Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2020 09:02 - Призракът на свободата: Необходимост
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 653 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Необходимост

 

     Колкото и високо да са стояли за гърците техните Богове, мъдреците от онова време са знаели  и за един още по-висок, тайнствен принцип, на който според тях са се подчинявали и Боговете: – „Ананке“, тоест Необходимостта.

     Който иска да обърне гръб на оная „фата моргана“, на винаги изменчивата, илюзорна химера на свободата, – който е готов да се откаже най-после да следва призрака на свободата, – нека не отминава с лека ръка тези думи.

     Мъдростта на древните ще проговори може би и на неговата душа…

     Той е търсел, разбира се, истинската свобода, но е попаднал един ден на нейния призрак, в който е повярвал само защото го е взел за горещо жадуваната, действителна свобода.

     Решен ли е най-после да узнае кой е отличителният белег на истинската свобода, той ще го съзре с неподозирана яснота в онова разбиране на древните, според което техните Богове: – най-свободните между свободните, – са се подчинявали все пак на Необходимостта. – –

 

     Роденият от мозъците призрак все бърза да засенчи белега на истинската свобода и с измамно бляскави образи да събуди безумната надежда, че свободата можела да ни освободи и от всички изисквания на повелята на Необходимостта

     Истинската свобода обаче може да се постигне само чрез абсолютното спазване на тази повеля!

     Никой още не е станал действително свободен, без да е бил „признат“ за свободен от Необходимостта! –

     А за когото миражът има същите достойнства, каквито има и действителната свобода, той е наистина недостоен за свободата!

     Да си свободен, ще рече да мислиш, да говориш и да постъпваш тъй, както изисква Не-обходимостта, – и който по този начин си е извоювал свобода, знае как да „обходи“ всяка неволя! –

     И наистина! – никоя сила няма да може вече да му отнеме така извоюваната свобода!

     Заслепените от призрака обаче едва ли подозират какво разкрива тази свобода пред онзи, който е съумял да я постигне. – –

 

     Необходимостта не е „принуда“, – иначе никой не би могъл да ѝ се противопостави!

     Необходимостта е най-високото, духовно организиращото начало у човека, както и у всичко живо, и това именно са искали да изтъкнат древните, поставяйки „Ананке“ над Боговете дори! – –

     Принудата си остава земно обусловена сила: – истинска карикатура на Необходимостта!

     Ти можеш да бъдеш принуден или от своя страна да принудиш другите на много неща, които нямат нищо общо с Необходимостта. – –

     Необходимостта е установеният ред на вселенската структура, към която е приобщен и отделният човек.

     Никой не би могъл и за миг дори да се откъсне от тази структура и от нейния ред, колкото и да се опитва да отрече във въображението си всичко освен самия себе си.

     Той си остава в действителност винаги свързан с неизмеримото Цяло, – вреди на себе си, ако не изпълнява изискванията на това Цяло, и вреди на Цялото, ако не съумее да развие себе си според присъщия му вътрешен ред. –

     Но единствено реално осъщественото е от определящо значение тук!

     Мечтателят, който седи в своята пещера и разпалва фантазията си, докато тя не започне да изгражда във въображението му всевъзможни „царства на духовете“ по негов избор, – изтънченият естет, който страни от всяка външна дейност, за да живее само „в красота“ и, откъснат от всекидневието, да твори свой собствен словесен мир, – те са за неизмеримото Цяло същото, каквото е и грубият сластолюбец, който служи само на своите винаги възбудени животински сетива. – –

     Единственият „действителен“ резултат при тези жертви на илюзията е един клетник, погубен от своето самолюбие и неизпълнил онова, което „Ананке“: – стоящата над всички Богове и внасяща ред в целия живот Необходимост – изисква от него. –

     Химеричен остава всеки сътворен от него собствен свят, дори да му се удаде да го отрази в хиляди човешки мозъци!

     Така не се постига нищо действително!

 

     Искаш ли да добиеш истинска свобода, трябва да изпълняваш всичко, което Необходимостта изисква от тебе в твоя конкретен случай!

     Призракът на свободата ще ти въздействува по такъв начин, че всяка твоя мисъл ще се окаже превъзбудена от въображението ти!

     Към себе си и към другите ще поставяш изисквания, произтичащи не от Необходимостта, а от принудата на твоето „превъзбудено“ мислене

     Понеже прекалено много искаш, ти или не можеш да постигнеш нищо, или постигнатото е твърде малко, а каквото се опитваш алчно да обсебиш, скоро ще ти бъде на свой ред отнето от онези, които до неотдавна са били твои другари…

     Всички, които в бясна надпревара следват призрака на свободата, губят единствено валидната за всяка форма на живот мяра!

     „Справедлива“ наричаш ти своята критика, – но кое те кара да смяташ, че е справедливо да опустошаваш? – –

     Критиката е като порой, връхлитащ надолу от ледени глетчери.

     Той трябва да бъде овладян, за да има полза от него! –

     Разбираемо е, че ти се иска да видиш всичко наоколо си подредено според твоето желание, – ала подреден ли си самият ти в себе си?!?

     Как можеш да очакваш Цялото, от което ти си  само една микроскопична клетка, да се ръководи единствено от твоите желания?!?

     Едва тогава ще се научиш да разпознаваш кое е добро за теб, когато се научиш да се доверяваш на Необходимостта!

     Единствено тя може да ти разкрие кое ще остане твое трайно притежание, след като веднъж си го постигнал!

     Само изпълнението на повелята на Необходимостта може да ти донесе истинската свобода, за която копнееш, макар да си все още в плен на илюзията, че свободата е нещо като произвол. – –

 

     Сив и мрачен е ставал животът навсякъде, където хората са жадували за свобода, без да спазват повелята на Необходимостта!

     Злорадо ухилен се възправя тогава на шир и длъж химеричният призрак на свободата и отравя със смъртоносния си дъх всеки зародиш на истинската воля за свобода. –

     С непоносимо бреме товарят душата си всички, дръзнали – макар и с най-добри намерения – да поведат другите към един мираж, който неизбежно ги докарва до такова отчаяние! – –

     Непоносимо обаче е бремето на отговорността и на подмамения, който не е съумял да устои, когато му е било обещавано невъзможното, макар да е можел всъщност да знае, че всичко на тази земя, което не се е стремяло да се включи в организираната структура, предложена му от Необходимостта, ще трябва неизбежно да загине дори ако земната принуда успее да забави за известно време разрухата…

     Необходимостта борави с други времеви реалности, различни от онези, които могат да бъдат обхванати от един земен човешки живот! –

     Тя не може никога да „сбърка“ из-численията си, защото е стойност и съдържание на всяко число!

     Всяка Действителност в земното и отвъд-земното битие се основава на нея!

     Тя носи небосвода с неговите рояци слънца и нейните внасящи порядък сили дават на всяко пясъчно зрънце в пустинята мяра и форма!

     Напразно търси човекът такъв извор на земно добруване, който да е способен непрестанно да излива живителните си струи, без да е „обхванат“ в тази здраво организирана структура! –

     Напразно се стреми към свобода онзи, който я търси другаде, а не в изпълнението на всички повели на Необходимостта!

     Не само Боговете трябва да се преклонят пред „Ананке“, но и – земният човек




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



1. batogo - !!!:))) Поздравления и благодарности за чудесната тема, приятелю!
16.06.2020 14:15
Според скромното ми мнение, Истинската Свобода е да поемеш с цялото си сърце, душа, дух, разум и воля отговорността да следваш винаги Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината на Божият Промисъл!
цитирай
2. pristan - Напълно съм съгласен с мнението ти, Огнян.
16.06.2020 22:12
Но...
Наистина да разбере човек какво означава Истинска Свобода, за мен това е Божия милост. А да претвори човек това свое разбиране в дело, това за мен е Божия благодат.
Написаните от теб думи са истинни и красиви, но не всеки е ощастливен да ги разбере.
О, ако можеха самите думи да обръщат хората, но без Бог в сърцето, те си остават чужди, далечни, абстрактни и отвлечени.
Колко сме немощни, Господи, и колко сме безпомощни! Нищо не можем да направим без Божието благоволение.
В младините си аз се присмивах на духовните неща. Откъде сега тази искрица в мен? Не ме ли потърси първо Бог? И аз съм толкова благодарен, че Той запали свещица в мен, и съм толкова спокоен в обета Му, че на всеки ще му дойде времето!
Нека благодарим на Бога за разума и силата, които ни дава, за да разбираме и изпълняваме волята Му!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Благодаря ти за мъдрото откровение, което споделяш с мен, Пристан!
18.06.2020 10:54
То съдържа Истината, към която душата се стреми, когато се освободи от властта на ненаситното его, подвластно на изкушенията, приемайки Божията милост и воля.
Когато човек, осъзнал Божието присъствие във всичко, съзнателно подчини егото си на Духа, дарен му от Бога и смирено, с благодарност отвори душата си за Божията милост, Бог му дарява Своето благоволение, като запалва в душата му Своята искра и заживява в него завинаги.
Нека Божията Любов, Мъдрост и Истина те съпътстват в избрания от теб път.
цитирай
4. pristan - "Нека Божията Любов, Мъдрост и Истина те съпътстват в избрания от теб път."
18.06.2020 20:44
Благодаря, Огнян!
Трудно може да се намери по-добро пожелание от това.
Да бъде! Да бъде за всички!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415477
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031