Човек има нужда на тази земя от общността, – а и в Духа той може да се изживее само в общност!
Общност във външния живот ще рече: – да обединиш своето собствено „гледище“ по такъв начин с „гледището“ на другите, че от мненията на всички да възникне едно общо достояние.
Всеки има своя особена „гледна точка“ и изхождайки от нея, си обяснява всичко, което е успял да придобие при многобройните „замятания“ на мрежата на мисълта си.
Всяка една „гледна точка“ може обаче да се об-едини с тази на другия и по този начин да се получи общност.
Всеки тогава взема участие в „гледната точка“ на другия и така, като „гледище“ на всички, се формира: общото.
А Необходимостта подтиква човека да търси общото и там, където иначе отсъствува свързващо звено между отделните „гледища“, – особено когато трябва да се търси изход от някое критично положение, което по „мнението“ на всички е просто нетърпимо…
Така в наши дни възниква най-всеобхватната общност – въз основа на общото недоволство.
Малцина само не участвуват в нея.
Недоволството е насочено преди всичко към формите, които съвместният живот е създал, за да защити себе си, макар тази защита да е често пъти в ущърб на отделния човек.
Тук недоволството е нерядко основателно!
Глупаво е съвместният живот да се изгражда, без да се държи сметка за благополучието на индивида, – та нали тъкмо той е градивният камък на Цялото и може тогава само да служи с радост на обществото, когато то на свой ред допринася за неговото собствено преуспяване.
Ала не по-малка глупост е отделният човек в самозабравата си да реши, че само защото се е родил, той е вече в правото си да изисква обществото да се постави в негова услуга и да му осигури завидно привилегировано положение или поне да му помогне да посрещне насъщните си нужди…
Не влагам един и същи смисъл, когато говоря за „общество“ и за „общност“!
Което принадлежи на обществото, не принадлежи на мен, – принадлежи ми онова, което притежавам в общност с другите.
Преди всичко обаче „обществото“ за мен е: – външно сдружение, докато „общността“ е свързана с душата. –
Ето защо отделният човек не може да има претенция обществото да споделя с него своите блага само заради това, че той съществува!
Той трябва първо сам, чрез своя личен принос, да стане „съпритежател“ на общественото достояние, – и неговите претенции ще се определят единствено от стойността, която обществото отрежда на приноса му.
Безразсъден е всеки стремеж да се наложи друго мерило тук!
Обществото винаги ще цени високо онова, което би му липсвало осезателно, ако го нямаше.
Но как би могъл някой да очаква, че обществото би оценило дарбите на хиляди хора толкова високо, колкото и едно забележително постижение, от което то наистина изпитва потребност!? –
При никоя обществена форма нещата не стоят по различен начин!
Отделният човек може и да е в правото си да изпитва недоволство от обществото, – обществото на свой ред е право да поставя такива изисквания.
Стремиш ли се да дадеш нещо, което – ако не беше ти – би липсвало на обществото, то ще те направи „съпритежател“ на своето достояние в същата степен, в каквато се чувствува „обогатено“ от твоя принос. –
Оценката на твоето постижение ще определи и „цената“ на положения от тебе труд! –
Заявиш ли обаче, че не си в състояние да предложиш онова, от което обществото се нуждае, с това ти сам признаваш своето безсилие и не бива да се оплакваш, ако не ти предложат дял там, където не можеш да споделиш или да дадеш нещо ценно и за другите! –
Едва ли би имало някакъв смисъл да се оплакваш от „неразбирането“ на обществото, оказало се неспособно според теб да даде на твоя принос оценката, която самият ти му приписваш. – –
Съвсем иначе стоят нещата с общността!
Тук онова, което можеш да предложиш, се цени като свидетелство за твоите способности дори ако останалите никога не биха почувствували липсата му, но и от теб се очаква да оцениш на свой ред постижението на всеки друг член на общността, доколкото това постижение не е под равнището на неговите възможности.
Общността ще се опита да ти помогне, колкото може, но ще разчита и на твоята помощ, когато ти си този, който е в състояние да помогне.
Там обаче ще бъдеш преди всичко запитан: кой си ти?! –
Обществото се интересува само от приноса, – общността се интересува от целия човек!
Едва тогава, когато обществото престане да се задоволява с присъщата му форма и се извиси до душевна общност, ще изчезне всяко недоволство, – въпреки че неравенството трябва да се запази, понеже то е природосъобразно и духовно обусловено в Необходимостта! – –
Нашият обществен живот боледува от склероза на артериите, които трябва да му осигурят приток на кръв, за да оцелее.
Той ще може да се излекува само ако все повече и повече се превръща в истинска общност!
Днес някои са склонни вече да вярват, че немалко неща са достояние на общността, – ала думата „общност“ в случая е само една евтина разменна монета и действителното ѝ съдържание е все още твърде далеч от осъществяването си. –
Хората не са се научили още да уважават „мнението“ на другия просто защото е „негово“: – защото представлява негова собственост!
Навсякъде приносът продължава да бъде оценяван единствено по това, доколко може да увеличи материалните, мимолетните стойности, а самият човек бива оставен без всякакво внимание, освен ако не бъде принуден да даде на ред с другите своята дан към обществото, което тогава му се отплаща за оказаната услуга.
Твърде много още не достига, за да може обществото да прерасне в общност! – –
В общността човек добре съзнава своята собствена стойност и тъкмо от това съзнание черпи цялото уважение, с което се отнася и към другия.
Той знае, че може да напредне в собственото си развитие само дотолкова, доколкото се старае да помогне и на другите да напреднат в своето.
„Общността“ обуславя истинска свобода в рамките на Необходимостта, докато „обществото“ не ни предпазва ни най-малко от ноктите на призрака на свободата!
Общността примирява всички противоположности, защото знае, че и дребното, и извисяващото се над масата са еднакво включени в структурата на Необходимостта!
Семейството е първото поле за изява на общността.
Благословени са онези членове на семейството, които знаят как да се възползват от него!
Това поле за действие се простира по-нататък върху общини, държави и континенти…
То обхваща всяка форма на човешкия живот и подтиква нейното плодотворно разгръщане!
Помага да се осигури, в рамките на Необходимостта, истинска свобода за всички!
А стане ли свободата общо достояние на всички, никой не би поискал вече да лишава другиго от нея.
Защитена от всяка заплаха, тя се превръща тогава в трайна „собственост“ на всеки отделен човек!
Тя става тогава негово притежание, – не празен блян и въжделение!
Никой не би се излъгал тогава да се втурва след призрака на свободата, а ако той се изпречи на пътя му, ще му обърне с насмешка гръб.
Никой няма да смята вече свободата си за накърнена, щом Необходимостта го научи да се подчинява, заедно с мнозина други, на една воля, в която общността обединява множеството отделни воли! – –
Праначало на множеството е единството, – но то е и висше увенчаване на множеството!
Само увенчана под единство може истинската свобода да се запази в множеството!
Единството обаче си остава закостеняло и безплодно, ако не се гради върху едно обединено с него множество! –
Над множеството се извисява единството, за да об-едини в себе си множеството!
Така се окръгля общността! –
Така общността се самоизгражда като пирамида и увенчава сама себе си в своето върховно единство! – –
Ала не произволният избор е призван да определя онова, което само истинската свобода може да издигне тук!
И само включен в структурния ред на Цялото, отделният човек става носител на онова единство, до което общността сама се извисява, след като е постигнала завършеност в себе си! –
– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов
Нека Бог ти дава Светлина и Сила в твоите благородни, духовно-просветителски дела!
А че е време, време е, тъй като всяка една паднала духовна искра в земно-човешко тяло, благодарение на мистерията на Голгота, вече има възможността да познае себе си и да се предостави в служба на Бог. Всичко опира до добрата воля на човека.
Бъди жив и здрав, и нека Бог направи Пътя ти радостен и лек!
Нека Бог е с теб в достойния ти път!
