Религия

 

     В Азия, майчиното лоно на Европа и първоизточника на всички големи религии, блика скрито един тих извор, подхранващ всяко истинско религиозно чувство, както и всичко, което успее да пробие и в днешно време закостенялата черупка на материалистичното мислене.

     И в най-отдалеченото бъдеще все същият извор ще подхранва същото това чувство!

     Както никъде не се вижда кое всъщност дава на живота способността му да покълва, макар тази способност да се проявява чрез поникналото тъкмо благодарение на нея, – така и този извор на всяко истинско религиозно чувство се проявява единствено в предизвиканите от него последици, като само в редки случаи и на малцина той се разкрива непосредствено.

     И до ден днешен се ширят най-глупави небивалици и те намират своите лековерни следовници, които наистина толкова и „струват“, само че майсторите на вълшебството, заметнати с причудливи мантии, които се подвизават из тези „приказки за всички“ живеят единствено в користолюбивите мозъци на своите винаги разточителни с реквизита на чародейството създатели.

     Истинското майсторско достойнство на призваните зналци е толкова далеч от романтичните образи, създадени от хора, които злоупотребяват с любопитството на пристрастените читатели на приказки за чудеса, че липсва всяка база за сравнение, макар неуморните изобретатели на небивалици за майстори-магьосници да „заемат“ материал от всевъзможни чужди, попаднали в ръцете им писания, само и само да заглушат надигащото се от време на време у лековерните души подозрение.

     Не е никак радостно, че и днес още – сред кипежа на съвременния свят, – се намират немалко хора, чиито мозъци понасят без каквато и да е съпротива недостойната представа, че Светлината на Вечността се проявявала чрез факирски чудеса и мистериозни изкуства, подобаващи най-много на някой маг от стара вълшебна опера! –

     Налага ми се да изтръгна от корен тези тягостно-причудливи цветя на панаирджийската романтика, за да не може да се злоупотреби с онова, което имам да кажа по-нататък, като думите ми бъдат използвани в подкрепа на всевъзможни измислици!

 

     Ние, човеците на тази земя, живеем не само своя собствен индивидуален живот, а се намираме и в дълбока вътрешна връзка с всички съзнателно мислещи същества, – не само с населяващите това земно кълбо!

     Тази космична обвързаност упражнява съществено въздействие върху нас, но по своята сила то далеч отстъпва на влиянието, оказвано в рамките на земния живот, към който сме съпричастни и ние, от съзнателно мислещите същества тук, на земята!

     И космичната, и земната свързаност не могат обаче да се сравняват по своите последици за отделния човек с въздействието на  рязко очертаната от сродството на импулсите група, към която той принадлежи душевно! –

     Той е непрестанно подложен на невидимите въздействия на тази група, както и спадащите към същата група хора изпитват постоянно неговото въздействие! – –

     В една такава „група“ могат да бъдат тясно свързани хора, които така и няма да се срещнат в този земен живот, не знаят нищо един за друг тук, във външното си всекидневие, говорят на различни езици и са израснали в напълно чужди представни светове. – –

     И най-големите разстояния са без значение за групите от сродни по своите импулси хора!

     Отдалечеността не е никаква пречка за взаимното повлияване на индивидите от една и съща група…

     Както електромагнитните вълни обгръщат днес цялото земно кълбо, но могат да бъдат приети само от антени, настроени на същата „дължина на върната“, така и от всеки земен човек се излъчват невидими сили, които осъществяват най-сигурна връзка между сродните по импулси хора във всяка човешка група, без да бъдат възприемани от останалите групи.

     Съвършено безразлично е на кое място на земята се намираш: – ти ще бъдеш безпогрешно достигнат там от всички въздействия, изхождащи от твоята група, независимо от географския район, където живеят сродните с теб индивиди!

     Не е в твоя власт и да прекратиш така установената връзка, – освен ако не промениш естеството на задвижващите те импулси и не се свържеш по този начин „автоматично“ с някоя друга група. –

     Твърде различни по своя обхват и вид, хиляди и хиляди такива групи от невидимо свързани душѝ простират своето въздействие върху всички човеци тук, на земята, – свързват пространствено отдалечени хора, но доста често и разделят други, намиращи се в непосредствена пространствена близост…

     Ти вземаш, без да подозираш, участие във всичко, което изживява всяка една от душите, принадлежащи към твоята група на сродни по своите импулси човешки същества! – –

     Мислиш си, че възприемаш само поривите на собствената си душа, докато всъщност си повлиян – повече, отколкото би могъл да предположиш – от онова, което става в същия този момент в някой принадлежащ към твоята група човек, тъй както и твоите преживявания оказват непрестанно въздействие върху всички членове на твоята импулсна група! – –

     Това, което се опитвам да направя разбираемо за тебе тук, може да ти обясни доста неща, представляващи твърде често в миналото, а понякога и до ден днешен, „загадка“ в твоите очи…

 

     Сега ти си вече запознат с вътрешната структура на формите на душевната свързаност и знаеш също така, че можеш да определяш кое да упражнява най-силно влияние върху душевните ти преживявания, – защото: откажеш ли се ти самият от нежелателните според теб импулси, стигнали до теб като въздействие от принадлежащи към твоята група лица, с това се изтръгваш от групата, с която си бил свързан до този момент, и се присъединяваш незабавно към друга, отговаряща на новата ти вътрешна насоченост. – –

     Отговорност за всички свои мисли, думи и постъпки носиш единствено и само ти дори когато обуславящите поведението ти невидими импулси са ти били предадени, незабелязано за теб, от други!

     Хората със сродни импулси от твоята душевна група, които са били повлияни от теб, без да подозират това, носят на свой ред пълната отговорност за своето поведение.

     Сега вече няма да ти е трудно да разбереш, че хилядите различни помежду си душевни групи са разслоени „една над друга“ на хиляди стъпала на изживяване и че единственият път да стигнеш до по-високо душевно преживяване е да отклоняваш неуморно по-ниските импулси и да даваш винаги място в себе си на по-високите! –

     Може би ще разбереш и думите ми за тихия „извор“, който и днес, както преди хиляди години, подхранва от първоизточника на всички оживотворени от Духа религии истинското религиозно чувство в земното човечество, – от каквато и представна форма да води началото си това чувство! –

     Може би ще осъзнаеш вече защо се налагаше най-недвусмислено да те предупредя за порожденията на прекомерната склонност към суеверно фантазиране! –

     Може би сега ще схванеш също, че говоря за „извор“, чиито води бликат от най-вътрешното лоно на Живота, и че тук всъщност става дума не за нещо друго, а за най-възвишената и същевременно най-малобройна група от сродни по импулси земни човеци, която прониква до светлия кръг на непоклатимите първооснови на Битието, – понеже е била вече осъзната в него много преди да стигне до нея земното съзнание! – –

     Сигурно ще ти стане ясно и това, че нейното влияние може да бъде от полза само за онези, които жадуват за Светлина, – на каквото и стъпало да се намира тяхната група на сродни по импулсите си човешки същества. –

     Не благодарение на особено тясното импулсно сродство, свързващо помежду им малцината съединени със Светлината помагачи, могат те да бъдат почувствувани от другите групи, а единствено по силата на онази обща вътрешна връзка, в която са втъкани всички земни човеци, – и лесно разбираемо ще ти се стори, че дори тогава те могат да се доближат само до душѝ, чиято устременост е вече изцяло насочена нагоре!

 

     Тук става дума за нещо най-съкровено и никакво любопитство, никаква жажда за знание, никаква земна сила не е в състояние да прозре нищо повече от онова, което струи в душата, подготвила сама себе си да възприема „емисионните вълни“, породени в Духа и излъчвани безспир от тази група съединени със Светлината човеци към всички техни ближни на земята! –

     Безброй хора са отдавна свързани с този светъл кръг, колкото и да са склонни да си обясняват стигналото до тях, изхождайки от своите традиционни религиозни учения!

     „Изворът“, който блика тук, може да изпълни всяка форма на една оживотворена чрез Духа вяра, – и всеки достоен съсъд получава толкова, колкото е в състояние да „побере“…

     Неспособни да получат каквото и да било са само препълнените със земна кал „чаши“, както и „ситата“, които нищо не задържат в себе си!

     Възприетите от теб религиозни постулати няма по никой начин да ти попречат и твоята вяра може само да разшири възприемчивостта ти към живата вода, от която трябва да почерпиш…

     Ала тази вяра трябва да бъде изповядвана от дъното на сърцето ти, а не да я свеждаш до самонадеян мозъчен анализ!

     Слез до основите на своята вяра и виж дали тя е пуснала корени и в душата ти!

     Убедиш ли се, че тя е крепка и жива, просветлените от сияйни лъчи води на будното Знание съвсем няма да ѝ навредят, напротив – тъкмо те ще ѝ помогнат да разцъфне и да роди по-късно плод! – –

     Ще се наложи естествено да изкорениш грижливо всяко суеверие, понеже то, за да подхранва себе си, лишава твоята вяра от силите, така необходими за нейното развитие! –

     Но не бива, разбира се, да смесваш обикновената шега и безобидното съблюдаване на стародавни обичаи с разюзданите фантасмагории, стремящи се да обсебят душата! –

     Не бива по никой начин да се опитваш да премахнеш формите на древната вяра, усещани от теб като „чужди“, само защото крият в себе си символи, които ти си неспособен вече да разтълкуваш!

     Глупецът само изтръгва с корен от земята всичко, което не разбира, и стъпква с див бяс онова, от което не е в състояние да се възползва!

 

     И религията може да се развива само в условията на истинска свобода, макар още от древни времена да са предначертани пътищата, по които различните структури, породени от религиозната радост да се ваят форми, могат единствено да запазят вътрешната си раздвиженост и да се утвърдят като преобразуващи живота фактори.

     Ето защо и религията може, по силата на своето въздействие, да доведе до истинска свобода и да стане гарант за твоята собствена свобода! –

     Дълбоко в Необходимостта се корени многоликото разнообразие на догмите и култовете!

     Самозаблуда е да се мисли, че различията в религиозното чувство се премахват по силата на самия факт, че формите на една-единствена доктрина и на нейния култ са били разпространени в повече страни! –

     Наистина думите могат навсякъде да намерят своите верни „служители“ и символите, задоволяващи се с едно абстрактно тълкуване, се поддават без съмнение на едно и също обяснение от всички народи.

     Религиозното чувство обаче – въпреки външното уеднаквяване на вероизповеданието и култа – съумява винаги и с вътрешна сигурност да си проправи свои собствени пътища, отговарящи по Необходимост на неговите характерни особености.

     Външно погледнато, в много страни цари една и съща религия, доколкото се извършват същите ритуали и навсякъде звучат същите думи, – вътрешно обаче продължава да съществува онова, което от хилядолетия вече е живо и което не може да бъде никога изкоренено, защото е пуснало здравите си корени по-надълбоко, отколкото вероучението и култът, оставащи твърде често „чужди“ на неговата душевност. – –

     Не белег за глупаво „идолопоклонство“, както мислят днешните хора, е бил обичаят на древните народи да почитат своите местни Богове! –

     Те са разбирали, че така могат да постигнат нещо действително, – същото това действително се постига и до ден днешен в много страни и на много места по тази земя, макар за него да са били създадени други образни представи и макар външното вероизповедание да е нарекло с нови имена скритите за него сили! – –

     Без значение е какво точно е записано в хрониките за митичния „герой“ на даден народ и каква е легендата за светията „патрон на селището“!

     И героят, и светията представляват „истина“ единствено като представен образ, а зад този образ стои родената от Духа Действителност, за която е абсолютно без значение дали се възприема от земните човеци под този или онзи образ, – дали се строят олтари на Божественото в нея, или пък се почита духовният Човек в нея, на когото, като на „покровител“ на страната, се посвещават храмове. – –

     Ето защо не винаги е правилно да се „изчиства“ религията от всички все още живи в нея форми, които водят началото си от вярвания, съществували в най-дълбока древност! – –

     Както една стара икона, станала просто неузнаваема под нагара на свещите и черковния прах, трябва да бъде почистена непременно от веща ръка, за да блесне отново в предишното си великолепие, – така е нужно нещо повече от стремежа към рационална яснота, за да бъде „изчистена“ религията от мътилката, заплашваща да помрачи ясния ѝ лик…

     Твърде скъпо трябва да се заплати „изчистването“ на религиозната догма, ако поради глупаво неразбиране бъдат изличени и „знаци“, които ще се наложи да бъдат по-късно пак добавени към общата картина, за да може тя да проговори и на онези, които ще са отново в състояние да тълкуват непонятното за хората от една междинна епоха! – –

 

     Ала по-високо от догматичните учения стои Животът!

     Едва в твоето всекидневие ще проличи дали вероучението, завладяло сърцето ти, те води към действителна свобода, или си всъщност роб на учение, което те заслепява и ти пречи да видиш, че обещаваната от него свобода е само един призрак! – –

     „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата!“*

(* Марк. 2:27)

     Едва когато навлезе в живота, учението може да оправдае себе си!

     Вероизповедание, основаващо се единствено на мозъчни разсъждения, не се различава много от кое да е наизустено, външно познание, което има някаква стойност само дотолкова, доколкото му се „придава“ стойност. – – –

     Докато животът ти не се е още „проникнал“ с религията, изповяданото от тебе „верую“ няма да ти бъде от полза! –

     Религията е истински „жива“ в теб само ако от първия миг, когато се събуждаш и идваш на себе си, до последното ти ясно самоусещане, забулвано вече от съня, тя е постоянно присъствуваща у тебе! –

     Само тогава, когато всяко събитие във всекидневния ти живот бъде ярко озарено от твоето религиозно чувство, – все едно каква форма му придаваш, – можеш да бъдеш сигурен, че действително изпълняваш изискванията на онова, което е „вечно“ у теб! – –

     Дотогава ти само спъваш своята душа, тъй като ѝ пречиш да се изяви в този земен живот! –

     Дотогава ти съзнаваш само животински себе си, колкото и да си мислиш, че духовно се познаваш! –

     Дори цял свят да те почита като един от великите си люде, в Духа ти си оставаш по-ниско и от най-скромния труженик, потопил работния си ден в могъщото лъчение на истинското религиозно чувство, за да почерпи от всичко, което върши, храна за своята душа! – –

     От такова вътрешно проникване на всекидневния труд с религия са се родили някога тук, на земята, всички цивилизации, на които и днес се възхищаваш, убеден, че едва ли биха могли да бъдат достигнати техните върхове…

     И нашето време жадува за нова световна цивилизация, – само че се опитва да я „изгради“, както се гради железобетонен мост…

     Това време ще може обаче да “роди“ от себе си култура само ако съумее отново да се проникне с истинско религиозно чувство! – –

     А ти, който сам живееш днес на земята като „рожба на епохата“, – започни преди всичко със себе си! –

 

     Потопиш ли веднъж сам своето съществувание в религия, скоро ще започнеш на всяка крачка да срещаш и други, които от обикновени земни животни искат отново да станат съединени с Духа човеци…

     За тях тогава твоят живот ще стане най-добрият урок, – и малко думи ще са достатъчни в подкрепа на този урок! –

     Макар да се посрещат с вяра и думите ти, много повече се вярва на твоите дела!

     Доколкото съумееш чрез живия си пример да дадеш израз на онова, което изпълва душата ти, дотолкова ще могат да последват на дело твоя пример и другите!

     Ала не бива да “разваляш играта“ на другите, когато се опитват по земному да се насладят на дребните радости на тукашния си живот, – не бива като някой лицемерен набожник да се „възмущаваш“ с извърнати високо към небето очи от всяка безобидна лудория на веселящите се!

     Ако всекидневието ти е действително проникнато от избраната от теб религия, ти ще умееш и да се смееш тогава, когато смехът не е грях!

     Скоро ще установиш, че с една жизнерадостна дума се постигат по-добри резултати, отколкото с всички назидания и поучения, изречени със свръхсериозна и кисела физиономия.

     Истинската религия е ведра свобода!

     Отнасяй се затова с недоверие към всичко, което иска да мине за „религиозно“ чувство, без да е намерило потвърждение в радостната ведрина на сърцето! – –




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов

За мен религията е измислен от хората път към Бога, който път е много по-ниско от Небето и от Божията реалност.
Религиите искат да "приватизират" Бога и да сеят разделение сред човеците.
Лично аз не мисля, че това е Божията воля.

Поздрави и привет!

Коментарът ти отваря тема, по която има много да се каже, но не мисля, че му е тук мястото. И все пак: в свещените книги на древните религиозни учения има много истина. Ако за човек Истината е на първо място, те могат му бъдат от голяма полза; ако човек слага пред Истината каквото и да било друго, независимо колко велико или свято му изглежда то, тогава той може да сътвори много глупости и страдания.
А относно първото изречение на твоя коментар, мъдрите отдавна са казали: "Пръстът, който сочи Луната, не е Луната". Та така и за пътя.
"Човек се явява пред Бог сам и гол" – това го видях в един филм.

Поздрави и от мен!