Изглежда сякаш излишно да поставяме отново този въпрос тук.

     Стари и нови тълкуватели на необикновеното творчество, носещо името на Бьоме, са се нагърбвали – кога с по-голям, кога с по-малък успех – да тълкуват и стоящия зад това творчество човек.

     Независимо какъв е бил Бьоме, дори непрочелите нито един ред от него знаят, че той умеел и да шие обуща, и ако част от тълкувателите на творчеството му си позволяват да говорят за автора като за "гьорлицкия кундурджия", това в края на краищата е въпрос на вкус. Някои може би споделят моя възглед, че обущарството всъщност е едно много почтено занятие и че обущарите могат само да се гордеят с принадлежността на такъв именит човек към своето съсловие, но да се натяква за делничната работа, с която Якоб Бьоме препечелвал хляба си, когато става дума за този бездънно дълбок вестител на Духа, съвсем не е признак за някаква особена "духовност". – –

     Наистина не са липсвали никога хора, за които най-същественото у един толкова значителен в духовно отношение човек не се е определяло от неговата земна професия, – за които е било без значение, че този учител израснал извън тесните рамки на обичайното образование.

     В съчиненията си самият Бьоме обаче показва повече от ясно колко много съжалява, че не е усвоил учеността на своето време и чак до края на живота си полага усилия да обеме мисловния свят на учените си приятели: да използва чутите от тях думи, когато свидетелствува за своите собствени преживявания и мисли.

     Принудата да упражнява изучения навремето занаят, за да осигури препитанието си, е била една постоянна пречка за него и всичко, което се знае за външния му живот, показва недвусмислено какви усилия е хвърлял да преодолее тази пречка, за да може да следва единствено вътрешните подбуди на своя възвишен дух.

     Ако искаме да опознаем истински духовното богатство, избрало като своя земна дарохранителница човека Якоб Бьоме, не бива да посягаме към съчиненията на този мъдрец с предварителното убеждение, че в тях ще се натъкнем на повече или по-малко наивните резултати от разсъжденията на един простоват занаятчия, който, седнал пред кундурджийския си калъп, забравя, че занаятът му е да произвежда сносни обуща и се залавя вместо това да търси отговор на всевъзможни метафизични въпроси, недаващи мира на благочестивата му душа.

     Казаното се отнася до всички, които знаят наистина името на мъдреца, но не са чели съчиненията му, или пък твърде бързо са ги оставили настрана, понеже са се подразнили от неясния му стил, отличаващ се без съмнение с доста своеобразни и странно звучащи обрати на речта!

     Ала който се е запознал истински с произведенията на Бьоме, – който си е дал труда да се вживее в техния език, – не може да не се преклони с благоговение пред техния автор. Отдавна установен факт е, че това чувство на благоговение е толкова по-силно, колкото по-дълбок отклик в собствената душа на читателя предизвиква още първото докосване до удивителните съкровища, скрити в космичните дълбини на Якоб Бьоме...

     Това обаче е в сила само за неговите прозрения по отношение на чисто духовния свят!

     Но въпреки погрешните му заключения в областта на физическисетивния космос, извлечени посредством заети от друго място похвати, въпреки цялата обвързаност на изводите му с неговото време, – и дори въпреки стягащите окови на закостенелия религиозен догматизъм, тук пред нас се изправя един от най-големите мъдреци измежду всички, които някога са се опитвали да стигнат до най-съкровените дълбини на човешкото познание! –

     Един "строител на кладенци", издълбал своята шахта чак до водите, бликащи от самия Първоизвор на Живота!

     Всеки, който събере мъжество да слезе до дъното на този кладенец – защото не разполага с окачено на въже ведро, за да може да черпи с него от водите му, – неминуемо ще установи, че е достатъчно да прокопае в самия себе си шахта със същата дълбочина, за да се натъкне и в себе си на същия живителен извор...

     Който пък увисне в паяжината от религиозни алегории, успели да пуснат корени в стените на кладенеца, издълбан от Бьоме в собствените му дълбини, за да объркат лековерния читател, трябва да се смята за щастлив, ако успее в края на краищата да се измъкне от тяхната прегръдка, а повърхността на дълбоките води няма да му покаже нищо друго освен отражението на собствената му объркана физиономия. –

     Трябваше да кажа всички тези неща, преди да мога да отговоря на въпроса: кой всъщност е бил Якоб Бьоме, този странен мъдрец, стигнал по своему до толкова вещо познание за света на Духа, на когото по-новите изследвания отреждат най-после полагащото му се място в историята на човешкия дух, макар никога да не са му липсвали почитатели, запленени от един или друг аспект на неговото дело, защото никой от тях не е съумял да обхване в зрителното си поле целия образ на този велик човек. –

     Отговорът, който ще дам тук, се отнася само до духовния произход на Бьоме – такъв, какъвто го познавам с най-голяма сигурност, – а за да се разбере онова, което мога да кажа по този въпрос, трябва да е ясно, че всички духовни събития на нашата земя представляват само краен резултат на родени от Любовта възвишени импулси в царството на субстанциалния Дух. –

     Ще се наложи читателят да си припомни многократно повтаряните от мен думи, че човек може да схване Божественото единствено посредством човешкия дух и че всяко въздействие на царството на субстанциалния Дух върху земното човечество изхожда от един невидим Храм тук, на земята, чиито основни градивни камъни са човеци от тази земя, живеещи същевременно – въпреки всичките си земни задължения – безспир и напълно съзнателно в чистия Дух. – –

     Оттам е бил воден в своето дело и Бьоме! –

     Като духовен "ученик" на тъй често споменавания от мен скрито действуващ духовен кръг той се изкачил стъпало след стъпало до онази висота, която е била по силите му през този земен живот, и той самият знаел много добре откъде е дошло просветлението му.

     По отношение на външния свят Бьоме бил обаче обвързан с най-строг обет на мълчание.

     Самият той не бил предопределен да стане един от "Светещите на Прасветлината" тук, на тази земя.

     Прекалено земни огнени езици обрамчвали все още у него златистобялата Светлина на божествения Дух и при раждането си на земята той нямал зад себе си онова траещо хилядолетия духовно развитие, което трябва да бъде завършено от всеки "Светещ", преди въплъщението му в земноживотинско тяло.

     И все пак делото на Бьоме показало на цял свят какво може да постигне един наистина достоен човек, "приет" като ученик на Светлината, макар светът да не е знаел откъде всъщност е почерпил той творческата си сила...

     За тълкувателите на творчеството на Бьоме било невъзможно да познават автентичния източник на неговите прозрения, – те били далеч от всяко подозрение, че Бьоме се е радвал на напътствието на духовни водачи, за чието съществуване на земята са знаели по всяко време премалцина човеци, лишени от правото да говорят за това. – – –

     Не е все пак изключено Бьоме да е направил пред свои доверени приятели някои допустими според него загатвания, станали повод за по-късния разказ на първия му биограф – разказ, поставил в недоумение днешните читатели, склонни да виждат в него само зараждането на един мит.

     Твърде многозначителни в това отношение са може би следните думи на въпросния животописец и приятел на Бьоме:

     "Напълно възможно е прочие под магично-астралното влияние на звездните духове този свещен огън на любовта да е бил подклаждан и външно от някакъв скрит възпламенител или факел."

     Имаме пълно основание да предположим, че биографът се е досещал поне отчасти какво е действителното положение на нещата, а може и да е разбирал от загатванията на Бьоме повече, отколкото е бил готов да признае. – –

     Всеки, който съзнава как в действителност са стояли нещата, ще се замисли доста върху разказаното непосредствено след цитирания пасаж, защото там пише, че през ранната младост на Бьоме "един чужденец, наистина зле облечен, но иначе изискан и благопристоен", влязъл в дюкяна на майстора му, когато Бьоме бил сам, и макар да му бил напълно непознат, изведнъж се обърнал към него по име, с което немалко го уплашил.

     И по-нататък:

     "След като мъжът със сериозно и дружелюбно изражение и искрящи от светлина очи го хванал за дясната ръка, гледайки го право и настойчиво в очите, той му казал: "Якоб, ти си малък, но ще станеш голям и съвсем друг човек и мъж""... и прочие, и прочие.

     "А после му стиснал ръката, впил още веднъж пронизващия си поглед в очите му и си тръгнал по пътя."

     По-късно по същия повод се описва каква коренна промяна претърпял Бьоме в резултат на тази среща и как "малко след това" настъпило неговото просветление, неговото "духовно въздигане и възликуване"...

     Далеч съм от намерението да влизам в спор каква оценка следва да се даде на този разказ, но мисля, че не е излишно той да се спомене макар и бегло тук. –

     Тъй като не си поставям за задача да тълкувам творчеството на Бьоме, ще се огранича да цитирам само този текст, макар съвсем да не изключвам, че вещите познавачи на творчеството му биха могли да ми посочат немалко загадъчни места, написани от ръката на самия Бьоме, които заслужават да бъдат приведени тук. – –

     Намирам за достатъчно, че се постарах да насоча вниманието на читателите към тези обстоятелства.

     Важното е тук съвсем недвусмислено да бъде посочен духовният произход на Бьоме. Такова разкритие може д адойде от един-единствен източник и то е мотивирано от нееднократно потвърдената констатация, че и най-добрите тълкуватели на духовния феномен Якоб Бьоме не съумяват да обяснят докрай нито човека, нито написаното от него, докато остават все така в неведение относно връзката на Бьоме с духовния кръг на "Светещите на Прасветлината".

     Основанията, принудили навремето самия мъдрец да спазва обет за мълчание, днес отдавна вече не са в сила и въздействието на неговите книги ще бъде само улеснено, ако читателят знае за духовния му произход и умее правилно да тълкува следите от този произход в неговото творчество.

     Онези неща в книгите му, които носят белезите на тогавашното време или имат подчертано личен характер, – нещата, водещи началото си от един представен свят, който той бил длъжен да надмогне, за да не му причинят робуващите на тези представи още по-големи страдания, отколкото и без това се наложило да понесе от тях, – всичко това може да бъде отсято от неговото наследство, без то да претърпи какъвто и да е съществен ущърб.

     Същественото и непреходното в него е било написано наистина преди повече от триста години, но е предназначено и за днешното време!

     То не може никога да остарее, понеже произлиза от Вечността: – от несекващото "днес"!

     Якоб Бьоме е дал само словесен облик на своите душевни преживявания и така успял да ги "осмисли" и съхрани трайно за себе си, понеже не бил суверенен господар на осенилите го съзерцания, а трябвало да изчаква винаги пасивно нови откровения от царството на Духа, така че опасността те междувременно да му се изплъзнат била съвсем реална. – – –

     Не е за учудване, че истински същественото е често пъти украсено с толкова объркани и хаотични плетеници, защото само с помощта на такава арабеска му се струвало възможно да придаде някаква форма на неизразимото.

     По природа надарен със способността да извайва свой собствен език, нещо твърде често срещано по онова време, той заставял думите да облекат във форма неговите образни преживявания, без да се тревожи много-много, когато словата отказвали да поберат невероятното изобилие на вътрешните му видения.

     Само ако се стараем винаги с любов да вникваме в неговите думи, ще съумеем да извлечем от тях онова, което те могат да ни дадат. – – –




– – – – – – –
Източник: "Пътепоказатели"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra   
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов