Всеки земен човек, който умее да мисли и владее сетивата си, е убеден, че е осъзнал по своему себе си, доколкото познава своето тяло и възприеманите чрез органите на това тяло въздействия на заобикалящия го външен свят.
Всеки знае освен това името, дадено му навремето от други, и има известна представа за родословното дърво, на което дължи – като плод на съединението на половете – своя телесен живот, колкото и да е склонен понякога да прокълне онези, които са му го дали…
Знае какво положение заема във външния свят, – знае какво е успял да постигне с труда си и кои свои желания смята за неосъществими.
Той знае безспорно и кои титли или привилегии му се полагат, ако е получил такива по рождение или ги е придобил по собствени заслуги…
И все пак той си остава твърде далеч още от познанието за своята действителна същност, понеже всичко, което знае за себе си, се изчерпва с временни придобивки, а те несъмнено ще му бъдат на свой ред отнети един ден. – –
Ала има и нещо друго – нещо, което той няма защо нито да придобива, нито да отхвърля, защото то е неразделна част от неговата същност – такава, каквато е била, е и во веки ще бъде дори ако той загуби способността си да се усеща винаги тъждествен с тази същност…
Има нещо у нас, което не е от тази земя, макар че в земния си живот ние можем да го доловим само в земна форма. – –
Него именно трябва да опознаем из основи!
Него, преди всичко, трябва да възприемем в самата му същност!
Който не е опознал в себе си това едничко, прилича на просяк, залутан в тъмните улички сред здраво заключени домове и впил отчаян поглед нагоре към грейналите прозорци – знак, че другите се веселят на празника си, докато той самият има още твърде дълго да чака да бъде „поканен“ на своя празник...
Многобройни са онези, които подобно на този просяк се лутат все така из „тъмните улички“ и търсят опиянение във всяка „долнопробна кръчма“, предлагаща упоителни отрови за душата, за да забравят нищетата си, докато други са престанали вече да се срамуват от нея и я излагат безцеремонно на показ. –
Макар егоизмът с право да се смята за осъдителен, доколкото е готов да се самоизтъква, не признавайки нищо друго освен себе си, човек се изкушава все пак да се опре на него, когато вижда как хиляди и хиляди „забравят“ себе си, и то съвсем не за да помогнат с това на другите…
Притиснат отвсякъде в едно множество, чиито отделни членове, с изключение на малцина, броящи се на пръсти, индивиди, отдавна вече са „се забравили“ и смятат, че изричайки външните си „имена“, назовават себе си, увлеченият в този поток твърде рядко си дава сметка, че не знае нищо за самия себе си и познава единствено временно придадените му като „отличителен белег“ пъстри дрипи. –
Твърде много невзискателност има в това самоотречение единствено заради хора, които на свой ред не знаят нищо за себе си!
Егоизмът би могъл в случая да бъде окачествен като „добродетел“, доколкото отделният, загрижен за себе си човек е подтикнал и насърчил и други да потърсят себе си…
Трудно разбираемо е за трезвомислещия човек, че в този земен живот милиони се опияняват от маскарадните си дрънкулки, измислени от самите тях, само защото са забравили вече кои са те!
А където действителното е принудено да отстъпи пред голата привидност, там със сигурност тържествува заблудата, – и сам себе си мами всеки, който не знае вече кой от веки веков е той!
И най-високите почести, оказвани във външния обществен живот, могат да се носят само като наметнат на раменете плащ или като украшение.
Техният носител е „признат“ за такъв или инакъв само от онези, които са склонни да „придават стойност“ на неговите почести, ала онова, което той всъщност е, съвсем не се изменя от подобно признание. –
А чувствува ли се в окачените си одежди някак по-издигнат, отколкото в голотата на човешкоживотинския си образ, той всъщност витае в един измислен свят като клета жертва на хипнотизиращата го суета и е все още безкрайно далеч дори от предусещането кой всъщност е той! –
От отдавна забравеното съзнание за самия себе си до земния човек достига все пак някакво едва доловимо предчувствие, че всичко, което му пречи днес да бъде свободен, му е неприсъщо, че не е съставна част от неговата истинска „същина“.
Така несъзнателният стремеж към самия себе си се превръща в добре осъзнат порив към свобода.
А този порив веднага призовава както тук, така и навсякъде другаде в земния живот, призрака на свободата, каращ да помръкне ясната будна мисъл посредством измамните образи на лъстиви обещания, които остават завинаги неизпълними.
И тук човек е склонен да търси една „свобода“, която не се основава на Необходимостта, – така той взема за „действителни“ миражите на някоя объркана теория, подмамваща го ден след ден да се отдалечава все повече от Действителността.
Ако той не се реши най-после, стреснат от настъпилото прозрение, да поеме обратния път, краят на този странник в пустинята ще бъде плачевно завяхване на неговата душа или задушаването ѝ в подгонените от бурен вятър облаци от нажежени пясъци на една възкресена стародавна химера…
Струва си наистина подобен край да бъде предотвратен, като признаем – а това вече е по силите на едно разумно насочено мислене, – че породената от Действителността свобода може да се постигне единствено в будно и трезво състояние, което веднага изобличава като празна измама всяко необосновано обещание, каквито и старания да полага то да се скрие зад най-великолепни, най-цветисти одежди.
Как би могла свободата да стане достояние на човек, който сам си слага окови, за да преодолее инстинктивната си съпротива веднага щом илюзорният призрак на превъзбудената му самонадеяност се опита да го оплете!?
Как би могла свободата да бъде извоювана от човек, заел се сам да кове усърдно веригите, от които иска да се измъкне!? –
Всеки стремеж към предугажданата свобода се дължи единствено на решимостта отново да намерим себе си! –
Не се осмеляваме да си признаем, че сме се „загубили“, и скриваме своята неволя зад горчиво оплакване на свободата, която е станало възможно да загубим само защото сме загубили и себе си в един маскарад, породен от прекомерния ни ламтеж към себеизтъкване…
Ние познаваме наистина все още маската си, но не сме вече в състояние да се осъзнаем в действителната си същност, на която тази маска служи само като земно було! –
И от доста време вече ние сме се така „вживели“ в своята маска, че просто се отъждествяваме с нея.
Не знаем вече, а и не искаме да знаем, че „сме“ всъщност нещо твърде различно от маската си. – –
Понякога ни обземат наистина съмнения, но попаднем ли отново сред така познатия ни вече карнавал, твърде скоро всеки въпрос се забравя, всяко съмнение се разсейва!
Свикнали от младини да носим навсякъде своята маска, ние се страхуваме да я свалим.
Във всички огледала сме се виждали досега такива, каквито сме искали да изглеждаме, и се боим, че може да не се познаем вече, ако свалим маската, с която така добре сме свикнали.
Неописуемо трудно ни е да открием днес отново себе си под надянатата маска!
Върху търсещия, решен да овладее своята първоприрода, се нахвърлят от всички страни най-невероятни учения, – изричани най-често от устата на непризвани учители, – и всички те предявяват претенцията да бъдат признати като неоспорими, като абсолютно „истинни“.
Във всички тези учения, все едно дали искат да вдъхнат нов живот на древни мъдрости, или пък са родени от днешни мозъци, – може несъмнено да се намерят някои остатъци от условни истини.
У тях се срещат немалко мъдри слова – новоизковани или заети от съкровищницата на древни народи, – които непременно трябва да бъдат „претеглени“ от всеки искрено търсещ човек.
Колко далеч обаче е всичко това от Действителността, в която са захванати най-здравите, най-дълбоки корени на земния човек!? –
Необходимо е да се стремим към осъзнаване на тази Действителност в самите нас, ако искаме да създадем най-после, след хилядолетни боричкания между хищници, наобиколили своята плячка, такива форми на живот, които да ни издигнат поне дотолкова, че останалите животни на тази земя – ако имаха нашата способност да преценяват – да не са принудени да се срамуват все така заради човека. – –
За да се постигне такова осъзнаване на действителната същност, няма нужда нито от верски догми, нито от философски системи!
Досега на никоя верска догма не се е удало да попречи на хората да се избиват и разкъсват – преди смъртта да ги избави от мъките им – много по-жестоко, отколкото заслепеният от глад тигър разкъсва плячката си! –
Нито един логически извод, плод на дръзката мисъл на големите философи, не е бил в състояние да възпре народите от взаимно изтребление, щом триединството на омразата, завистта и властолюбието превъзбуди животинските инстинкти и подчини мисълта на порива към унищожение! –
Налага се по-надълбоко да се ровим, искаме ли да открием в нас плодоносната почва, където нашите корени са взаимно преплетени!
Налага се най-сетне и по-дълбоко да мислим, искаме ли да постигнем осъзнаване в корените на нашата „същина“, а именно това осъзнаване ни учи да разбираме, че сами спираме притока на жизнените си сокове, когато, тласкани от желанието да се извисим над всички, лишаваме другите от живителен сок…
Изпълнени с благоговение трябва да вникнем в своята действителна същност, за да почувстваме „основата“ за едно преображение на волята, абсолютно наложително за цялото земно човечество, ако не иска стремително да регресира до изродена издънка на волята за животинско въплъщение на тази земя. – –
Тънещият в кръв, залят с тинестата слуз на разложението път към такава инволюция в един животински вид, за който някогашните маймуни от праисторическия лес биха изглеждали като високо тачени „богове“, е за съжаление отдавна вече подхванат от цели тълпи самозаслепени земни човеци, така че крайно време е наистина да се издигне високо глас на предупреждение срещу опасността, която никакъв присмех на дръзки в своята самозаблуда хора не е в състояние да предотврати! – –
Ако ти, който четеш тези думи, си твърдо решен да стигнеш до осъзнаване на действителната си същност, ще трябва да се откажеш напълно от предположението, че целта, към която следва да насочиш волята си, би могла да се постигне с помощта на някакви особени мозъчни гърчове или на акробатични трикове на мисълта; – в подобни случаи въображаемите „покорители“ на интелектуалния живот се превръщат най-често в роби: – обладани от маниакалното желание да овладеят потайни сили!
Не е необходимо освен това да овладяваш каквито и да било знания от научно естество!
Който реши да насочи усилията си към осъзнаване на своята действителна същност, може да стигне до желаната цел единствено при условие, че от самото начало следва пътя, сочен му от Действителността в неговия земен живот.
Няма нужда, подобно на Пилат, да задаваме сега пък въпроса: „Що е Действителност?“*
(*Срв. Иоан 18:38 – бел. прев.)
Нека спокойно оставим това на „трижди мъдрите“, които на четвъртия път неизбежно се оказват глупци!
„Действително“ трябва да бъде онова за теб, което и детето усеща като своя действителна същност!
Не се колебай да наречеш тази „Действителност“ с онези думи, с които разполагаш още от училищната скамейка, за да правиш съответното разграничение между необходимите за твоята мисловна работа „понятия“!
Дори да си изкусен майстор на подобни логически анализи, пак няма да ти се наложи да пожертвуваш интелектуалните си знания, защото и проявлението на Действителността може в крайна сметка да се разглежда, в името на поставената тук цел, като земносетивно схващана „действителност“…
Макар да си се отказал вече да наричаш „действително“ онова, което си опознал чрез физическите си сетива, опознатото по този начин си остава все пак изходна точка на понятието за „Действителност“, на каквато и висота да го е издигнала мисълта ти. –
Земносетивната „действителност“ трябва да стане сега за теб също такава изходна точка в твоя път!
Най-близката за теб земносетивна „действителност“ е твоето собствено земно тяло и само като изхождаш от него, ще тръгнеш напред по сигурен, прав път, ако си решен да стигнеш в крайна сметка до абсолютната Действителност. – –
Доста дълъг е този път, който ти предстои да извървиш с предпазлива и отмерена крачка!
Ала целта, към която по този начин все повече се доближаваш, ще ти вдъхне и сили да устоиш по този път. –
Започни с увереността, без която нито едно човешко стремление не може да се увенчае един ден с успех!
И тук е в сила старата пословична мъдрост, че няма нищо по-трудно от началото.
Ти си обаче свободен сам да избереш по какъв начин да започнеш.
От тебе се изисква само едно – да се стремиш да възприемеш в своето самосъзнание цялото си тяло, от главата до петите!
Може би ще възразиш, че това отдавна вече е така и че не са нужни повече усилия, – повярвай ми обаче, че дълбоко се заблуждаваш!
Докато не си стъпил още на пътя, който ти предстои да извървиш, не можеш да знаеш какво изисква той от теб.
Едно е клетките на тялото ти да се осъзнават от мозъка и съвсем друго – цялото ти земно тяло да бъде проникнато от потока на твоето самосъзнание!
Онова, което по Необходимост се налага тук, изисква много усилия, най-голямо постоянство и огромно търпение!
Тогава обаче ти с абсолютна сигурност ще достигнеш своята цел, а стигнал веднъж до нея, всички положени усилия ще ти се сторят направо нищожна цена за извоюваната от теб нетленна придобивка!
В сигурното осъзнаване на своята родена от Вечността действителна същност ти ще си постигнал най-висшата форма на свободата и не без тръпки на ужас ще си спомняш за дните, когато и ти още си бил сред заслепените, взели един призрак, излязъл от гробниците на измамни въжделения, за така горещо жадуваната свобода…
– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
Европрокуратура вече разследва закупуван...
Само осъзналият тази Истина, е способен да придобие Силата, Волята и Вярата, да подчини всичко в себе си, / его, ум и инстинкти/, на Духа и така да се превърне в съ-творец на Бога, като стъпи на Пътя на Истината, за да осъществи Мисията си!
Обсебените от егото, ума и инстинктите си, отказващи да преодолеят изкушенията като положат усилия да осъзнаят и последват Истинската си същност /Духа/, се обричат на жалката, тежка съдба на "Тънещият в кръв, залят с тинестата слуз на разложението път към такава инволюция в един животински вид, за който някогашните маймуни от праисторическия лес биха изглеждали като високо тачени „богове“, е за съжаление отдавна вече подхванат от цели тълпи самозаслепени земни човеци, така че крайно време е наистина да се издигне високо глас на предупреждение срещу опасността, която никакъв присмех на дръзки в своята самозаблуда хора не е в състояние да предотврати! – –"
Нека Божията Любов, Мъдрост и Истина те съпътстват в избрания от теб път през Новата 2021 година, Пристан, за да вършиш просветителската си Мисия!
Само още веднъж искам да припомня, че не мога да нарека дейността си по набирането и публикуването на преводните текстове от учението на Bo Yin Ra "просветителска мисия", тъй като: 1) правя това на своя глава, 2) самият аз въобще не съм толкова "светъл", все още на практика съм твърде далеч от завещаното ни чисто учение. Просто бях (и съм) толкова разтърсен от него, толкова съм сигурен, че то е истинно (след години на отчаяно търсене на сигурен водач), че реших да дам шанс на тези текстове да бъдат прочетени и тук, в блога. Публикувам ги без абсолютно никакви претенции колко пъти и от кого ще бъдат прочетени – знам, че това е по Божията воля. Моля се само така да съм полезен и да не вредя по някакъв начин!
И да, всички ние имаме нужда от Божията Любов, Мъдрост и Истина, защото без тях нито сме нещо, нито пък можем да направим нещо. Но както казва Bo Yin Ra: "всеки сам си е съдник". Само този, който искрено и на дело търси тази помощ, той ще я получи. Затова веднъж ти бях писал, че сега се моля за Воля.
Желая ти крепка воля, Огнян, воля твърда като диамант! Желая ти ведър, радостен и спокоен порив към Бога, порив, несломим от нищо!
Тогава за пръв път видях ангели - моите ангели хранители са трима, не един, както се възприема - и разбрах, че животът ми не е от тук, а основата е някъде другаде. В ангелския свят или образно казано, в Рая.
Не знам дали за всички е така, може би има и такива, които са при демоните. Не може би, а по всяка вероятност е така, защото човек си избира в кой свят да бъде...или по-скоро идва от определени светове - дали светли или тъмни, всеки според онова, което носи в себе си.
Поздрави и от мен и щастливо посрещане на Новата Година!
Желая ти вътрешна Сила, с която да постигнеш собственото си сияйно, вечно щастие!
