Въпросът

     Ти искаш да стигнеш в Духа и си намерил след дълги лутания пътя към него!

     А сега се питаш:

     „За какво ми е вече формата, след като зная пътя към съдържанието? – “

     Безпредметна и лишена от всяка стойност ти изглежда формата; – ти не само вярваш, че най-съкровеното ти се разкрива без форма, но и във всяка форма виждаш само пречка!

     Достойно за презрение изглежда според теб да се зачита формата; – достойни за презрение ти изглеждат всички, които се стремят към съвършенство на формата!

     Убеден си, че ти самият можеш спокойно да минеш и без нея!

     Но макар и безформен, ти искаш да бъдеш ценен като човек, който се стреми към най-високи ценности!

     Безнадеждни глупци са за теб всички, които те упрекват, че се отнасяш с презрение към формата!

     Смяташ се за високо издигнат над тяхната глупост и с усмивка се питаш: „За какво ми е подобно външно обвързване по пътя към Духа? – Каква полза от формата!? – – “

     Знай, приятелю: – не се съмнявам, че си намерил пътя към Духа!

     Съмнявам се обаче, че ще получиш добър водач, от какъвто толкова много се нуждаеш, ако продължаваш все така упорито да се надсмиваш над формата!...

     Убеден си, че другите трябва да осъзнаят чистотата на помислите ти, да се отнасят с почит към горещия ти стремеж, а искреността на твоята воля трябва сама да свидетелствува за теб…

     Това твое убеждение съвсем не е погрешно, но се налага така или иначе да осъзнаеш, че нямаш право да пренебрегваш формата, – нещо повече, нужно е да разбереш, че всички твои деяния добиват истинската си стойност, едва когато бъдат облечени в подходящата за тях форма!

     Както никой няма да поднесе изискано вино в груби пръстени съдове, понеже с това би подценил неговите качества, така и самото благоговение пред Духа изисква да не знаеш отдих, докато не постигнеш най-съвършената форма, щом си решил самият ти да станеш „Храм на Духа“! – –

     Всичките ти изяви във външния свят трябва да свидетелствуват непрестанно за това твое благоговение!

     Стъпиш ли веднъж на пътя към Духа, нямаш вече свободата да определяш поведението си от съображения за удобство и от мимолетни настроения! – –

     Ти имаш задължението да преобразиш себе си и да станеш достоен изразител на Духа!

     Трябва да издигнеш себе си до най-съвършена форма и нека всичко, което другите долавят в твоите действия, бъде осезаемо свидетелство за съвършенството на постигнатата от теб форма!...

     Не чрез презрение към формата ще докажеш своята извисеност! –

     Само един глупец може да си въобразява, че е „надраснал“ всяка форма! – –

     Истински извисилият се е винаги господар на формата! –

     Господството му над нея се проявява и в най-дребните подробности на неговото всекидневие…

     Циникът, който се увива в парцали, за да афишира своята непретенциозност, е всъщност само жалък шут, ако силата на ръцете му позволява да припечели с някакъв труд достатъчно, за да си купи прилично облекло!

     Който пък иска сам да се преобрази в Храм на Духа, следва да положи всички усилия, за да докаже и чрез външния си вид уважението към самия себе си…

     Ако материалното му положение позволява, хората винаги ще го виждат в най-изисканите и най-доброкачествени дрехи на неговата страна, а ако е беден, трябва да намери все пак начин скромното му облекло да се приема навсякъде с уважение…

     По света има, разбира се, много хора, за които шевовете на скроените им по последна мода дрехи олицетворяват всички мечти на земното им битие; – ала достойното облекло на вътрешно благородния човек винаги ще се различава от модната драпировка на едно суетно нищожество. –

     И както начинът на обличане на тялото е вече показателен за уважението на даден човек към самия себе си и към Духа, в чийто Храм иска да се превърне, така и от всичките му деяния ще проличи дали наистина умее да почита онова, което живее в него. – –

     Вярно е, че на „добрите обноски“ отдават значение и мнозина, които с тяхна помощ са се научили да прикриват истинската си същност, но това обстоятелство само доказва, че първоначално те са се срещали при хора, които действително са били такива, каквито са изглеждали! –

     Създадени от люде с вътрешна стойност, те не се обезценяват и тогава, когато си остават само маска, както златото не губи нищо от стойността си, когато някоя продажна жена го носи като накит…

     Голям брой хора се отнасят със самоуверено презрение към „добрите обноски“, без да си дават сметка, че в тях е добило форма нещо, което самите те по етични повели се стремят с много показност да постигнат! – – –

     Те не виждат, че дори там, където тази форма на поведение се е превърнала в „празна“ форма, защото не е проникната от Духа, тя води до далеч по-добри резултати, отколкото би могло някога да постигне собственото им твърдоглавие, провъзгласило всяка красива форма за „лъжа спрямо живота“. – – –

     Всъщност „синовете на този свят“ са твърде често не само „по-мъдри“, но и по-добри от онези, които смятат, че единствени те са удостоени с привилегията да станат „синове на Светлината“!

     Чуй съвета ми: не подценявай формата, – нито в големите, нито в малките неща!

     Не бива естествено да се стремиш към усвояване на „празни“ форми, а трябва да се научиш да формираш целия си живот и нека нищо не ти се струва толкова маловажно, че да не насочиш всичките си усилия към разкриване на неговата най-красива и най-съвършена форма! – – –




– – – – – – –
Източник: „Дух и форма“
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК „ИРИС-95“
Преводач: Борис Стоянов