Че до днес ти не си още намерил в себе си своя Бог и не си се съединил с него, Живия Бог, в неговата Светлина, би трябвало да бъде достатъчно доказателство за тебе, че си все още подвластен на друга сила, която не е твоят Бог и която не си ти самият…

     Ти си обвързан в страшни окови и само в сурова борба ще можеш да отхвърлиш тези окови! – –

     Преди всичко обаче трябва да си наясно: – кой е този, с когото ти предстои да се бориш?!

     Този, който те държи обвързан в невидими окови, е също невидим и с удоволствие се оставя да бъде почитан от теб като „Бог“, на когото се принасят жертви, – а ти можеш да го почувствуваш, макар да не си в състояние да прозреш докрай същността му…

     Той съвсем не е „самосътворен идол“ и силата си получава не от твоята вяра!

     Противно на древните верски догми, той не е „враг“, нито опонент на Бога, просто защото не знае нищо за Него и всяка вяра в Бога смята за човешка глупост. –

     Когато види даден човек да се стреми към Бога, негово дълбоко убеждение е, че той самият е този „Бог“, и веднага представя себе си като обект на тези стремления, – разбере ли обаче, че някой наистина се е заел да търси път, който да му помогне да отхвърли оковите си, веднага става смъртен враг на човека и търси начин да сложи край на земните му дни…

     Ако неговото могъщество не бе ограничено от една още по-могъща сила, нито един човек на земята не би могъл да стигне до Бога през този свой земен живот! – – –

     Един от онези, които са отхвърлили тежките окови на този невидим владетел, ви бе говорил за него като за „Княза на тъмнината“, – ала вие не разбирахте за кого говори, а и днес още не знаете това…

     Когато не са предпочитали да възприемат тези думи само символично, хората са изградили в своята представа образа на едно плашило за деца, който според тях отговаря на това означение…

     Ала онзи, когото възвишеният Учител бе нарекъл някога „Княз на тъмнината“, е наистина „княз“ на космичната нощ, макар неговото могъщество да бе някога тъй силно накърнено от същия човек, който за първи път му бе дал това име. – –

     Тук става дума за едно реално същество в невидимия физически космос, на което всичко на земята остава по земному подвластно – доколкото е от земно естество, – докато това същество не се разпадне един ден заедно с планетата: – разтваряйки се в една неосъзната космична сила! – – –

     Земноживотинската природа в теб – включваща и твоето мислене, както и всички механични изделия, създадени или предстоящи да бъдат създадени от земния човек – остава изцяло във властта на това същество.

     То именно е „господар на земната природа“, както и на земноживотинското начало в теб, така че би могъл наистина да го почиташ като Бог, ако ти не беше и нещо друго освен това земно животно! – – –

     Само защото си нещо повече от една земна твар, можеш да се изскубнеш от властта му и да се извисиш над тленното, доколкото самият ти си нетленен! –

     Но и тогава земнотелесното в теб ще остане подвластно на неговото господство, макар и да не си вече така безрезервно отдаден на него, колкото и горчиво да го усещаш понякога. – –

     Велико начинание е да обявиш война на този космичен властелин! –

     Не само човешко „дръзновение“ е нужно за успешната борба с него! –

     И все пак ще трябва да започнеш и да продължиш успешно тази борба, – борба, която завършва едва тогава, когато земното животно, което обитаваш, се отдели един ден от тебе, нетленния. – – –

     Мнозина от онези, които най-тържествено са тръгвали на бой, без да знаят с кого се бият, са положили вече костите си на бойното поле…

     И тук ти е необходима възвишена помощ, ако искаш да останеш победител, докато продължаваш да живееш на тази земя.

     Това бойно поле съвсем не е единствено в теб самия!

     Отвън също ще срещаш ожесточена съпротива и ще трябва непрекъснато да се самоутвърждаваш само чрез защита, защото тази битка не може никога да се води настъпателно от твоя страна, тя трябва да бъде само едно отхвърляне на господството на владетеля на земното животно, което трябва да се превърне за теб в земно оръдие, колкото и ти, нетленният, да си му бил подвластен досега.

     Князът на мрачната материя няма никога да ти предостави доброволно онова, което е подвластно нему, но което ти трябва да подчиниш на своята воля, ако искаш още през този земен живот да стигнеш в себе си до своя Бог! – – –

     А и той никога не ще „разбере“ твоите постъпки, за него те ще си останат винаги проява на самонадеяност, понеже всичко духовно, в това число и твоят Бог, е за него просто химера на единствената от всички подвластни нему твари на тази земя, която въпреки всичко му се струва „чужда“.

     Той самият няма никога да влезе в борба с теб!

     Твърде голямо е презрението му към тебе. И в тази битка той си остава „княз“ на земното животно и предоставя на слугите си задачата да се сражават с теб…

     Затова е толкова неравна тази борба, в която един е принуден винаги да мери сили с мнозина – а в повечето случаи един-единствен от тях би бил достатъчен, за да удържи победа над теб, ако могъщите сили на Духа не укрепваха все отново и отново твоите. – – –

     Съдбовен е денят, в който ти се опълчваш вътрешно срещу могъществото на този невидим княз с твърдата решимост да отхвърлиш завинаги властта на онзи, комуто освен неговото собствено войнство служат и дълбоко падналите някогашни „Майстори“ на възвишената Светлина…

     Отначало може лесно да ти се стори, че всичко това е само детска игра, разигравана от самия тебе и без всякакви последици в невидимите космични сфери.

     Скоро обаче ще промениш мнението си и ще започнеш достатъчно ясно да виждаш с кого си дръзнал да се бориш…

     Ала каквото и да те сполети: – не падай духом и знай, че близка е помощта свише, – дори тогава, когато ти се струва, че поражението ти е сигурно! – – –

     Не е възможно да бъдеш победен, стига само твоята увереност в победата да се уповава единствено на силата на Духа.

     Претърпелите поражение са били винаги прекалено сигурни в собствените си сили, така че на помощта, изхождаща от силата на Духа, ѝ е било попречено да подкрепи тяхната борба.

     Само ако дадеш възможност на силата на Духа да вземе участие в твоята борба, тя ще застане до рамото ти…

     Не най-лошите и не най-страхливите са онези, които не са склонни да допуснат такова участие. –

     Не винаги е признак на самонадеяност, когато някой смята, че ще може да реши борбата само със собствените си сили. – –

     Винаги обаче е тесногръда човешка заблуда да се вярва, че някой би могъл и без духовна помощ да постигне тук победа. – – –

     На него тогава е невъзможно да му се помогне, колкото и наложително да се нуждае от духовна помощ, тъй като с всички свои действия той отблъсква помощта, която е готова да изведе борбата му до победен край…

     Който иска да е сигурен в победата си тук, не бива никога да се стреми да я постигне със собствени сили!

     С признателност трябва да приеме той победата, извоювана за него от възвишената сила на Духа. – –

     Винаги трябва да е наясно в себе си, че волята му да води тази борба е всичко, което се иска от него от страна на Духа, но че изходът от борбата може да се реши единствено от самия Дух…

     А онзи, който си въобразява, че може да извоюва победа със собствените си сили, не знае още какъв е залогът в тази борба: – не подозира, че в случая става всъщност дума не за друго, а за откъсване на земното в него от оковите на земята, за да може то да се съедини с Духа. –

     И след като победата е извоювана с помощта на духовните сили, ти ще трябва наистина да останеш със своята земноживотинска природа подвластен на „Княза на този свят“, докато продължаваш да живееш на тази земя; – но само тленното в теб остава в неговата власт…

     А онова, което ти принадлежи като на земен човек извън тази тленна субстанция – с каквито и думи да го обозначаваш, – ще си остане твое притежание и след земната смърт, ще ти принадлежи – на теб, съединен сега с нетленния – во веки веков…

     Затова влез с непоколебима увереност в тази борба, в която ще можеш да победиш само с помощта на духовните сили, чрез отбрана!

     Победата ще бъде непременно твоя, стига само да оставиш силата на Духа да вземе участие в твоята борба!

     Наистина и ти ще трябва да дадеш своята дан, – но от теб се изисква само едно – да отхвърлиш космичното могъщество на земния демон и да обърнеш волята си срещу него – безспир, във всеки един миг от по-нататъшния си земен живот. – – –

     Ако винаги и на дело даваш своята дан, възвишената сила на Духа ще извоюва за теб крайната победа! Ще се научиш тогава да свързваш земното в себе си, доколкото то е нетленно, во веки с духовното в теб!

     И така, обединен вътрешно, ти не ще загубиш вече вътрешния си път към Бога, докато не стигнеш един ден в себе си до високата цел на този път! – – –





– – – – – – –
Източник: "Пътят към Бога"
Издател: АПИС"90
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
           светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов