Трептящата, плътнобяла лунна светлина на Юга се струеше върху скалистите урви на голите планини и изпълваше като езеро ширналата се долина с нейните маслинови гори.

     Отломките от мраморните колони на разрушената светиня светеха като опали, а върху плочника се стелеше свилено наметало от синкавобяло сияние, сякаш всичко беше покрито с прясно навалял сняг.

     Двамата мъже прекосиха мълчаливо светите места на древността и стигнаха до основите на един старинен храм, където седнаха да отдъхнат.

     „Този храм – рече единият от двамата – бе основан някога, преди хилядолетия, от едного от нашите и векове наред неговите жреци се намираха под наше ръководство…

     По-късно в народните предания се е говорело, че основател на светилището е бил един от техните Богове.

     Мястото, където сме седнали, е и днес още изпълнено с тайна, само че хората на днешното време не знаят за нея…

     Винаги когато някой от нашите е основавал в старо време такъв храм, той си е избирал място, на което е било възможно да бликнат определени флуидни сили на земята, а това е осъществимо далеч не навсякъде по тази планета.

     Наистина днес тези извори на флуидни сили са отдавна пресъхнали на повечето такива места, но и досега силите, задействувани някога тук, са концентрирани като в притегателен център по тия места, те още следват същите траектории, подтикнали някога създателя на светинята да основе на това място храм и да подготви жреци за свещена служба в него.

     Жреците на тези свещени храмове съвсем не са били по начало ония „измамници“, за каквито хората днес ги смятат, понеже не подозират вече нищо за тайнствените сили, задействувани по тия места чрез една истинска Магия, на която светът знае днес само името и я смята за прикритие на измамата и на манията да се сее заблуда…

     Имало е една истинска висша Магия, имало е и магически места на тази земя, те биха могли и сега дори да бъдат намерени, ако хората умееха да ги търсят.

     На такова „търсене“ обаче хората на днешното време не са вече способни, понеже постепенно са оставили да закърнеят у тях силите, необходими за успешното търсене. – –

     Човекът е свързан със силите на земята по-тясно, отколкото той, в прекаленото си упование на външната привидност, може да допусне.

     Той би овладял безброй сили на тая земя, ако развиеше в себе си онова могъщество, на което тези сили са принудени да се подчиняват…

     Ако хората можеха да бъдат научени как да развият в себе си това могъщество, твърде скоро цял свят би стоял в краката на такъв учител. –

     Но развитието на това могъщество е свързано с едно вътрешно израстване и докато най-дълбоко вътре в човека не стане светло и ясно, така че със затворени очи да вижда в себе си всичко, което волята му да иска да види, той не може да намери онова могъщество в себе си, нито пък да се научи някога да го използва.

     Той дори не подозира за какво става дума, когато му заговорят за могъществото, скрито вътре в самия него. – – – – –

     Даже когато някои дръзват да говорят за „способността да виждат със затворени очи“, никой от тях не знае какво всъщност е тя и повечето си мислят, че отдавна притежават тази способност, понеже смесват образите на своята фантазия с истинското вътрешно виждане. – –

     Те така и не могат да разберат какво означава изискването всичко в тях да стане ясно и светло и вярват, че яснотата на разума, че логически построеното мислене, – е тази яснота. – – – – –

     Те още не подозират, че над това прехвалено „мислене“, което завинаги отмира със смъртта на земното тяло, съществува и едно друго мислене, при което самата мисъл е жива и самоосъзната, така че тя, освободена от всяко обвързано със земята „мислене“, може сама себе си да мисли. – – – – –

     А в моята страна се срещат странни „учители“, които са си пробили път и при вас на Запад, – и които искат да възпитат своите ученици „да владеят мислите“ си, виждайки в това единственото спасение, понеже са попаднали на една слаба следа от истината и са открили, че тук играе някаква роля мисълта…

     Ако тези глупци можеха да схванат, че никой човек не може да стигне до истината, ако в него не се е пробудила от сън и не е станала господар и повелител живата, сама себе си съзнаваща Мисъл, те с ужас биха видели, че подлагат себе си и другите на едно безцелно мъчение, докарало мнозина вече до ръба на безумието, ако не и до пълно помрачение на мисълта…

     Те карат учениците си да седят неподвижно и да се „концентрират“ върху една-единствена мисъл на мозъка.

     Искат да стигнат дотам, самите те и техните ученици да остават минути наред, а и по-дълго, без всякаква мисъл и вярват, че така накрая ще ги осени Светлината на истината.

     Но единственото, което постигат по този начин, е съсипване на нервите и на мозъка в това физическо тяло. – –

     „Преживяванията“ от духовно естество, които си въобразяват, че имат, са винаги само резултат на противоестественото дразнене на техните физически нерви. – – “

     „Значи ли това – рече другият, – че всъщност е по-добре тогава да се отправи предупреждение против всяка „концентрация на мисълта“ и всяко „овладяване на мисловния живот?! – “

     А онзи, който бе пръв заговорил, го прекъсна и каза:

     „Съвсем не, приятелю!! –

     Всичко се свежда само до това, какво човек иска да постигне и как той разбира този съвет! – –

     Ако става въпрос само да се отклони от хаотично лутане онова „мислене“, което се осъществява чрез посредничеството на най-фини физически органи, тоест на мозъка, и се „осъзнава“ с помощта на същите тия органи, ти винаги можеш да препоръчаш да се използват всички средства, за да се съсредоточат в една точка тези „мисли“, представляващи само отражения на истинската Мисъл в хилядите фасетъчни огледала на мозъците.

     Мислещият човек, който всъщност е все още само едно по-съвършено устроено „животно“, ще съумее много добре да използва на тази земя способността да контролира по такъв начин дейността на мозъка си.

     Учи го също да привиква „мозъчните си мисли“ на послушание, за да не стане техен роб. –

     Той трябва да се научи да задържа ония мисли, които имат право да определят поведението му, а на всички останали трябва да не обръща никакво внимание. – –

     Нека знае, че само съсипва нервите си, като се опитва да отхвърли от себе си безплодни или пагубни мисли, борейки се срещу тях, но че лесно ще стане техен господар, ако ги остави без всякакво внимание, колкото и да се опитват те отново и отново да проникнат в съзнанието му.

     Той трябва да знае, че никога, освен ако не е готов да съсипе нервите си, не би могъл да остане без мисъл, но че в негова власт лежи да се отдаде на желаните мисли, оставяйки преспокойно нежеланите да преминават край него като картини, които нямат какво повече да му кажат. – – –

     Такова непрекъснато упражняване, което постепенно се превръща в навик, внася спокойствие и ред в обусловеното от мозъка мислене, а това спокойствие и ред е първа предпоставка за всеки човек, решен да пробуди някога от сън живата, сама себе си съзнаваща и усещаща Прамисъл.

     Пробуди ли я веднъж у себе си, което обаче се удава едва на един между десетки хиляди, просто защото съвсем малко хора дръзват да я пробудят, – то всяко „мислене“, на каквото той, подобно на всички други, е бил дотогава единствено способен, ще му се стори само като сянката на една Светлина, едва предугаждана преди от него в най-далечните ѝ отблясъци. – – – – “

     „Всичко, което казваш, о дълбоко почитани Учителю – отвърна тогава другият, – всичко, което казваш, мога сам да потвърдя от собствения си опит, придобит от мене благодарение на твоята голяма доброта.

     Но ще ти бъда благодарен, ако въпреки всичко, изживяно от самия мене, ми дадеш възможност и от твоята уста да чуя, докато сме още в земна близост, как ти самият би изразил с човешки думи могъществото, което лежи скрито в човека и което непрекъснато се предава от един на друг сред нас, властта над скритите сили на земята.“

     А Възвишеният рече:

     „Недей мисли, че съм загубил нишката на своите думи!

     Аз исках само да ти покажа на това свято място и в този час словесния израз, към който трябва да се придържаш, ако искаш да съобщиш на хората от Запада за онази висша, истинска Магия, която сега сам познаваш и която те приемат само за порождение на благочестива измама и на всеобща заблуда.

     Затова трябваше да изтъкна ясно различията между онова, което хората наричат „мислене“, и живата, сама себе си съзнаваща Мисъл, която у нас, пробудилите я, е Майстор на всички „Майстори“, понеже едничка тя ни е дала властта да заповядаме на скритите земни сили.

     Ала кажи още на хората от Запада, че те разбират по погрешен начин тази власт, – кажи им, че никой от тях не може сам по себе си да се домогне до нея, – че един-единствен е този, който държи в ръцете си ключа към тази власт и на когото и ние я дължим, – но че ние също не бихме я получили, ако преди това у нас не се бе пробудила от хилядолетния си сън живата, сама себе си съзнаваща Мисъл, ако тя не се бе издигнала у нас до безсмъртно господство и величие! – – – – – – – – – –

     Хората още вярват, че това могъщество е резултат на някакви външни действия, че то изисква от владеещия го да упражнява така наречените „магически“ изкуства и че действието му е свързано с „ритуали“ и „церемонии“.

     Не бива да се стремиш да скриваш от тях, че има също така един вид нисше и временно господство над някои скрити сили на земята, което може да се постигне чрез такива упражнения, – но от друга страна, трябва недвусмислено да заявиш, че всичко това няма нищо общо с оная власт над земните сили, а чрез тях и над космичните сили, която може да бъде окачествена като висша Магия на Духа. – – –

     „Магията“, действуваща чрез външни средства, чрез „ритуали“ и „церемонии“, и свързана с упражняването на определени външни процедури, се намира в същото съотношение към Магията на Духа, в каквото „мисълта“, обусловена от мозъка, се намира към вечната, сама себе си осъзнаваща и себе си мислеща Мисъл. – – –

     Опитай се да изясниш на хората от Запада, че единственото средство за изява на божествената Магия на Духа е волята, освободена от всяко желание, и че тази воля сама по себе си господствува над обширни области от скритите земни сили. –

     Изясни им, че самите ние трябваше тясно да се обвържем с вечни закони, когато постигнахме в себе си тази лишена от желания воля, че съвсем не можем вече да правим „каквото си искаме“, а трябваше да се съединим с една вечна Воля, която в нашата воля е насочена сега единствено към себе си, без да държи сметка за евентуални наши желания, които биха ѝ се противопоставили. – –

     Кажи на хората, които още поучаваш, че ние веднъж завинаги сме подчинили всички свои желания на вечната Воля, така че волята ни е свободна от всяко желание и действува, изхождайки от себе си, в служба на вечната Воля и най-тясно свързана с нея…

     Ти едва ли ще бъдеш веднага правилно разбран, защото хората, сред които ще трябва да работиш, са твърде много свикнали да напъхват всяко ново учение във формите на старите учения, докато не им се стори „разбираемо“ чрез някое от тях.

     Наистина ти им предлагаш най-старото духовно Учение на света, но не бива никога да забравяш, че елементи от това Учение по всяко време са стигали до тях и че от тези елементи и те непрестанно са си изграждали учения, смесващи заблуда и истина в пъстра арабеска.

     Аз не се съмнявам ни най-малко, че много от техните най-нови учители на „прастара мъдрост“ с радост биха служили на истината, стига да можеха да я познаят, вместо да остават в плен на илюзията, че притежават сигурната истина.

     Твоя собствена задача ще бъде най-грижливо и недвусмислено да се разграничиш от такива „учители“, а както знаеш, ние по никой начин не споделяме твоето човешки тъй разбираемо убеждение, че поучените от ония учители били най-добре подготвени да приемат истината.

     Ако искаш да търсиш учениците си сред тия хора на обременени от заблуда познания, ти ще сториш това на собствен риск и на лична отговорност. –

     Макар че сега си съединен с нас в органична духовна Общност, ние сме длъжни да ти предоставим пълна лична свобода и само ти единствен носиш отговорност за тия неща.

     Ако не искаш да последваш този наш съвет, нека бъде по твоему, а и когато по-късно разбереш, че правилно сме те съветвали, това ще бъде за тебе един подтик, който може би си струва известни разочарования. –

     Ние те съветваме, – обърни се със своето Учение към всички, които можеш да достигнеш, така както дъждът се изсипва и върху плодородните поля, и върху каменистата почва!

     И в скалистата пустош има семена, жадни да покълнат и пораснат…

     Не бива да те смущава дали знаеш или не за отделните хора, намерили истината чрез твоето Учение. – –

     Твоята задача е да посочиш по свой начин на хората от Запада мъдростта на вътрешния Изток, която толкова дълго е била забулена и скрита.

     Ти знаеш, че други между нас, живеещи в непрекъснато и пълно уединение, имат за задача да издирят младите кълнове, които се стремят към развитие в страните на Запада под плодоносния дъжд на твоето Учение!

     Не бива да се оставяш да бъдеш подведен от когото и да било, като си приписваш сам една задача, каквато ние, органичното духовно единство на високата Общност, не сме ти възлагали. – – – – –

     Не бива също така да се обезсърчаваш, ако ти самият не успееш да съзреш никакви „успехи“ на своето Учение.

     Ти трябва все отново и отново да разпространяваш повереното ти Учение, трябва с едни и същи или сходни думи да излагаш все същото Учение, без да се интересуваш кой е склонен да се вслуша в теб и кой възнамерява да следва твоето Учение.

     Ние искаме, – ние, като органично, духовно единство, – от тебе, нашия Брат, да дадеш на хората на Запада възможността да разберат, че и днес още са живи „мистериите“, познати на образованите между тях от историята.

     Ние искаме на тази земя да настъпи един нов период на най-дълбоко духовно съживяване и вярваме, че народите на Запада един ден ще споделят с нас богатите плодове, отгледани с техни усилия от семето, което ние сме им дали чрез теб…

     Знаеш, че като земна личност ти можеш да бъдеш само посредник на една мъдрост, която никога нямаше да те осени, ако един от ония, които от дълбока древност изпращат помощ на човечеството, не се беше съединил със съзнателна воля с твоя Дух преди още да се родиш на тази земя като син на своята майка!

     Разбираме, че повече би ти допаднало да запазиш своята мъдрост за себе си и тихо да изминеш земния си път, обаче се налага да ти възложим задължението да поучаваш, дори с това да слагаме на плещите ти едно бреме, което понякога може много да те угнетява. – –

     Учѝ западния свят, че магическите сили не са изчезнали от тази земя и че те само очакват едно ново човечество, за да се задействуват отново.

     Учѝ всички, които те питат, как могат отново да съживят магическия полюс в самите себе си.

     Учѝ ги, че готовността за среща с висши сили може отново да извика тия сили към живот!

     Учѝ ги, че всяко домогване към по-висше вътрешно изживяване може да се основава само на вътрешната настройка, но никога – на силата на желанието!

     Учѝ ги, че само при пълно спокойствие на душата може да се приеме благовестието на Духа!

     Учѝ ги, че способностите на тяхната душа се разкриват на съзнанието им едва в най-минимална степен!

     Учѝ ги да не се уповават на нищо освен на собственото си най-вътрешно „Аз“, привличащо автоматично всяка помощ, от която се нуждае!

     Всяко упование, така им кажи, трябва да бъде упование в Живота, в собственото „Аз“, трябва да бъде себеупование!

     Кажи им:

     „Аз“ е даденият вам източник на всяка сила!

     В „Аз“-а само вие ще намерите самите себе си!

     В „Аз“-а се отразява всичко Реално!

     „Аз“-ът е изворът на всяко познание на крайната Истина и Действителност!

     „Аз“-ът е форумът, на който вие ще се срещнете с всички духове на безкрайното Битие!

     В „Аз“-а е дадена силата, която може да се научи да владее всички сили!

     „Аз“-ът е вечно тих. – –

     Който постигне голямата Тишина, той може да намери в него най-висшите сили!

     В „Аз“-а вие намирате вездесъщия вечен Дух!

     В „Аз“-а само може да ви се роди вашият жив Бог!

     А тялото на земята трябва да се научи да вярва във вечното „Аз“!

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

     Кажи им по-нататък:

     Никой няма да стигне до съзнанието за своето вечно „Аз“, ако не може да забрави какво е бил преди това! – – –

     „Аз“-ът не е нещо, – не е предмет, който да може да се схване, не е „същество“, – тоест е едно „нищо“, но онова нищо, което е всичко: – – той е формата на единството на всичко съществуващо!

     Вие сте истински само в това „нищо“!

     Бъде ли то усетено от вас като ваше „Аз“, тогава вие сте намерили в себе си всичко, което е!

     Да осъзнаете „Аз“-а, ще рече да носите в себе си съзнанието за „средоточието“ на всяко Битие. – – – – – – – – –

     Така поучавай хората от западния свят, които се доверят на твоето Учение, и ти ще ги изведеш към тяхната най-висока Цел.

     За никого „най-високата Цел“ не е като тази на ближния му.

     Различни като звездите на небето по своята величина са „крайните Цели“.

     Всеки обаче може да постигне тук на земята по свой начин най-високата цел, отредена единствено нему!

     Поведи всички доверили ти се към техните най-високи Цели, но ги предупреди да не гледат на ония „най-високи Цели“, които по всяко време са достъпни само за малцина, като на свои „най-високи Цели“.

     Кажи им, че е достатъчно да стигнат до своята собствена „висша Цел“, но че е пагубно да се стремят към „висшата Цел“ на някой друг, дори ако тя превишава от земята до небето собствената им „най-висока Цел“!

     Водѝ така хората на Запада по прави пътища към оная Светлина, която днес те още търсят по скришни пътеки, защото си мислят, че не могат да я постигнат иначе!

     Сега аз те напускам в земния си облик и други наши Братя ще се срещнат с тебе, за да водят с теб разговори със земни слова.

     Но никой няма да ти даде друг съвет по твоя път, а и ти самият ще стигнеш скоро до същото убеждение, защото ние сме едно в Духа и всеки от нас идва бързо до едно мнение с всички ни по нещата, които сам за себе си преценява. – – – – – – – “

     Докато траеше този поучителен разговор, новата зора бе постепенно настъпила и първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяваха планинските зъбери.

     Някъде долу синкавочерно се ширеше в далечината южното море.

     Тогава дойдоха хора, проточени във върволица по пътя, който минаваше край руините на древното светилище. Със себе си те водеха едно муле и се спряха да изчакат високия Учител.

     А той прегърна на раздяла по-младия си брат, качи се на мулето и продължи с тия хора към една далечна цел. А по-младият, след като придружи на няколко крачки малката върволица странници, се обърна най-после с последен поздрав и тръгна в първите лъчи на утринното слънце към своята странноприемница, претегляйки в сърцето си словата на високия Брат и изпълнен с готовност да постъпва според тях. – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

     Така тази „Книга за разговорите“ завършва сега с предоставената ти възможност да съпреживееш една от многото беседи, които станаха повод да се нагърбя с написването на такива книги.

     Доста години изтекоха от оная нощ сред руините на един храм от древния свят и отдавна вече поучаваният там няма нужда да задава въпроси…

     Отдавна той е станал равен във всичко на своите Братя. – – –

     Но задачата, която му бе възложена, е едва в началото на своето изпълнение.

     Нека и тази „Книга за разговорите“ допринесе за нейното окончателно изпълнение!

     Нека тя помогне за изясняването на много въпроси! – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 




– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов