Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2020 06:45 - Призракът на свободата: Фата моргана
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Фата моргана

 

     Не за истинската свобода, лелеяна от поети и герои, ще става главно дума тук – независимо че твърде често поетите и героите също са се борели и страдали, макар и без да го съзнават, тъкмо заради това, за което най-вече ще трябва в името на истината да говорим в тази книга!

     Нямам намерение да принизявам достойната цел, съсредоточила копнежите на всички, които се чувствуват несвободни, – моите усилия, напротив, ще бъдат насочени към неумолимото развенчаване на карикатурния образ, който в наши дни, повече от всякога, държи в плен на заблудата жадуващите за свобода. –

     Единствено чрез просвещение би могло да се помогне тук и само живата Светлина може все още да разсее един мираж, роден от бълнуващи наяве мозъци, който – понесен от душните вълма на земни-преземни упования и въжделения – всекидневно подмамва безброй жертви в безнадеждното мъртвило на вселяващи ужас пустини.

     Но и тук е в сила истината, че може да се помогне само на онзи, който се вслушва в съвети, и затова словото ми ще бъде в помощ единствено там, където волята е готова: – да се вслуша в него…

     Света може да преобрази словото, възприето с будна воля, ала малко може то да даде на душата, чиято мъдра готовност да се вслушва е смутена от вътрешна съпротива!

     Не винаги е белег на благоразумие да запушваме ушите си за предупредителни слова и съвсем не за по-дълбоко прозрение говори стремежът да се отвръщаме от неочакваното.

     Ще се наложи да кажа някои неща, които няма да са приятни за слуха на мнозина, и ще  трябва да говоря за предмети, станали днес за повечето хора безпредметни.

     Но не всичко, което е необяснимо за едни, трябва заради това да остане неразбираемо и за другите – Действителността съвсем не е длъжна да се хареса и на онези, които предпочитат да фантазират там, където би трябвало да мислят, и така остават слепи за всяко познание, извисяващо се над плоскостта на техните блянове.

 

     Само онези странници в пустинята, които знаят пътя към оазиса, ще съумеят да различат призрачната игра на въздуха, трептящ в маранята на носещите се пясъци, от добре познатата им действителност.

     Дори ако керванът, воден от един истински познавач на пустинята, е толкова дълъг, че не се вижда краят му, мнението на всички новаци, взети заедно, си остава без каквато и да е тежест пред опитността на сигурния водач, принуден да потисне ликуващите им възгласи и да им обясни, че пред тях е само един мираж

     Аз познавам добре тези неща и мога да дам съвет и да окажа помощ на всички, които са готови да поемат подадената им ръка!

     На когото думите ми изглеждат „самонадеяни“, той още не ме познава!

     На него съм принуден да кажа, че идвам от сфери на душата, където нито един от съзнателно живеещите в тях не би могъл да се похвали пред другите с някакво специално познание.

     Живеещи и осъзнати в една и съща Светлина           , всеки стремеж към превъзходство над другите би бил в нашите очи ужасна глупост!

     А колко по-ужасна глупост би бил за мен опитът да се самоизтъквам пред онези, които не живеят още в световете на Светлината!

     Но бих се превърнал в лъжец, ако се опитвах да скрия, че за мен по всяко време съществува и нещо, различно от всичко онова, което тук, на земята, не ми е нито по-близко, нито по-далечно, отколкото на всички други хора. –

 

     Милиони в днешно време са убедени, че само „свободата“ им липсва, за да бъдат щастливи.

     Така мисли не само затворникът в своята килия – тъй мисли и князът, принуден да се откаже от доста свободи, на които някога са се радвали неговите предци. –

     Но почти всички те съзират само един измамлив призрак на пустинята, превръщащ всеки, който доверчиво го е последвал, в плячка на „дивите зверове“…

     Където толкова много хора споделят, за жалост, една вяра, една надежда и една любов, там за отделния човек е трудно да прозре заблудата и той твърде лесно се оставя да бъде покорен от всемогъществото на колективния мираж.

     Достатъчно добре съзнаващ своето нещастие, той се мъчи да намери път към „щастието“ и „спасителен“ му се вижда всеки лъстив мираж, обещаващ да го поведе към спасение.

     Така призракът на свободата е добил власт в света на човеците и заплашва сега да подмами едва ли не всички, които се стремят към истинска свобода.

 

     Крайно неопределен и мъгляво размит като облак е измамният образ, минаващ днес в очите на повечето хора за самата „свобода“.

     Истинската свобода обаче се изявява винаги ясно и определено, защото се нуждае от твърдо очертана форма!

     Само в такова себеизграждане може истинската свобода да съществува и да действува освобождаващо!

     Лишена от форма, тя би унищожила самата себе си.

     „Безграничната“ свобода би била равнозначна на самоунищожаване на свободното. –

     Свобода, която остава само понятие и не може да бъде почувствувана, няма никаква стойност за човека!

     А да се почувствува може само ограниченото. –

     Единствено границата придава форма и само ясно ограничената форма предпазва чувството от размиване.

     Формата е равновесие между всичко „прекалено“ и всичко „недостатъчно“.

     Където цари истинска свобода, там не може да става дума за „прекалена“ или „недостатъчна“ свобода, защото „недостатъчното“ е също така отрицание на свободата, както и „прекаленото“…

     Където такова измерване е все още възможно, там цари единствено призракът, чиято мощ се „отмерва“ произволно от човека. –

 

     Истинската свобода не е никога самоцелна!

     Истинската свобода добива стойност единствено чрез целите, на които служи!

     Истинската свобода е плод на осъществена Необходимост и трябва да служи за постигането на нещо по-възвишено от свободата!

     Никога свободата не се натрапва като господарка на волята, защото свобода означава служба на волята!

     Призракът на свободата обаче се старае да пороби волята, стреми се да погълне волята докрай, за да остане единствен той властелин…

     Призракът на свободата поражда у всички, които го следват: бесен ламтеж към безграничното!

     Призракът на свободата разяжда всяка способност да се усеща формата!

     Така той подрива всяка сигурност на познанието, защото познание може да има само там, където има усет за формата

     А ненапразно са говорили древните мъдреци за „не-познанието“ като за „грях“ – дума, към която аз вече насочих вниманието на читателя на друго място…

     Грях има тогава, когато дадена сила наврежда на своя носител или на околните, било поради злоупотреба с нея, било поради отказ тя да бъде използвана по правилен начин!

     Така че всеки, който продължава да върви след миража, в чийто роб доброволно се е превърнал, макар моите думи да са му отворили очите за необходимостта сам да се увери, че е всъщност играчка в ръцете на един „призрак“, едва ли ще може да твърди, че не е извършил грях…

     А доколкото всеки грях изисква и с пълна сигурност налага съответни последици, никой не бива да се учудва, че породената от собствените му действия последица го следва упорито по петите, за да го настигне може би тъкмо тогава, когато той си въобразява, че е уловил вече онова, което е било само отражение от излъхванията на закостенялото мислене във въздушната пустота: – едно родено от мозъка видение, – – една „фата моргана“. –




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415537
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031