Ученикът, чиято родина се намираше на запад, далеч от голямата планина, по склоновете на която живееше Учителят, бе току-що запитал за възвишения Рави от Назарет и помоли за разяснения.
"В моята страна - каза ученикът - има немалко известни учители, които не вярват, че той е ходил някога по земята, и мислят, че легендата е създала неговия образ, - има дори някои, които са на мнение, че разказите за неговия живот не са нищо друго освен забулени сказания от един космичен мит, който някога е бил свещен за хората от древността.
Но ти, о Пречисти, често вече си изричал пред мен слова, взети от тебе съвсем неслучайно от книгите, разказващи за живота на юдейския Учител и за неговото Учение.
Ти споменаваше винаги с благоговение неговото име и ако съм те разбрал правилно, за теб той стои по-високо от всички други, извървели някога пътя на Единението? -
Защо тогава не си сред ония, които изповядват вярата в юдейския Учител, тачен така високо и от тебе?"
Така запита ученикът, защото не знаеше още кой е "Учителят" у всеки роден в Духа Учител...
А запитаният само се усмихна благо и с разбиране, но не отговори.
Тогава ученикът, изпаднал в съмнение дали въпросът му не е все пак неуместен, поде отново с известно смущение:
"Безспорно, о повелителю на духовни сили, за които моите учители от Запада нищо не можаха да ми кажат, ти имаш право, когато се надсмиваш в себе си над моя въпрос!
С какво ли състрадание гледаш ти на нас, хората от Запада. -
Ала все пак аз те моля да удостоиш с отговора си поне един мой въпрос: -
Не би ли било много по-добре за нас, хората от Запада, да оставим настрана и без внимание Учението на този юдейски Учител, като сказание, което няма какво повече да ни каже днес?
Та нали всяко време си има свой собствен, присъщ само нему начин да се доближи до истината."
При тези думи Учителят остана безмълвен.
Двамата странници бяха стигнали сега до височината, която разделяше водите на една река от водите на друга.
Могъща четириъгълна каменна колона, изсечена някога от един-единствен скален отломък, отбелязваше това място.
На писмеността на страната върху нея бяха дълбоко издълбани с едър шрифт свещените срички:
ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ -
което ще рече: "Наистина! В цвета на лотоса се крие Тайната!"
А под тези слова се намираше знак, който сочеше на чуждоземните поклонници пътя към целта на тяхното странствуване.
"Не мислиш ли, че би било по-добре - започна Учителят, сякаш потънал в собствените си мисли, не бе чул въпроса на ученика, - тази грамадна стара колона да бъде махната от тук?
По друг начин съм виждал да постъпват народите от твоята раса и мисля да направя нужното, за да бъде докаран тук от големия град на юг един от съвременните, нови пътепоказатели, боядисани в приятни тонове и с най-различни украшения - такива, каквито вие, хората от Запада, леете от метал.
Нека видят поклонниците, че монасите долу в манастира не са толкова далече от живота, че да не могат да отговорят на изискванията на своето време!
А колоната, която отдавна вече не съответствува на времето, може тогава да бъде съборена и запокитена долу в клисурата, където да се разбие на късове край пътеката на поклонниците.
Какво би могъл днес вече да ни каже този скален блок?! -"
"Нали не говориш сериозно, Учителю? - отвърна ученикът ужасен.
Наистина се вижда, че колоната е древна, но тя носи онези велики, прости форми, които в никоя епоха не могат да остареят, а и свещените срички са издълбани с шрифт, който по красота едва ли има равен на себе си.
Как би могъл да заповядаш да бъде разрушена тази могъща творба, носеща белега на най-възвишено величие, за да бъде поставена на нейно място една лишена от всякакво достойнство, варварски безвкусна табела от лят метал, каквито за съжаление се срещат днес на всяка улица!?!
Как може свещените срички да са ти толкова безразлични, че да понесеш да бъдат изрисувани на една тъй безобразно изпъстрена, лакирана повърхност?! -
И освен това на тази височина подобна табела не би устояла дълго време на връхлитащите я ветрове и бури!
А колоната, която майсторска ръка е изсякла от цял скален отломък, стои повече от хиляда години тук и още много хиляди години ще сочи отдалече пътя към храма на всички поклонници, - а и самата тя вече е една светиня: - истински достойна за Божеството!
Ти, разбира се, не говориш напълно сериозно, защото как би могло онова, което е намерило израз тук, да остане макар и за миг скрито за теб, за когото никое човешко чувство не е тайна?? -"
Тогава Учителят отново се усмихна и замълча, както и преди това бе мълчал.
И те потеглиха.
В мълчание се спуснаха те към долината, - към пръснатите нашироко здания на стария тибетски манастир, недалеч от който Учителят се оттегли.
А ученикът се замисли как неговият Учител все успяваше да го застави на всеки въпрос сам да си даде отговора, - както стана и сега, при въпроса за Учителя от Назарет...
– – – – – – –
Източник: "Книга за Царственото изкуство"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия
Преводач: Борис Стоянов
...и само в себе си.
Поздрави!
