Авторитет

 

     Виждал съм хора, които поставят нечувани изисквания към всички други, – ала не са готови да предявят каквото и да било изискване към себе си.

     Виждал съм и такива, които изискват едва ли не свръхчовешки постижения от себе си, но очакват същото и от останалите.

     И едното, и другото са недопустими там, където цари истинска свобода!

     И за едното, и за другото няма никакво оправдание пред повелите на Необходимостта!

     Даден човек може дотолкова да прилича на другиго, че едва ли не да го сбъркат с него, и все пак в областта на душата няма двойници!

     Че ти самият си си създал някаква мяра за онова, което очакваш от себе си, не ти дава никакво право да прилагаш същата мяра и по отношение на ближния си!

     Мярата на всеки един се определя единствено от заложения в самия него „мащаб“!

     Немалко неща се объркват от най-добри намерения, защото някой, след като е изпълнил своите задължения, смята, че това му дава и определени „права“, без да се запита на какво всъщност се основава „правото“ му да пренася върху другите доброволно наложените – и изпълнени – изисквания към самия себе си?? –

     Право наистина е още детето, когато възроптава срещу така наложеното му бреме, – с право му се противопоставя и младежът, доколкото не е заставен да склони, макар и сърдито, глава…

     Тук не става естествено въпрос за въздействието на примера, оставящ пълна свобода на този, върху когото въздействува, а за грозния обичай да натрапваме, понякога дори с настървение, и на другите онова, което ние самите сме сметнали за ценно, – без изобщо да подозираме, че истинските ценности на тези хора са може би вечно чужди и поради това съвсем неразбираеми за нас. –

     Ала както убеденият в своята ценност човек е трябвало сам да обърне хиляди пъти на нова страница, така сега трябва да я обръща на свой ред и другият, върху когото му е дадена власт…

 

     Безброй са примерите във всекидневния живот, свидетелствуващи за удоволствието, с което някои прилагат подобно насилие, но безброй са и направо опропастените и лишени едва ли не от всяка възможност за развитие съдби, само защото прекалената грижовност или упоритото твърдоглавие са „прогонили“ от тях свободата…

     А където свободата се „прогонва“ с насилие, там насилието веднага се превръща в лош учител: – учител, подучващ към подчинение на призрака на свободата. –

     Авторитетът е безусловно съвместим със свободата на всички, които доброволно му се подчиняват, – несъвместим с него остава само измамният образ на илюзорна свобода, който няма нищо общо с вечната Необходимост! –

     А насилието подрива и събаря всеки авторитет, защото поставянето на твърди, нетърпящи възражение условия представлява груба намеса в правото на другия да се разпорежда със самия себе си!

     Принудата трябва да се избягва, доколкото е възможно, дори в случаите, когато изглежда явно неизбежна и в интерес на самия човек, върху когото се упражнява!

     Насилието си остава винаги една лоша полумярка, – дори тогава, когато е неизбежно да се прибегне до него!

     В безброй случаи обаче насилието би могло да се избегне, стига да е налице истински авторитет като спонтанен и съобразен с повелите на Необходимостта израз на една уверена в себе си свобода. –

     А щом насилието е все още нужно като опора на „авторитета“, следва да си зададем въпроса: – дали този авторитет действително съществува, или пък имаме работа само с една негова карикатура, стремяща се насилствено да се наложи?!

 

     Авторитетът се гради единствено върху свободно изразеното доверие!

     Където липсва увереност, че са защитени интересите на индивида, там за всеки свободен човек е вече рухнала основата, на която се крепи истинският авторитет.

     Както здравината на една постройка зависи от почвата, която я носи, и от заложените в тази почва основи, – така и авторитетът ще може да устои на всички изпитания само тогава, когато никакви приливи не са в състояние да го подкопаят и никакви нощни зверове – да го подрият…

     Не с това, че сам се обявява за такъв, един авторитет става истински, но никоя човешка способност не би могла да се развие там, където авторитетът не упражнява правото си да насочва това развитие! – –

     Всички, които полагат усилия да съборят правомерно установения авторитет, на свой ред се подчиняват съзнателно на свой собствен авторитет, изискващ безпрекословно подчинение. –

     В края на краищата винаги става ясно къде има истински авторитет и къде единствено с насилие и увещания се правят опити да бъдат запазени права, които доверието навремето само е дало, но сега вече отказва да признае…

     Дълго може да се забави в подобни случаи развръзката, – но в последна сметка побеждава винаги Необходимостта, която запазва авторитета само там, където той се основава на свобода и доверие.

 

     А намери ли признание призракът на свободата, веднага се развихря опустошителният стремеж да бъде съборен съществуващият авторитет и на негово място да бъде съграден нов, собствен авторитет.

     Доста време може да изтече, докато ужасните последици на тази чума не заставят поразените от нея най-после да прозрат, че са разрушили нещо, от което е трябвало да извлекат полза…

     Ала винаги досега денят на прозрението неминуемо е настъпвал и горко на онези, върху чиито глави ще се изсипе градушката на разрухата, когато техният собствен авторитет претърпи на свой ред крах! – –

     Необходимостта обаче винаги е съумявала отново да съгради един истински авторитет, здраво основан на истинска свобода и непоклатимо доверие, макар да не ѝ е било възможно да възкреси жертвите на този неоправдан ламтеж.

     Животът винаги успява да преутвърди неотменимите закони на своето самосъхранение, колкото и да се опитва произволът да издигне свои собствени скрижали…

     И най-чистото намерение е осъдено на неминуем провал, поиска ли да измени онова, което Необходимостта налага, за да предпази живота от самоунищожение. – –

     Но тъй като познание не се купува, а и твърде често зад маниакалния стремеж да се направят възмечтаните промени се крие само най-обикновен порив към самоизтъкване, здравият разум би трябвало вече да ни подскаже по никой начин да не се доверяваме сляпо на авторитета на онези, които препоръчват събарянето на съществуващия авторитет като средство за постигане на свободата. –

     Можем винаги да бъдем сигурни, че пред очите на хората, ратуващи за подобна идея, се „рее“ единствено призракът на свободата, който те в самозаслеплението си следват, без да подозират за бедите, към които водят самите себе си и другите!

 

     А където царува истински авторитет, основан на доверието на хора, избрали сами да се поставят под неговото ръководство, там сигурната им интуиция няма да им позволи да усещат свободно избраната си подчиненост като накърняване на свободата.

     От друга страна, истинският авторитет е винаги сам по себе си защитен от закостеняване, защото е непрекъснато движен от индивидуалните воли на всички, които доброволно се обединяват с него.

     Основаващ се на осъзнатата повеля на Необходимостта, той предлага на уповаващите се в него помощта, от която се нуждаят, за да изпълнят тази повеля като задължително условие за постигането на истинската свобода. –

     Ето защо злоупотребата с авторитета, в който е облечена дадена институция, представлява един почти неизкупим грях – тя всъщност се самоосъжда, като подрива доверието, без което никакъв авторитет не може да бъде изграден, и така всяка злоупотреба води рано или късно до рухването на подкопалия сам своите основи авторитет.




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов

Благодаря ти за Истината, от която всеки осъзнат читател може да извлече много полезни поуки, ако сам не е стигнал в житейския си път до тях!
"Доста време може да изтече, докато ужасните последици на тази чума не заставят поразените от нея най-после да прозрат, че са разрушили нещо, от което е трябвало да извлекат полза… Животът винаги успява да преутвърди неотменимите закони на своето самосъхранение, колкото и да се опитва произволът да издигне свои собствени скрижали…И най-чистото намерение е осъдено на неминуем провал, поиска ли да измени онова, което Необходимостта налага, за да предпази живота от самоунищожение. – –"
" Но тъй като познание не се купува, а и твърде често зад маниакалния стремеж да се направят възмечтаните промени се крие само най-обикновен порив към самоизтъкване, здравият разум би трябвало вече да ни подскаже по никой начин да не се доверяваме сляпо на авторитета на онези, които препоръчват събарянето на съществуващия авторитет като средство за постигане на свободата."

Бъди благословен за будителството, от което обществото ни има постоянна необходимост, приятелю!

Темата е наистина актуална. Дано повече хора осъзнаят къде да търсят Авторитета, който да следват, и по-скоро да отскочат встрани от течението на пагубните тенденции в мисленето и действията на днешното общество!
Бъди жив и здрав, и Бог да е с теб!