Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2019 19:52 - Книга за разговорите: За старшите Братя на човечеството
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 424 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 24.04.2019 19:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За старшите Братя на човечеството

 

     Сигурно отдавна вече на езика ти напира въпросът, как самият аз съм се приближил до малцината, за които толкова често ти говоря в книгите си?

     Вероятно искаш да узнаеш как тези хора са се появили за пръв път в моя живот, дълго преди да можех изобщо да предполагам, че ми предстои да стана някога един от тях. – –

     Страхувам се, че ти би отнесъл първата от тези срещи към сферата на „халюцинациите“, ако тя се бе случила в твоя живот по същия начин, както това стана с мен в най-ранната ми детска възраст?! – – – – –

     Може би съвсем не си склонен да вярваш, че съществува възможност да се напусне това тяло от плът и кръв, без да се „умре“, и че малцината, способни на това, са в състояние да пропътуват във флуидното си тяло огромни разстояния почти със скоростта на мисълта, че на дадени места и при точно определени условия те могат да се направят доловими за зрението, осезанието и слуха, така че да не можеш изобщо да ги отличиш от „хора в плът и кръв“!? – – –

     И все пак това „умение“ съвсем не е достъпно само на ръкоположените Майстори на „Бялата ложа“ и вероятно не една легенда дължи възникването си на упражняването на това „изкуство“. – –

     Ти дори не можеш да твърдиш с абсолютна сигурност, че такова „умение“ е чуждо на самия тебе, тъй като някои хора го упражняват несъзнателно, което всъщност ще рече, че в будно състояние мозъчното им съзнание не подозира нищо за действията, извършвани от тях в състояние на най-дълбок външен сън

     Тук се докосваме до една сфера, от която нашата западна наука не познава още дори граничните области и която тя никога няма да може да опознае по-точно, защото необходимите предпоставки за изследване изискват тук целия човек, а не само неговия разум. – – – – – –

     А където нещо не е „научно установено“, там за повечето хора и не съществува нищо и аз съм много далеч от намерението да те упреквам, ако предпочиташ да споделяш в това отношение мнението на мнозинството.

     Не зная дали ако не беше моят собствен опит, нямаше и аз самият да мисля по същия начин. –

     Но сега мога да ти кажа, че такива неща не само са „възможни“, но и стават много по-често, отколкото може би се вярва дори в „най-убедени“ кръгове…

   

     Първият пратеник на оная Общност, към която принадлежа днес, дойде именно по този начин в моя живот, когато едва бях научил азбуката.

     Отначало го взимах за просяк, на когото майка ми често даваше супа, но после, – и аз просто изпитвам стеснение да говоря за това, – – когато той все отново и отново ме посещаваше въпреки затворените врати или внезапно се появяваше пред мен на полето и в гората и пак така внезапно изчезваше, детският ми мозък потърси друго обяснение, което и моят възрастен приятел и закрилник с голяма мъдрост одобри, макар че то беше, строго взето, погрешно.

     Възпитан от майка си в една благочестива вяра, според която „тронът Божи“ е заобиколен от „светци“, аз вярвах, че онзи пратеник на високата Общност не би могъл да бъде друг освен такъв един „светец“, и то тъкмо оня, когото аз особено почитах и когото охотно си представях в същия образ, в какъвто ми се „явяваше“ моят духовен наставник.

     Традиционните изображения на „светеца“ само подсилваха тази моя вяра и когато най-после намерих смелостта да го запитам, от почитаната уста на този възрастен, странен приятел чух думите: „Имаш право, дете мое, а по-късно ще узнаеш и повече за мен!“ – – –

     Аз изтълкувах тоя отговор по детски като безусловно потвърждение, но се пазех да не се издам пред никого, защото моят възрастен приятел ми бе казал, че проговоря ли нещо за нашите срещи, той няма повече да може да идва при мен, а аз го бях вече толкова обикнал, че за мене нямаше нищо по-страшно от това да го загубя.

     Може би това предупреждение дори не беше необходимо, защото страхът от всевъзможни насмешки би ме накарал без друго да държа устата си затворена.

     С течение на времето внезапните явявания и изчезвания  на този приятел станаха толкова естествени за мен, че дори през ум не ми минаваше колко странни в сравнение с всичко останало бяха те.

     Като станах обаче с няколко години по-голям, неговите „посещения“ се разредиха и накрая съвсем престанаха, което ме изпълни с най-дълбока болка, понеже си мислех, че не друго, а детските ми „безчинства“ трябва да са виновни за това.

     Във възпитателно отношение тази мисъл ми оказваше известно време много благотворно въздействие, но като видях, че всичките ми опити да стана наистина „послушен“ не помагаха с нищо, аз ги изоставих и започнах да водя волния живот на открито, любим на всяко немирно момче, така че почти напълно забравих някогашния си стар приятел. –

     Едва много по-късно у мен изведнъж се появи усещането, че той въпреки всичко е някъде близо до мен, и това усещане беше винаги съпроводено от едно чувство на щастие, което е трудно да се опише.

     Някои външни преживявания ми даваха ясно да почувствувам кое той считаше за добро и какво желаеше да избягвам, обаче – – аз не го виждах, чувах и докосвах, както преди. –

     Почти съм склонен да кажа: той беше като че ли във мен, или стоеше сякаш „зад мен“…

     Така изминаха още години, докато един ден, при обстоятелства, които дори и на по-мистериозно настроен от мен човек биха  се сторили достатъчно „мистични“, не поднових запознанството си със своя стар приятел.

     Този път по коренно различен начин. – –

     При мен дойде посетител, – на пръв поглед чужд човек, но още в следващата секунда – – повече от добре познат.

     Този път не в направилите ми някога впечатление ориенталски одежди, а облечен по европейски, с оная малко небрежна елегантност, с каквато ориенталците често носят европейското облекло.

     Сега ми бяха възложени задължения, които вече изключваха възможността да запазя срещата в пълна тайна поне по отношение на любимата жена, споделяща живота ми от ранни младини.

     Моята спътница в живота беше от първите жени, които си бяха извоювали правото на висше образование, и беше проникната от една изцяло скептична, материалистична философия.

     Писмата, които тогава ѝ изпращах, тъй като тя отсъстваше при онова първо посещение, я изпълниха с неизказани опасения от някакво мое внезапно „душевно заболяване“ и само трезвата ѝ преценка, че в това „безумие“ имаше все пак твърде много „методичност“, разпръсна най-после съмненията, напълно понятни при нейния светоглед…

     Тя щеше по-късно сама да се запознае в плът с посетителя и с други още като него, но тогава не можеше още да предположи, че тези посетители ще станат нейни дълбоко уважавани приятели. – – –

     Подбудена от тях, тя си изясни до голяма степен много неща в книгите на древността, стрували ѝ се дотогава „баснословни“, и доколкото една жена може да изпълни изискванията на окултните закони, тя стори това, за да извлече на повърхността съкровищата, скрити в мистериите на античността, където намери повече, отколкото беше очаквала. – – – – – – – –

     Нейната ранна смърт не ѝ позволи да осъществи плановете си да съобщи по свой начин онова, което беше намерила…

     А аз мога да ти кажа само, че мистериите на античността и днес още са живи, макар и да не съществуват вече в ония форми, в които са били разбирани навремето.

     Аз мога да свидетелствувам, че има един акт на „посвещение“, за който никоя печатна или ръкописна книга не може да даде нещо повече от смътни загатвания

     Познавам едно „Братство“, в което самият аз трябваше да бъда приет, защото бях роден за това, – и което представлява изходна точка за всички общества, стремили се някога на тая земя към висше духовно познание. –

     Ние сме премалцина!

     Каквото ни е позволено да кажем, даваме го с готовност на света, но извън тези граници космичният закон ни налага вечно мълчание. – –

     В предишните столетия не малко видни хора и на Запад са се намирали в доста тесни връзки с нашата Общност, – от философа до пълководеца, от монаха в тясната килия до кардинала в папския двор…

     В днешно време трябва да търсиш хората, намиращи се в духовна връзка с нас, по-скоро далеч на Изток и между тях има мнозина, на които не се харесва особено, че чрез мен Общността се обръща сега на ясен език отново към хората на Запада.

     Но това трябваше да стане и с тази задача бях натоварен аз, тъй като в страните на Запада започнаха да се разпространяват повече или по-малко изопачени, повече или по-малко баснословни слухове за съществуването на такова „Братство“, и то от добросъвестни хора, които можаха наистина да повярват, че се намират във връзка с нас, понеже бяха подведени да сторят това от всевъзможни чудати светци, толкова често срещани на Изток, – след като една жена*, която беше първокласен медиум, бе получила съобщение за съществуването на „Братството“.

(* Елена Блаватска, основателка на „теософията“. – Б. пр.)

     Има и други общества по света, които по своите отправни начала не са били далеч от нас. –

     Днес ние виждаме техните представители по кривите пътеки на заблудата.

     Принудени сме да ги гледаме, без да се намесваме. – – –

     Позволено ни е да дадем на всички само онова, което може да се даде на всички.

     Позволено ни е да покажем само оня Път, който води по духовен начин към нашата сфера на влияние. –

     Не бива да се оставяш да бъдеш подведен от вярването, че личното изявяване на даден член на „Братството“ би принесло на човечеството ползата, която то може да получи чрез нас!

     В личните си отношения с външния свят ние сме с вързани ръце и крака по силата на не един строг закон.

     Ние самите бихме могли да дадем при лична близост по-малко от мнозина други, които само познават и разбират нашето Учение, без обаче да са обвързани с нашите закони. –

     Престъпването на тези закони, почти неизбежно при лични действия във външния свят, води рано или късно до жертви, които биха могли да бъдат избегнати, а да се избягват, доколкото може, такива „жертви“, е най-висш закон за нас. – –

     За Пътя, водещ в духовната сфера на влияние на „Братството“, за неговото естество и космичните му съотношения съм говорил достатъчно в книгите си.

     Ако ти имаш волята да тръгнеш по Пътя, един ден положително ще можеш и сам да свидетелствуваш за действието на духовните сили, насочвани от органичното цяло на Общността.

     Те не изхождат от нас!

     Ние сме само техни призвани проводници и посредници!

     Но пази се от желанието да си “играеш“ с тия сили!

     Който не съзнава големите последици на своите действия, той води опасна игра! – – –

     Не бива също да разглеждаш и търсиш онова, което можеш да намериш чрез нас, като някаква земна „наука“. –

     Недей вярва, от друга страна, че „аскетизмът“ или вегетарианството, избягването на алкохол или половото въздържание, или пък кой да е друг особен начин на живот е „необходим“ или дори само полезен за постигането на целта!

     Всички подобни аскетични или суеверни привички, насочени към постигането на една духовна цел, са порождения на един от най-недостойните и най-безплодни мирогледи, който въпреки това се шири сред всички народи и под всевъзможни религиозни одеяния. – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 

     Който обаче е твърдо решен да дойде при нас, за да можем по духовен път да му дадем, каквото търси, нека бъде трезв, благ, тих, – – но по земному обагрен човек! – – –

     Него високата Общност положително ще съумее да достигне.

     Той ще може да се възползва от нейните дарове на всяко място по земята и във всяко състояние на външния живот, и то толкова по-скоро, колкото повече се старае, преди всичките си духовни стремежи, да изпълнява земните си задължения към самия себе си, към ближните си в тесния смисъл на думата и към човечеството като цяло. – –




– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 –1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
4



1. emelika - pristan
25.04.2019 11:27
Познато!
Блаватска , Рьорих и Урусвати си заслужава да се прочетат, но с надграждане на още и още, събитийно вплетено в динамичното днес, като крачка назад за засилване преди скок . Понякога от малцина стълбицата се изкачва със скоци. Точно те дават новия тласък - личностен и за Човеците.
Аскетизмът също е начин на развитие, но пасивен и интровертен, стигащ до някъде, зациклящ в себе си и все повече атавистичен. Всяко ограничаване вплита частно или всеобщо матрично в нови догми и ограничения, ограбвайки най-ценния дар свише - свободната воля.
цитирай
2. pristan - Благодаря, emelica!
25.04.2019 20:30
Само искам да добавя тук, че в книгата си "Повече светлина" Bo Yin Ra подробно пише за Елена Блаватска и обяснява защо е по-добре човек да не се занимава с нейните писания. Най-общо: тя бива използвана от тъмни сили, докато се заблуждава, че служи на Духа. Написаното от нея е една добре разбъркана каша от истина и лъжа, в която човек лесно може да се загуби.
цитирай
3. emelika - Това е мнението за Блаватска
01.05.2019 16:21
и на Беинса Дуно. Неговото светоусещане, на Bo Yin Ra и Рудолф Щайнер са сходни и допълващи се. Всеки, поел духовен път бива изкушаван и объркван от тъмни сили. Чистото, без плява зърно е рядкост. Отсяването е личностен елемент. Ако някоя мисъл е смущаваща или объркваща, тя не е в твоето разбиране за света в определен етап на развитието и следва да я оставиш настрана, но пък защо да пренебрегваш онова знание ,което ти допада. По принцип големите учители съветват, не критикуват. Изборът е личен. Отговорността също. Всяко духовно учение има своята роля времево, териториално и свой вклад в общата духовна картина на света.
цитирай
4. pristan - Мога само да подкрепя написаното от теб.
01.05.2019 19:54
emelika написа:
и на Беинса Дуно. Неговото светоусещане, на Bo Yin Ra и Рудолф Щайнер са сходни и допълващи се. Всеки, поел духовен път бива изкушаван и объркван от тъмни сили. Чистото, без плява зърно е рядкост. Отсяването е личностен елемент. Ако някоя мисъл е смущаваща или объркваща, тя не е в твоето разбиране за света в определен етап на развитието и следва да я оставиш настрана, но пък защо да пренебрегваш онова знание ,което ти допада. По принцип големите учители съветват, не критикуват. Изборът е личен. Отговорността също. Всяко духовно учение има своята роля времево, териториално и свой вклад в общата духовна картина на света.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415488
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031