Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2020 07:00 - Пътепоказатели: Да се научим да четем
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Да се научим да четем

 

     Художниците са успели малко по малко да убедят интересуващите се от тяхното изкуство, че не е достатъчно да имаш добри очи, за да можеш и да "виждаш".

     Било им е казано, че трябва най-напред да се "научат" да виждат като художниците, за да разберат, че ливадите в една картина не винаги са зелени, – че дъбравите могат да се рисуват понякога и в синьо...

     Важно в случая е разбирането, че не всеки, който има здрави очи, може правилно да "вижда", и че художественото виждане трябва да се усвоява и упражнява.

 

     А нима не бихме могли да кажем същото и за правилното четене?!

     Всеки, който е научил в училище значението на буквените знаци и е израснал лека-полека в "драг читател" на някой вестник, си е твърдо втълпил, че може да "чете", а ако не му повярваш, той е готов веднага и с най-голям патос да ти прочете какъвто и да е текст, само и само да ти докаже, че е прав.

     Но ти все още не знаеш, дали този човек действително може да "чете"!

     Убедил си се само в едно: че той умее да предава правилно буквите и комбинациите от тях чрез думи и изречения на устната реч.

     "Четенето" обаче изисква и нещо повече!

     От човек, който твърди, че умее да "чете", ти можеш и дори си длъжен да очакваш не само точно устно възпроизвеждане на писмените знаци, правилно тълкуване на думите в съответствие с речника и граматичен анализ на изреченията, – но преди всичко да "разбира" какво всъщност иска да предаде на другите мозъци авторът посредством написаните от него букви, думи и фрази. – –

     Не винаги обаче е много лесно да се схване точният смисъл само въз основа на току-що прочетеното изречение. За да е сигурен, че правилно го е разбрал, понякога читателят трябва да се допита до най-различни места от текста, а друг път за действително умеещия да "чете" става веднага ясно, че трябва да се абстрахира от всички останали изречения, ако иска да разбере правилно смисъла на дадена, вътрешно завършена фраза.

 

     Необходима предпоставка за "умението да се чете" е максимално развитата способност да вникваме в чувствата и мислите на другия.

     Трябва да е налице не само искрената воля да се вслушваме в авторане в самите себе си), но и умението да се пренесем в хода на мислите му и така да станем в известен смисъл съпричастни в неговия мисловен процес.

     Ако в една книга става дума само за неща, които са свързани с всекидневието и могат лесно да се сравнят с добре познати факти и явления, то и една слабо развита способност за вникване може да се окаже достатъчна за правилното им разбиране. Съвсем други обаче са условията за предаване на мисли посредством ръкописното или печатно слово, когато опира до съобщения, предлагащи твърде оскъдни възможности за сравнение с всеобщо известни неща, – а правилното разбиране става съвсем невъзможно без максимално развита способност за вникване в казаното от автора, когато читателят трябва да си състави ясна представа за него, без да разполага с каквато и да е база за сравнение в света на проявените земни форми...

    

     Ние, хората, успяваме да се разбираме помежду си, понеже щом някой от нас се сдобие с едно все още неизвестно за другите познание, той се опитва да го опише с помощта на неща, които има основание да смята за всеобщо известни.

     Ала съвсем не всичко е достъпно за всички и само едно суетно и тесногръдо невежество би могло да отрече този факт.

     Колкото по-всеобхватен духовен хоризонт има даден човек, колкото по-широко "скроен" е той – ако си позволим да употребим тази модна думичка, – толкова по-силно е убеждението му, че много неща са все още недостъпни за самия него, но че той може да ги разбере чрез други хора, които вече са ги постигнали.

     За да се насладиш на екзотичния плод, украсяващ твоята трапеза, не е нужно сам да го откъснеш от дървото!

     За да може една книга да ти предаде далечни, чужди на твоите представи неща, единственият начин да ги провериш е като ги "поемеш" в себе си, макар да нямаш още никаква база за сравнение. –

 

     С други думи казано:

     Колкото по-далечен за теб е собственият опит на един автор, – колкото по-малко сравнения за него ти предлага сетивният свят, – толкова повече трябва да се стараеш да вникнеш в неговия начин на изразяване, ако действително искаш да го разбереш!

     Трябва да си представиш, че на неговото място си самият ти и да съпреживееш в себе си онова, което той се стреми да направи със словото си така понятно за теб, както е и за самия него. –

     Тогава ще имаш наистина правото да кажеш за себе си, че си усвоил умението да "четеш", както би трябвало да го е усвоил всеки добросъвестен човек, преди да се заеме с текст, имащ за цел да предаде душевни преживявания с думи! –

     Този начин на "четене" ще ти разкрие също истинската стойност на онова, което ти изглежда "достойно" да бъде прочетено, и нито една куха дума не ще може да скрие от теб вътрешната си празнота, понеже тя е неспособна да потъне в дълбините на твоята душа, оставащи недостижими за лишените от истинска тежест неща. – – –

 

     Днес се чете много, може би дори прекалено много, ала малцина владеят изкуството да се чете.

     Четенето на вестници погуби това изкуство. Страхопочитанието към книгата изчезна.

     Вече не се чете иначе, освен с трескавата бързина, с която сме свикнали да преглеждаме всяка сутрин вестниците.

     Жадният читател не съзнава, че книгата може да бъде изградена, както се гради храм, – че в този случай всяка сричка се превръща в градивен камък, готов да заеме отреденото единствено нему място. –

     Кой днес знае все още нещо за магията на четенето, която прави прочетеното да оживее наново в душата на читателя и така да стане негово неотнимаемо богатство?!

 

     Добре е да знаеш, че посредством книгата ти влизаш в душевна връзка с нейния автор, затова трябва много внимателно да подбираш с кого да установиш такава връзка. –

     Книгата представлява магическо средство да бъдат породени у теб мисловни образи, приличащи на сътворените от нейния автор, но не е възможно до изваеш в душата си или да обградиш с любовта си нито един мисловен образ, без той да упражни тайнственото си въздействие върху формирането на твоята душа.

     Ето защо за теб четенето е изключително отговорна дейност.

     Би трябвало да четеш само онова, за което можеш да си сигурен, че породените от него мисловни образи ще помогнат на твоята душа да постигне най-висока степен на развитие.

     Съвсем не е необходимо това да бъдат винаги дълбоко сериозни книги.

     Хуморът и сатирата също могат да пробудят в теб божествени сили, от които по никой начин не бива да се лишаваш при формирането на своята душа!

     Понякога може да се окаже много полезно и четенето на книги, чиято единствена стойност се състои в умението на автора да предизвика напрежение у читателя.

     Далеч съм от мисълта да проповядвам някакво пуританство в четенето!

 

     Искаш ли обаче да четеш – каквото и да е избраното от теб четиво, – чети с ясно съзнание за чудото, че редове от странни знаци върху лист хартия са в състояние да подтикнат творческата ти способност да пресъздаде в теб мисловните образи, възникнали за пръв път в душата на друг човек.

     Възпитай себе си в благоговение пред словото!

     Една-единствена страница, прочетена така, че да осъзнаеш с пълна яснота най-широкия възможен обхват на всяка дума, ще ти донесе повече благодат от прочита и на най-добрата книга "на един дъх", – едва отделяйки внимание на изреченията, да не говорим за по-дълбокото вникване в отделните думи.

     Само ако се научиш правилно да четеш, книгата ще стане твое неотнимаемо притежание.

     Твоята собствена преценка ще преобрази думите ѝ, така че прочетеното от теб ще се различава от онова, което ще прочетат всички останали, държали в ръцете си същата книга. – –

     Една книга може по този начин да придобие за теб ценност, далеч превъзхождаща видимото ѝ съдржание. –

     Възможно е правилното четене на една книга да те направи дори душевно по-богат от нейния автор...

     Вслушай се в съвета ми: – направи веднъж опит да прочетеш една книга по този начин. Съумееш ли да се овладееш и да не се отклониш неволно от самопоставената си задача, никога вече не би ти хрумнало да четеш по друг начин.

 

     Твърде малко усилие се изисква от теб в това отношение, ако го съпоставиш с очакваната от него придобивка.

     Дори към "лекото" четиво трябва да пристъпваш с неизменно внимание към думите, защото как би могъл да осъзнаеш формиращата сила, скрита понякога дори в шегите и в не чак дотам дълбокомислените фрази, ако само "прелиташ" с дълги и чести прескачания от едно изречение към друго, вместо да изследваш всички възможности за тълкуване на вложения в тях смисъл?! –

     Да се "научиш да четеш" ще рече: – да уважаваш сам себе си като читател и да си наясно, че всяко безплодно занимание е просто недостойно за теб! –

     От всяко четиво ти би могъл да извлечеш богата придобивка, стига да умееш правилно да четеш! – – –




– – – – – – –
Източник: "Пътепоказатели"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК"ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415790
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031