Недей вярва на заблудени мечтатели, когато ти говорят, че всеки, който пожелае, можел да стане Светещ на Прасветлината.

   Прекалено много за съжаление са ония, които с удоволствие са готови да повярват на всяка дума, стига само тя да ласкае разяждащата ги суетност, - и които с целия си ламтящ устрем в края на краищата само объркват безвъзвратно своя изконен житейски път.

   Който не е роден като Светещ в Прасветлината, след като е бил вече от хилядолетия в Духа такъв, какъвто трябва да бъде и сега - тук в земния живот, той напразно би полагал усилия да "стане" онова, което не е по изначалната си духовна същност.

   Не търсете онова, което само не ви е потърсило!

   В противен случай може много лесно да станете жертва на пъклени самозаблуждения.

Човеците, пред които природата е принудена да разкрие своите тайни, са винаги тъй рядко срещани, че само патологична самонадеяност може да подхранва у някого безразсъдното убеждение, че той спада може би към този безкрайно малък брой хора.

   Който действително е един от тях, той узнава това в земното си съзнание едва тогава, когато насочващият развитието на неговото съзнание наставник му предаде силата да действува духовно на земята.

   Преди това никой земен човек не е в състояние дори за миг да понесе, без да грохне под него, нечуваното обременяване на съзнанието, неизбежно свързано с изживяването на идентичността на земното самоусещане с един невъобразимо по-стар, индивидуално обособен предземен живот във вечния Дух.

   Стъпилият тук на сигурна почва е свободен още от детските си години от всякакъв стремеж към самоизтъкване.

   Той самият никога не е копнял за своята задача.

   В Духа той е бил подготвен за нея преди още да се роди и когато часът му е ударил, Отците в Прасветлината са го намерили готов като узрял на дървото плод.

   В земния си живот той може да се е стремил неотклонно към мъдрост, но положително е бил безкрайно далеч от желанието да придобие тайнствени сили.

   Наистина той със смирение е търсил водачество, но съвсем не се е стремял към посвещението, което е получил впоследствие, без преди това да е знаел, че то е земна участ н амалцина избраници.

   Дори когато е чувал за нещо подобно, той го е приемал само като легенда или като плод на превъзбудена фантазия.

   Така той става Майстор там, където, без да подозира, по рождение е бил такъв...

   А властта над окултни сили, приписвана във всяко време на духовните Майстори от човешката страст към измисляне, е била за всеки истински Светещ на Прасветлината винаги достойна само за презрение и крайно нежелателна.

Може би сте чували, че могат да се намерят средства и пътища за постигането на такива необичайни сили?

   За вас би било всъщност по-добре да не знаехте нищо за тези неща!

   За почти всички хора, устремени към такива сили, те са се превръщали в капан и печална е съдбата на онези, които са се хващали в този капан.

   Който има призванието да овладее окултните сили, той дълги години е обучаван от призван Учител, за да се подготви да ги владее сигурно и да се брани от тях. Но дори и тогава те могат да се окажат гибелни за него.

   Постигнатата със сурова школовка способност, която единствено позволява да се владеят окултните сили, задължава уверено постигналия я непрекъснато да упражнява своето умение и си отмъщава страхотно, ако волята му се отпусне дори един-единствен път.

   Един само миг на колебание и на съмнение в собствената способност обръща всички сили, над които тя може да властвува, срещу заклинателя и носи злини с неизмерими последици.

   Умопомрачението и загадъчната смърт не са най-ужасните последици, които могат да възникнат по този начин.

   Вината ляга тогава върху плещите на оногова, който е вложил тази власт в ръце, несъздадени за нея.

   Никой истински духовен Учител не би се обременил с такава вина, макар и наистина да познава до най-малките подробности практическите методи за постигането на тази способност.

Истинското духовно могъщество стои неописуемо по-високо от всички окултни способности от какъвто и да е род.

   Ученикът, когото един духовен Учител приема за син, трябва да бъде човек, предварително "умрял" за земната воля в себе си и живеещ вече във волята Божия, в която се е "родил".

   Единственото, което прави тогава Учителят, е от Бога да насочва човека да даде израз в себе си на волята Божия и да се отъждестви с нея, което често може да има наистина чудотворни последици.

   Тогава земята на хората става поле за работа на избрания син, а царството на вечната Воля - негова родина.

   А който се стреми, напротив, към окултни сили и се старае да ги овладее чрез външни упражнения, не е отишъл по-далеч от наситената с душни изпарения мрачна джунгла на гибелните желания и опасните изкушения.

   Магията в най-висш смисъл, като Царствено изкуство на обединените в Духа, няма, разбира се, нищо общо с тази мрачна джунгла!

   Истинската чудотворна сила на Царственото изкуство се крие единствено във вечно непобедимата воля на Божия Дух...

   Човекът става вътрешно съпричастен с тази Воля веднага щом веднъж завинаги се отрече в себе си от волята на земята.

Но който иска да скъса с волята на земята, не бива да мисли, че трябва и "да се отрече от земята". -

   Отричането от света е глупост!

   Отричането от света е упойващо биле за слаби души, въобразяващи си, че могат да избягат от действителността...

   Именно като се отричаш от света, ти се обвързваш най-тясно с волята на земята, защото: - онова, което те подтиква да "отречеш" света, е само незадоволената воля на земята, а не победната и могъща Праволя на вечния Дух, на която е заставено да служи всяко проявено битие и на която не може нищо да противостои. -

   Ти можеш да скъсаш с волята на земята само чрез активна нагласа на собствената си воля.

   Напротив, стремежът към отричане от земята не изисква от отричащия се нищо друго освен вяла пасивност.

   Бягството от света съвсем не може да се счита за активно поведение и в преобладаващия брой случаи то е само съдбоносна последица от психофизически смущения, съчетани със себична склонност към прекомерна наслада.

Особено глупави са всички презиращи "Аз"-а, защото те не знаят какво презират.

   Които казват: "Бори се в себе си със своя Аз!" - ти дават лош съвет!

   Изличиш ли "Аз"-а, всичко ще бъде изличено, - защото всяко битие и всяко явление е породено единствено от "Аз"-а и за "Аз"-а: - то може да се почувствува действено само в "Аз"-а...

   Ти не би могъл да изличиш "Аз"-а, дори ако с всички сили се стараеш да се превърнеш в негово отрицание.

   Вечен е Пра-"Аз"-ът, който вечно те сътворява от себе си.

   Ти не би останал дори една секунда жив, ако това духовно сътворяване престане да иска твоя живот макар и за една милионна част от секундата. -

   Кажи на ония, които твърдят, че "Аз"-ът в тях бил заличен: - "Вие не сте станали отрицание на "Аз"-а, а само вашата глупост ви кара да вярвате в тази безобразна химера на вашето въображение!"

   "Вие потискате наистина "Аз"-а в себе си, но не можете да го убиете."

   "Погрешно сте разбрали думите на мъдреците, защото мъдрецът е "Аз" изоснови! - Всичко в него е подчинено на неговия "Аз"! -"

   "А онова, което трябва да отхвърлите, е: - възприетото отвън!"

Аз си ти, о търсещи, от веки веков, макар и да не осъзнаваш още собствената си идентичност във вечната спирала на духовната последователност!

   Всичко, - освен "Аз"-а, - е временно възприето! -

   Наистина ти защищаваш възприетото, сякаш е твоя собственост, - ала всичко въз-прието е чуждо на твоята Праоснова!

   Всичко взето ще ти бъде отново отнето!

   Безброй взети неща са ти били вече безброй пъти отново отнемани...

   Твоето "собствено" тяло е само прието отвън в този свят на - приемането. -

   Ти обаче си "Аз"! -

   "Аз"-ът е уникален, неповторим и неразрушим във всяка една от своите еманации!

   "Разпадането" на "Аз"-а е невъзможно!

   С тази дума само за краткост е обозначен един много сложен процес на разрушаване на съзнанието, при който обединеното преди това с "Аз"-а съзнание се откъсва от "Аз"-а и така загубва своя вечен "Аз".

   "Аз"-ът е необясним, защото "Аз"-ът е абсолютно единство, - "Светлина в себе си" и съвършена яснота.

   Привидните различия в яснотата на "Аз"-а са само плод на онази дейност на съзнанието, която ти възприемаш в "Аз"-а.

   "Аз"-ът е вечно сътворяван от Пра-"Аз"-а и остава вечен свидетел на вечното сътворяване!

   Можеш да разрушиш единствено своето съзнание за собствения си неразрушим "Аз". - -

   А духовно осъзнат можеш да станеш само ако съзнанието ти бъде прието в "Аз"-а такъв, какъвто "Аз"-ът живее в Духа от веки веков...

   И "Отец", и "Прасловото", и "Прасветлината" - всички те могат да бъдат познати и възлюбени единствено и само в "Аз"-а!

   А това си ти: ти, всякога уникалният "Аз", - когато свалиш от себе си всичко, което си само приел! - -

   Не навън търси, о търсещи, онова, което живее само в най-вътрешните ти дълбини!

   Никога не ще можеш навън да намериш онова, което търсиш!

   Никога не ще познаеш "Аз"-а, ако преди това не си го търсил и намерил най-дълбоко вътре в себе си!

   Ти обаче ще намериш "Аз"-а в себе си само ако останеш с бистър дух и не допуснеш съзнанието ти да бъде подведено от жонгльорствата, така изобилно предлагани от твоята фантазия и от фантазията на другите. -

   "Аз"-ът, живеещ в теб, е само един, - ала безброй неща се стремят да се утвърдят в теб, като се представят за "Аз", за да скрият, че всъщност са само приети отвън.




– – – – – – –
Източник: "Книга за Царственото изкуство"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия
Преводач: Борис Стоянов