от любов зависи от отношенията ти с човек от другия пол, дали става въпрос за любовта на родители към деца или на деца към родители, или пък за любовта между братя и сестри – – ти никога нямаш право да очакваш повече, отколкото даваш, а дават ли ти повече, вземи мерки в най-скоро време да се отплатиш, ако не искаш дължимото да ти бъде взето, когато най-малко очакваш това и по начин, който едва ли би ти харесал! – – – –

 

     Духовните закони действуват точно както така наречените физически закони на външната природа, а когато нарушиш един от тези закони, от опит знаеш, че ще трябва да понесеш последиците, независимо дали те ти харесват, или не.

     Да се очаква „опрощаване“ или освобождаване от последиците при несъобразяване с духовните закони би било също така самонадеяно, както да се очаква подобна „прошка“ и при нарушаването на някой физически закон. – И в двата случая това е равносилно да искаш заради твоята грешка да бъде нарушен космичният ред. – – –

     Тъй като милиарди хора правят всекидневно такива грешки, то „опрощаването“ в случая би означавало не друго, а потъване на всички духовни светове в мрака на абсолютния хаос…

 

     Отърси се от тъпото, мрачно суеверие на дивака, който роптае срещу своя истукан, когато той явно не се води по волята му, и укрепи вярата си в неизмеримото цяло, чиято част и център като част си и ти, за да ти стане ясно колко подценително си дръзнал да се отнесеш към едно Божество, когато си сметнал, че то е длъжно да постави глупавите ти желания по-високо от присъщите му закономерности само защото не ти харесва да понесеш като част от цялото последиците от своите действия.

     Ако един ден стигнеш до върховно познание, с най-дълбок срам само ще си спомняш за дните, когато ти се е струвало напълно в божествения ред на нещата един „Син Божи“ да е принуден да страда заради твоите деяния, защото си смятал, че ти самият по този начин твърде удобно се отърваваш от всички последици на своите действия…

     Тогава вече ще ти се струва непонятно как не си предпочел да пожелаеш по-скоро пълното си самоунищожение, отколкото дори за миг само да понесеш мисълта един невинен да изкупва с мъките си твоята вина. – – – – –

 

     Но дори и да си от онези, които си дават сметка, че сами носят отговорност за постъпките си, страх ме е все пак, че едва ли осъзнаваш доколко си отговорен също така и за своите мисли. – – –

     Казах ти вече, че за общия организъм на човечеството, част от който си и ти, няма нищо скрито, и че и най-съкровените ти мисли са разбулени за него.

     Тук обаче не искам да създам погрешното впечатление, че говоря за някаква „душа на цялото човечество“ като за едно самостоятелно съществуващо, съзнателно същество!

     Общият организъм на човечеството се осъзнава винаги само в своите „центрове“, – в отделните хора, и у всеки един той осъзнава себе си различно – ту в по-голяма, ту в по-малка степен.

     Когато казвам: „Нищо никога не остава скрито за общия организъм на човечеството като такъв“ – с това искам само да ти покажа, че всичко, което мислиш или правиш, далеч надхвърля с въздействието си рамките на твоята личност и с автоматична сигурност влияе върху съвкупния духовен организъм на цялото човечество, където се проявяват неговите последици, чиито причини след това често търсиш напразно, защото никога не ти е идвало наум, че и най-тихите ти мисли, които си смятал за скрити едва ли не и от самия теб, могат да имат такива сериозни последици. – – – – –

 

     Искаш ли наистина да станеш творец на щастието си, знай, че твоите мисли ти служат вярно, като впрегатни животни, ако си ги възпитал да служат така, но се развилняват неудържимо като диви зверове, ако ги насъскаш разюздани срещу човечеството. – – –

     Ти не можеш да бъдеш истински щастлив, ако не създаваш, доколкото това зависи от теб, възможности за щастие на другите, а ти всъщност унищожаваш щастието на другите, когато твоите мисли се втурват като разярени бикове в цъфналите градини на техните души…

     Мислиш ли хармонично, и отзвукът у другите ще бъде хармоничен, а мислиш ли за гибел и хаос, ще предизвикаш гибел и хаос и у другите. – – – – –

     Не би могъл да запазиш собственото си здраве без постоянно, непрекъснато насочване на мислите си към здраве, красота и сила и, напротив – ще бъдеш и за другите огнище на зараза, ако, ровейки се непрекъснато в душата си, мислиш само за болести и немощ.

     Познавам едного, който бе обявен от лекарите за „неизлечимо“ болен, а болестта му бе такава, че и днес никой лекар не е в състояние да я излекува, – но със силата на своите мисли той се самоизлекува и десетки години вече живее като здрав човек.

     Познавам друг един, за когото лекарите по негово собствено настояване констатираха, че „в най-добрия случай“ имал да живее „още четири-пет години“; – той не взе нито едно от предписаните му лекарства, не се подложи на никакви „лечебни процедури“ и си постави за цел да запази своя живот единствено чрез силите на мисълта си. Изминаха вече почти двадесет години, откакто го бяха „отписали“ – а той е още жив, без следа от болнавост, бодър, със свежи сили, и днес му се струва като лош сън времето, когато се е нуждаел от лекар. – – –

     А такива хора действуват като центрове, излъчващи здраве далеч около себе си, макар и по стриктните медицински понятия да не могат да бъдат разглеждани като de facto „излекувани“.

     Те обаче се чувствуват излекувани и времето им е дало право, тъй като техните оплаквания са изчезнали.

     Сигурността, която са придобили чрез този свой успех, дава нова, непреодолима сила на мислите им, така че тяхното въздействие като носители на здраве се простира изключително надалеч. – –

 

     Мислиш ли винаги за бедност и нужда, бедността и нуждата няма да те оставят да ги чакаш, – страхуваш ли се непрекъснато от някоя беда, тя с положителност ще те следва по петите!

     А ако и в най-мрачния час не смяташ все пак своята кауза за загубена, тя никога няма да бъде загубена – ти с положителност ще намериш твърде скоро някакъв изход!

     Гледай на сполетялото те нещастие винаги само като на изненадала те по време на излет буря и можеш да бъдеш сигурен, че все по-рядко ще ти се случват нещастия!

 

     Самият ти си магнитът на своите радости и скърби!

     Ти можеш да се „настроиш“ за силите, които твърдо искаш да привлечеш, и те ще бъдат принудени да те следват. –

     При това като „Аз“ ти въздействуваш не само върху самия себе си, но същевременно и върху всяко „Ти“, свързано духовно с тебе в общия организъм на човечеството. – – –

     Силата на твоето въздействие зависи много по-малко, отколкото си мислиш, от външните разстояния – всички степени на въздействие се определят по-скоро от по-голямото или по-малко сходство на твоите собствени душевни трептения с тези на другите хора. – И все пак всеки един от милиардите единици, чувствувани от теб като „Ти“, ще бъде по някакъв начин достигнат от отзвуците на причинените от теб въздействия. –

     Така че ти носиш огромна отговорност! – – – – –

     Никога не си сам дори когато се мислиш за скрит зад най-дебелите стени…

     Ти постъпваш, като „Аз“, винаги в съотношение и във връзка с всяко „Ти“, защото макар и да си едно-единствено по рода си „Аз“, между всички „центрове“ на човешкото цяло цари все пак пълна тъждественост…




– – – – – – –
Източник: "Книга за щастието"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "Евразия-Абагар" 1992
Преводач: Борис Стоянов

Безценни, пълни с житейска мъдрост, истина и благодат са публикациите ти, приятелю!
Твоят блог е наистина спокоен пристан в бурното блогово море, където човек може да спре и да си отдъхне от атаките на бездуховността, като се потопи в тихите води на Мъдростта и Истината!
Бъди благословен!

Коментарът ти топли сърцето ми! Дава ми смисъл и сила да продължавам... Като награда е... Защото най-голямото ми желание за този блог е той да бъде от добра полза.

С искрена благодарност ти пожелавам:
Бъди жив, здрав и от Бог благословен!