В ония дни, когато трябваше упорито още да се боря, за да устоя на изпитанията, налагани ми по необходимост от моите Учители, преди да мога да стана един от тях, бях веднъж гост на един висок Учител, за когото вероятно никой от сънародниците му не е подозирал, че е Майстор на Светлината.
Разхождайки се усамотен покрай морския бряг през една от великолепните вечери на Юга, аз го запитах по какъв начин той, винаги натовареният с хиляди светски задължения, е получил някога Просветление и човекът, пред когото трепереха хиляди подчинени, започна така:
„Наистина, и на мен, най-недостойния, Духът разкри един ден и последната си тайна, и от него ден аз придобих силата да бъда мъдър…
Ала въпреки това доста рядко постъпвах мъдро в онзи начален период, защото прекалено дълбоко, чак до мозъка на костите ми, бе проникнала „мъдростта“, превъзнасяна от някои учители на Запада и на Изтока, преди Духът да ми разкрие своите тайни. – – –
– Не е толкова лесно да изтръгнеш нещо, което си унаследил в костите и жилите си от своите предци и което е допълнително подсилено от полученото възпитание и образование! – –
Но дойде ден, когато Духът, в сюблимното си величие, ми заговори така:
„Всяко зло идва от страха!
Ти се страхуваш още да се довериш на мъдростта и този твой страх наричаш съмнение! –
Аз се отдавам само на оногова, който не се страхува от мен!
Аз се отдавам само на оногова, който, освободен от всеки страх, умее да мисли в мен самия, да чувствува и да действува в мене!
Тежко на оня, който ме търси все още навън!
Тежко на оня, който живее още в раздвоение и още не е станал „Аз“ във мене! – – –
Всичко външно ти е дадено, за да го превъзмогнеш!
Аз обаче съм господар на вътрешното и на външното и само в мене, – обединен в едно Аз със мен, ти ще можеш някога да постигнеш господство над всичко, което е вътре в тебе и вън от теб! – – – “
– Ако от оня ден нататък бях винаги постъпвал според словото на мъдростта, аз щях наистина да бъда мъдър! – –
Но в костите и жилите ми живееше още един глас, който казваше:
„О, глупецо! –
Как можеш да вярваш на такива думи?! –
Нима не знаеш, че си само пръст, само едно двукрако животно??! – –
Как би могъл тогава да искаш да се съединиш с онова, което царува като господар над всичко външно и над всичко вътрешно!?! – “
И аз се оставях твърде често да бъда подлъгван от този глас, като понякога му се доверявах повече, отколкото на словото на мъдростта…
Заизглеждах нищожен и жалък в собствените си очи, защото вярвах на втория глас и ставах плячка на страха, – – на страха пред онази най-висша от всички сили, която искаше да ми се отдаде. – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Така затъвах отново в мъка и печал и забравях какво бях преживял в ония часове, когато се бях съединил с Духа. – –
По-късно обаче, след повторно, дълго лутане, за мен изгря най-после денят, когато получих като трайно преживяване онова, което стигаше преди до мене само като „дар“ и „просветление“…
Тогава чак самият аз се превърнах в жива Светлина! – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Не зная вече какво съм бил преди, а и не искам да го зная!
Все ми е едно дали съм бил труп, положен в гроба и станал храна на противни червеи, – или пък само призрак на самия себе си, – – стига ми, че сега аз зная кой съм и че никога вече не мога да го забравя. – – –
Мисля, че всъщност ме сполетя едно дребно земно изпитание, но то ми се стори тъй безкрайно голямо, че скри от очите ми целия свят. – –
Но тъкмо на това дребно изпитание дължа изцелението си!
Когато целият свят бе потънал за мен в дълбока горест, аз намерих най-после – себе си, макар и отдавна вече да живеех с илюзията, че положително съм намерил „себе си“…
Преди това аз бях наистина намирал себе си неколкократно, но в отделни моменти и в благословени часове, – – после обаче отново се раз-двоявах и другият, онзи призрак или онзи труп, взимаше отново власт над мен. – – – – –
Но най-сетне добих силата безпощадно да удуша другия, колкото и да хленчеше и молеше за пощада той, когато забеляза, че не искам повече да го търпя в мене.
Така аз възкръснах най-после в себе си! – – – – –
С тръпки на ужас чувствувам сега какво съм бил някога! – –
Светещ в собствената си Светлина, без да разбирам, сега зная:
кой съм аз – – –
Аз, който съм станал сега „Аз самият“ и никога вече не мога да служа на никого другиго извън мен…
Едва оттогава знам и на други да заповядвам и те ми се подчиняват, понеже чувствуват, че тук заповядва човек, който има право на това. –
А преди аз само бях принуден да заповядвам и хората ми се подчиняваха не без неприязън и вътрешна съпротива, защото, подобно на мнозина други, изпаднали в същото положение на принуда, всъщност нямах правото да заповядвам. – – – “
– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов
