Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2018 20:08 - Пътят към Бога: Илюзия и вяра
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.11.2018 20:10


     „Виждам те все да бързаш, приятелю! Към каква цел вървиш по своя път?!“

     На мнозина зададох този въпрос и в отговор ми бяха посочени най-различни цели.

     Премалцина, уви, разбираха, че са се устремили към всички тези цели само защото са загубили ПЪТЯ, извеждащ към висшата цел, която някога са се надявали да  достигнат: –

     ПЪТЯ КЪМ БОГА.

 

 

Илюзия и вяра

 

     Не искам да повдигам въпроса дали за човека на тази земя е „необходимо“ да вярва в „Бога“?...

     Всички, които са живели чрез тази вяра, винаги и навсякъде са потвърждавали това! Така и въпросът, и всеки негов отговор отдавна са се лишили от всякакъв смисъл

     Въпросът, който искам да поставя, е следният: как изобщо е възможно един земен човек да твърди, че вярва в БОГА!?!

 

     В немалко от „свещените“ книги на древните народи можеш да прочетеш как еди-кога си и еди-къде си „Бог“ се „явил“ на вярващия.

     Когато един такъв щастливец твърди, че вярва в този Бог, той може би има известно право пред себе си да вярва в това.

     Каквото и да му се е „явило“, – той е взел това явление за „Бог“, и когато казва, че „вярва“, това всъщност означава само, че вярва в едно явление и не си дава сметка за илюзията, която го кара да си въобразява, че е видял самия „Бог“. – – –

 

     Но как дръзваш ти, с когото нищо подобно не се е случвало, да твърдиш, че вярваш в Бога?? –

     Този „Бог“ е само една измислица, създадена в мозъка ти по твой образ и подобие!

     Ти си въздигнал самия себе си в един образ на съвършенство и този измислен образ смяташ сега за „Бог“. – –

     Идолопоклонник си ти и слуга на своя самосъздаден истукан!

     Неспособен да надхвърлиш собствената си ограниченост, ти оставаш в плен на тесногръдите си илюзии!

     Понеже ти самият трябва да придадеш форма на всичко, което искаш да видиш формирано, затова си въобразяваш, че някой би трябвало да е създал и този широк свят, опознаваем от теб чрез твоите сетива, и този въображаем създател, породен единствено от тесногръдите ти илюзии, наричаш сега свой „Бог“; – а робуването на измамните си илюзии наричаш своя „вяра“. – –

     Виждаш как в този заобикалящ те външен свят много неща са наредени сякаш за да служат на определени цели, и доколкото и ти, като част от същия този свят, също се стремиш със съответни средства към своите цели, зад всички тези неща си склонен да съзираш някой подобен на теб, стремящ се да постигне по този начин собствените си цели. – –

     Не те смущава ни най-малко, че много повече неща на този свят далеч не съответствуват на такава целенасоченост и че целеустременият „Творец“ би бил най-големият бездарник – по-безпомощен и от предполагаемото си „творение“, – ако за него се съдеше, както погрешно си въобразяваш, по един сътворен свят, чрез който едни цели се постигат, а други си остават непостижими. – –

     Не те смущава също, че твърде често онова, което ти се е струвало като желана „цел“, се постига само за да бъде по-късно унищожено от друго, което ти е изглеждало също така подчинено на една висша промисъл. – –

     Тук се сепваш за момент, но после най-невъзмутимо си измисляш някаква „неизповедимо дълбока премъдрост“, която си служи дори с безсмислици, за да постигне нещо смислено и целесъобразно. – –

     От това, че по всяко време и при всички народи на тази земя човекът си е създавал нещо, пред което да се прекланя, заключаваш, че порождението на твоята фантазия непременно трябва да отговаря на нещо действително, – и понеже мозъкът ти е съумял да го измисли, вярваш, че „Богът“, който сам си създал, наистина съществува, и дори си готов да обясняваш какво ли не за него. – – –

     Скромността явно не е сред твоите добродетели и въпреки прехвалената си „богобоязън“ не си даваш сметка колко странно е да говориш за същността на своя „Бог“, изхождайки от собственото си съществувание! – –

     Ти самият съществуваш тук, и затова „трябвало“ – поне ти искаш така – сътвореният от теб самия „Бог“ също да съществува на някакво „небе“!...

     Независимо дали повтаряш онова, което други са казали някога за „Бога“ и за „свойствата на Бога“, или пък отхвърляш тези древни легенди и предпочиташ сам да си измислиш един „Бог“, – ти все оставаш в плен на същия тесен омагьосан кръг, начертан от собственото ти самомнително и гордо суеверие, колкото и „извисен“ над всяка „вяра“, колкото и духовно „освободен“ да се чувствуваш! – – –

 

     От тази именно илюзия искам да те спася, приятелю, и да ти покажа, че е възможно все пак „да се вярва в Бога“. – –

     Искам да ти покажа, че трябва да се вярва в един „Бог“, който не е порождение на твоята или моята тесногръда фантазия и остава недосегаем от „доказателства“, черпещи своята сила единствено от мисълта! – – –

 

     Преди всичко трябва да се споразумеем какво ще разбираме, когато говорим за “Бог“. –

     Че с това понятие аз не означавам някаква измислица, някакъв призрак на заблудената мисъл, претендиращ за реалност единствено във фантазиращите мозъци, се вижда от дълбокия смисъл, прозиращ в думите ми още от първите редове! –

     Ние искаме да се доближим до Действителността, а тя остава завинаги недосегаема за мисълта! – –

     Вечно Съществуващия искаме да срещнем ние по своя път! Трезв и несмутен трябва да остане вътрешният ти взор, ако искаш да го познаеш! – –

     Ще трябва да забравиш измамните образи на своята мисъл! –

    

     Тогава ще срещнеш онова Едно, което не познава нищо второ до себе си, – но което се разкрива безкрайнократно навсякъде, където му е възможно да се прояви! –

     Ти самият си негово проявление, макар и да не знаеш още това, и единствено в теб проявяващото се може да стане постижимо за своето проявление! – – –

     Заблудата също си срещнал в себе си; – сега обаче трябва да откриеш в себе си истината! – –

     Няма да ти е много трудно да различиш кое е истина и кое – самозаблуда! –

     Онези, които са били заблудени, но след това са се събудили от своя сън, толкова често са се обезсърчавали, че се страхуват да не станат жертва на нова измама, затова сега дори да срещнат самата истина по своя път, би им било твърде трудно да не я възприемат като плод на заблуда…

     Не бива да се отдаваш на огорчението като тези търсещи, защото онова, което не ти се е удало деветдесет и девет пъти, може да ти се удаде на стотния път, при стотния опит! – –

     Кой може да каже дали преди това не е било още рано за теб да застанеш лице в лице с истината?!

     Ако обаче си на прав път и си подготвен да я познаеш, няма да имаш ни най-малко съмнение дали онова, което се проявява в теб, е самата истина или просто един самосътворен измамен образ. – –

     В онова, което в теб самия е истинно, ще се изяви и вечната Истина!...

     Ще те озари Светлината, пръскаща лъчи от самата себе си, и всички светилници, създадени някога от теб, за да осветяват пътя ти, ще помръкнат в твоето лъчисто сияние! – –

     Ще срещнеш собствения си Живот в неговата вечна пълнота; ще видиш собственото си възкресение от мрака на земния гроб, от който сияйната сила ще те въздигне в Светлината!...

     Ще се озовеш в единение с „Бога“ – с живата основа на всяко Битие! – –

     Казвайки на себе си „АЗ“, ще се научиш да разбираш, че трябва да пазиш свято неговото „Име“! – – – – – – – – –

 

     Докато ти говоря така, ти чувствуваш в себе си една вътрешна сила – независимо дали я усещаш силно, или само като плахо похлопване на плътно затворените двери на твоето сърце…

     Има нещо в теб, което възприема моите думи по-добре от разума ти, стремящ се да усвои единствено смисъла на изреченията! – – –

     И това „нещо“ е силата на вярата, която носиш в себе си, но още не познаваш! –

     Не си много склонен да признаеш, че тя се намира в теб! – –

     От ранна възраст твърде много си се доверявал на мисълта и всяка крайна сигурност, отредена според теб на хората, си смятал за постижима единствено чрез мислене! – –

     Мисълта ти обаче те е подвеждала хиляди пъти досега – ти и до днес си все още роб на измисленото от теб! –

     Боиш се да не се провалиш в пустото нищо, ако се довериш на нещо друго повече, отколкото на своето мислене!...

     Единствено този страх те възпира да се отдадеш на силата на вярата! – – –

     Напусто обаче си чул моите думи, оставиш ли ги да говорят само на твоята мисъл и търсиш ли тяхното потвърждение единствено в мисълта! –

 

     Не смятай, че сипя хули срещу силата на мисълта!

     Много добре зная, че има доста неща в този земен живот, които се разкриват само пред зрялата мисъл; и твърде високо ценя онова, което човечеството дължи на своите мислители! – –

     Но едни неща се постигат с мисъл, а други се разкриват единствено пред възвишената сила на вярата! – – –

     Не може да не си даваш сметка, че тук не говоря за „вяра“, която приема своя обект само „на доверие“! –

     Такова приемане е недостойно за думата „вяра“! –

     Силата на вярата, за която говоря, е от съвсем друго естество!...

     Тук не става въпрос за приемане и допускане, нито за логически заключения! Който се уповава на силата на вярата, дори когато я усеща в себе си в нейната най-слаба форма на изява, няма да има нужда да се обвързва с определено схващане! –

     И той скоро ще почувствува, че в него царува една сила, която може да го доведе до такова ново познание, каквато „плътта и кръвта“ никога не биха могли да му дарят! – –

     Тази сила, усещана вътрешно от теб, дори когато не я тълкуваш правилно, е именно силата на вярата – може би тук още в своето най-слабо проявление…

     Има нещо в теб, което е готово да потвърди последните ми думи, ако мисълта ти не се стремеше да му попречи чрез всевъзможни възражения. – –

     Искаш ли да си останеш все така послушен роб на своето мислене, не ще можеш да очакваш много от силата на вярата, която се стреми да те види свободен и без окови! –

     Само ако съумееш да се освободиш от опеката на мисленето си, ще откриеш в себе си дейна силата на вярата!

 

     Ти би се присмял на всеки, който се опитва да разсече с брадва стоманата, и ще сметнеш за побъркан онзи, който се захване да реже стъкло с дърводелски трион! –

     Ала и ти все още се опитваш да вършиш точно това, – без да си даваш сметка, че сам себе си заблуждаваш! –

     Твърде неподходящи са средствата, използвани от теб за постигането на нещо, което никога не би могло да се постигне по този начин!...

     Все едно да се опитваш да сечеш дърва с джобно ножче, или да изравяш руда с голи ръце!

     Ала аз ти казвам, че силата на мисълта е едно наистина изпитано оръдие, доколкото става въпрос за вникване в земните неща, – то обаче става веднага непригодно, поискаш ли с негова помощ да постигнеш познание на онова, което се корени в Духа! –

     Тук може да ти помогне само силата на вярата!

     Недей мисли, че постигнатата чрез нея сигурност отстъпва на онази, която ни дава силата на мисълта там, където тя е единственото подходящо оръдие! – –

     Ти все още свързваш с думата “вяра“ готовността да се приеме „на доверие“ онова, в което човек „вярва“ или само си въобразява, че „вярва“! Силата на вярата обаче е вътрешна сигурност, че ще бъде постигнато обещаното от нея! –

     Решен веднъж по този начин да „вярваш“ в „Бога“, няма, разбира се, да вярваш вече на онези, които се опитват да ти представят като истина древни заблуди, измътени в тесногръдата люпилня на собствените им мозъци! – –

     Ще вярваш единствено на себе си, довериш ли се веднъж на силата на вярата! – – –

     В себе си ще я откриеш дейна, и онова, което тя има да ти разкрие, ще се корени дълбоко в теб самия! –

     В себе си ще преживееш онова, на което тя може да те научи! – – –

     Само каквото в себе си преживееш, приятелю мой, ще стане твое трайно притежание! –

     Ако нещо не ти стане така сигурно, както собственото ти земно тяло, нямаш право да смяташ, че си постигнал „сигурност“ по отношение на него! – –

     Ако не схванеш нещо така, както схващаш самия себе си, значи не си го схванал изобщо! –

     Ако в нещо не „вярваш“ така, както вярваш в собственото си земно съществувание, значи нямаш истинска „вяра“!

 

     Аз искам да те поведа към „вярата“, – към такава вяра, за каквато можеш да носиш отговорност пред самия себе си!

     Искам да те поведа към „вяра“, от която никога вече да не се отречеш!

     Към такава „вяра“ искам да те поведа, която ще надживее твоите земни дни!

     Едва тогава ще можеш да свидетелствуваш, че наистина трябва да вярваш в „Бога“! – –

     Едва тогава и онзи, в когото „вярваш“, ще те признае действително за „вярващ“! – –

     Преди това всяко „верую“ е лъжа! Преди това всяко „верую“ е само декларация в полза на една илюзия, смятана от теб самия или от някой друг за свещена! –

     Но ако един ден преживееш сам онова, което може да се преживее, ще бъдеш занапред спасен от всяка заблуда! – –

     Когато преживееш онова, което единствено силата на вярата може да ти дари като преживяване, ще постигнеш такава сигурност, каквато никой никога не ще може да ти отнеме! – –

     Ако си се доверил на силата на вярата, непременно ще имаш един ден пълното право да заявиш:

     „Аз вярвам в БОГА!“





– – – – – – –
Източник: "Пътят към Бога"
Издател: АПИС"90
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943) 
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416117
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031