Ти, който си поел по пътя към Духа, знай, че неоформеното няма никога да ти се разкрие!

     И Духът се нуждае от форма, за да може да го осъзнаеш! – –

     Както всяко нещо в този външен свят има нужда от оформяне, така и нищо във вътрешния свят не може да се възприеме, ако не е добило форма…

     Говориш ми за „празна“ форма!

     Разсъди обаче, че и празната форма е проява на волята, намерила някога израз в нея, както празната черупка на охлюва свидетелствува за живата твар, обитавала я навремето! – –

     Добилото форма в този външен свят е израз на нещо вътрешно от външния свят, което иначе не би могло изобщо да ти се разкрие…

     Така и всяка форма от вътрешния свят е на свой ред винаги израз на нещо дълбоко вътрешно, което изобщо не би съществувало за теб, ако не го осъзнаеш в себе си като форма…

     Стреми се тук, във външния свят, да доловиш във всяка форма вътрешното, чийто израз е тя!

     Така ти ще се подготвиш най-добре да видиш един ден как от всяка форма, която срещаш и в света на Духа, за теб просиява най-вътрешното, намерило израз в нея! – – –

     От всички форми на живот, сътворени от човека в този външен свят, за да носи заедно със своите ближни по-леко бремето на земното съществувание, също можеш да извлечеш безценни поуки…

     И тук на „външното“ винаги отговаря нещо „вътрешно“, дори ако „вътрешното“ отдавна вече не се усеща в него. –

     Търси това „вътрешно“, и когато го намериш, много от красивите форми на живот, които преди си схващал само като израз на една лъжа, ще добият съвсем друга стойност за теб! – –

     Доста неща от човешките нрави и обичаи, които днес продължават да ти се струват глупави, ще ти се разкрият тогава като форми, изпълнени с мъдро съдържание!

     Не е нужно да се отдаваш за тази цел на изследвания, свързани с далечното минало или с далечни народи!

     Където и да се намираш, ти можеш да започнеш с всекидневието и с най-близкото си обкръжение!

     Тук е твоята най-сигурна почва и само глупците я пренебрегват, предпочитайки да се пренасят в мечтите си в отдавна отминали времена и при далечни народи, за да се почувствуват по-уютно! – –

     Срещал съм търсещи, които се стремяха да стигнат до Духа, но бяха убедени – без да съзнават колко глупаво постъпват, – че облеклото на тяхното време и на тяхната страна спъвало техните усилия…

     Те не можеха да проумеят, че пътят към Духа може да бъде намерен от човек, който в празнично настроена компания се подчинява на приетите от обществото форми, и дори че той се чувствува само тогава добре, когато дрехите му са съобразени до най-малките подробности с предписанията на тези форми…

      Обземаше ги ужас, когато някой, след като е говорил за Духа по време на стръмно изкачване във високата планина, при пристигането си същата вечер в гостилницата се е постарал, сядайки сред отдалите се на празнично веселие сътрапезници, да се яви облечен според изискванията на общоприетия там обичай. – –

     Те самите носеха най-самодоволно екстравагантните си варварски одежди с дълбокото убеждение, че така показват на другите колко отдавна са „надраснали“ формата, както самонадеяно си въобразяваха. –

     Други се обличаха в библейски одежди и се разхождаха посред бял ден в маскарадните си костюми – правейки се на „Христос“, или поне на някой от апостолите, – и никой от тях изглежда не подозираше как биха им се смели тези, чиито маски си бяха избрали, ако живееха в днешния западен свят. –

     И все пак между тях имаше хора, които въпреки глупавото си поведение се стремяха истински и с чисто сърце към Духа! –

     Ето как се отклонява от правия път всеки, който си въобразява, че е „надживял“ формата!

     Уж „отхвърлил“ всяка форма, той си създава форми от твърде причудлив вид, несъвместими с „общоприетата“ форма, изградена във всяка страна с течение на времето, и си втълпява, че е далеч „по-добър“ от хората, които не проявяват желание да последват претенциозния му пример. – –

     Описаните случаи са може би най-парадоксалните разновидности на глупавите опити на някои да се откъснат от формата на своето време и своята страна…

     Далеч по-многобройни са скрито процъфтяващите странности. –

     Обща за всички тях обаче е заблудата, че търсещият близост с Духа човек имал пълно право да се смята за „надраснал“ всяка форма, и по-специално онази, която се проявява в общоприетите обичаи и традиции на човешкото съжителство.

     Понякога обаче подобно презрение към формата се превръща направо в престъпление към човешката общност.

     Така е, когато заради възможни грешки се отхвърля бракът като спъваща връзка, наследена от отминали епохи; – така е, когато се правят опити да се изкоренят всички защитни пояси, засадени от самото човечество, за да не бъде пометено от бурите на извратени нагони и необуздани страсти. – – –

     Навремето е била мъдро осъзната опасността, присъща на всяко презрение към формата! –

     Това, което се е нуждаело от столетия и хилядолетия, за да израсте и сплете клони, способни да предложат сигурна защита, може да бъде много бързо изсечено в наши дни! – –

     Дълго обаче ще трае сезонът на непрестанно връхлитащите бури, дори ако в края на краищата се предприемат опити да бъде наново засадена гората, която някога ги е спирала…

     Ето как си отмъщава всяко незачитане на формата! Хората виждат само външното и забравят, че то винаги е проява на нещо вътрешно! – –




– – – – – – –
Източник: "Дух и форма"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов