Възвишеният Учител, този най-силно любещ измежду всички родени на тази земя, винаги е знаел много добре, че великият акт на Любов, който му е предстояло да извърши, ще може да бъде осъществен от него едва в смъртния му час, и то само чрез смърт от човешка ръка. –

     Затова имало моменти, когато той копнеел за часа на своята смърт, както и други, когато, дълбоко потресен, мислел за края си. Ту желаел смъртта му да дойде по скоро, ту се надявал дълго още да живее, за да може дълго време да бъде в помощ на учениците си и да им даде онова, което те тогава „не можели още да носят“.

     Единственото нещо, което възвишените братя, посещавани от него в тяхното усамотение, можели да му кажат в такива часове на потрес и ужас, било че на един „Син“ на „Отца“ в Прасловото никога не подобава да разпитва за бъдещето…

     В такова душевно състояние, предусещайки скорошния си край, без да знае колко близък всъщност е той, Светещият в уединение написал собственоръчно едно писмо до своите и го изпратил до ученика, когото обичал, защото измежду всички той най-дълбоко го разбирал, воден от просветляващата Любов, свързваща го с Учителя.

     Чрез този ученик писмото трябвало да бъде разгласено и на другите му верни последователи.

     Немалко думи, изречени от Учителя според автора на този древен завет, произлизат от текстове, написани от самия Иисус; но тук се е запазил почти целият текст на писмото, въпреки че по-късно той бил разпокъсан и вмъкнат на такива места, където изглеждал по-подходящ за нуждите на новия верски култ.

     В първоначалния ръкопис авторът на древното послание възпроизвел някога словата на Учителя по следния начин:

     „ОЩЕ МАЛКО ВРЕМЕ – И СВЕТЪТ НЯМА ВЕЧЕ ДА МЕ ВИЖДА.

     В НЕГО ДЕН ВИЕ НЕ ЩЕ МОЖЕТЕ ЗА НИЩО ВЕЧЕ ДА МЕ ПИТАТЕ. НО АЗ НЕ ИСКАМ ДА ВИ ОСТАВЯ СИРАЦИ.

     ЩЕ ПОМОЛЯ ОТЦА, И ОТ ДУХА НА ИСТИНАТА ТОЙ ЩЕ ВИ ИЗПРАТИ ДРУГ ПОМАГАЧ: ТАКЪВ, ЧЕ СВЕТЪТ НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА ГО СХВАНЕ; ЗАЩОТО НЕ ГО ВИЖДА И НЕ ЗНАЕ НИЩО ЗА НЕГО.

     ВИЕ ОБАЧЕ ЩЕ ГО ПОЗНАЕТЕ; ЗАЩОТО ТОЙ ЩЕ ОСТАНЕ ПРИ ВАС И ЩЕ ПРЕБЪДЕ ВЪВ ВАС.

     ТОЙ ЩЕ ВИ НАУЧИ НА ВСИЧКО, И ЩЕ ВИ ПРИПОМНИ ВСИЧКО, КОЕТО АЗ СЪМ ВИ КАЗВАЛ.

     НЕ ОТ СЕБЕ СИ ЩЕ ГОВОРИ ТОЙ – СЪЩО КАКТО И АЗ ВИ КАЗВАХ, ЧЕ НЕ ОТ СЕБЕ СИ ГОВОРЯ, – А КАКВОТО ЧУВА, ТОВА ЩЕ ВИ КАЖЕ И ВЪЗВЕСТИ.

     ТОЙ ЩЕ ПОТВЪРДИ ДУМИТЕ МИ; ЗАЩОТО ОТ МОЕТО ЩЕ ВЗЕМЕ И НЕГО ЩЕ ВИ ВЪЗВЕСТИ.

     ВСИЧКО, КОЕТО ИМА ОТЕЦ, Е МОЕ.

     ЗАТОВА КАЗВАМ: ОТ МОЕТО ЩЕ ВЗЕМЕ.

     КОЙТО ВЪЗПРИЕМЕ ОНОГОВА, КОГОТО ЩЕ ИЗПРАТЯ, ТОЙ ВЪЗПРИЕМА МЕН, А КОЙТО МЕН ВЪЗПРИЕМА, ВЪЗПРИЕМА ОНЗИ, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ. В НЕГО ДЕН ВИЕ ЩЕ ПОЗНАЕТЕ, ЧЕ АЗ СЪМ В МОЯ ОТЕЦ.

     НЕКА НЕ СЕ НАТЪЖАВА СЪРЦЕТО ВИ. БЪДЕТЕ БЕЗ СТРАХ!

     ОСТАВЯМ ВИ В МИР. –

     МОЯ МИР ВИ ДАВАМ АЗ, КАКЪВТО СВЕТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ.“

     Тук става дума не за нещо друго, а за това, че Светещият обещава да изпрати друг наставник на своите ученици след земната си смърт, и то един от онези членове  на високия кръг на Светещите на Прасветлината, които живеят вече не в земна плът, а в духовно тяло, за да могат тези ученици да се усъвършенствуват под неговото духовно ръководство, без да се тревожат, че може да бъде заловен от хората и отнет от тях, както самият Учител.

     Същевременно той казва, че и този духовен наставник, когото те ще могат да чуят само дълбоко вътре в себе си, говори, също като него, „не от себе си“ и им възвестява същото, което те преди това са чували от неговата собствена уста.

     Той ще черпи от богатството на същото съкровище на древна мъдрост, което получава от познанието на Отца всеки „Син“ на „Отца“, и с това ще потвърди самия него, Учителя.

     Но щом самият възвишен Учител бил превърнат твърде скоро след смъртта си в Бог за последователите на новия култ, то и този духовен брат на Учителя трябвало бързо да стане Бог.

     Неразбрана останала действителната „Троица“, триединството, което трябва да се вижда само в това, че безформената, непостижима и обхващаща всичко в себе си Прасветлина – безкрайното, неизповедимо „Море на Божеството“ – вечно разкрива себе си като единство в Прасловото – онова „Слово“, което е в „началото“, което винаги е било, е и ще пребъде: „Бог“ в Божествеността, – и че Прасловото разкрива от себе си „Човека на Вечността“ – сияйнозаченатия вечен духовен Човек, който пребъдва винаги в себе си и създава по-нататък от себе си, като „Отец“, всички духовни йерархии, в своето единство въплъщение на всяко множество, разкриващ себе си в себе си чрез числата на Праначалото, от които произтича цялото безкрайно многообразие на духовния живот…

     Това вечно Битие на Духа, едновременно себеоткровение на Духа и духовна последица на това себеоткровение:

     в непостижимост

     в единство

     в число –

     което на свой ред безкрайно създава ново единство –, е върховна Действителност, с каквито и думи да я обозначим; защото със същото основание тя би могла да се характеризира и като:

     вечно неразкритото,

     вечно разкриващо се,

     вечно разкритото. –

     Но всяка дума на човешката реч си остава винаги само жалко сричане, щом поиска да даде израз на живота на Духа, постижим единствено в Любовта, която и пред откъсналия се някога от Любовта човешки дух отново разтваря вратите към неговото праначално божествено преживяване. –

     А „Духът на Истината“ е животът на Прасловото: самата Прасветлина в своята неизповедимост –, която се разкрива като Праслово и във която живеят всички духовни йерархии – сякаш глас и звучене на това Праслово и негово вечно зачеващо разкриване в духовния свят на Прасветлината.

     И нисшият духовен живот, запазил се в човешкия дух след неговото падение от високата Сияйност, живее единствено от същия този Дух на Истината: от субстанциалния Дух на вечната Прасветлина, един „лъч“ от която човешкият дух може още през това земно съществувание да схване и да познае в собственото си „Аз“ като свой „Жив Бог“.

     Единствено Прасветлината е вечният извор на всеки живот: само по себе си съществуващото!

     Вътрешно неизповедима за себе си като Битие, тя се „самоизрича“ в Прасловото, което единствено в нея има своя живот „от себе си“…

     И зачеващо по-нататък, Прасловото се разкрива във вечния духовен Човек, който на свой ред има „от себе си“ същия живот единствено в Прасветлината и зачева от своя страна йерархиите на всички духовни същества, всички имащи „от себе си“ живот, тъй като те всички са само по-близко или по-далечно саморазкриване на Прасветлината чрез Прасловото, което от своя страна е първо, вечно разкриване на Прасветлината. – –

     А Любовта, която сама себе си люби в другия, е най-дълбокият импулс във всички тези разкрития на Прабитието. –

     Който иска да стигне „в Духа“ и отново да почувствува съзнателно живота на Прасветлината в себе си, нека се старае преди всичко да пребъде винаги „в Любовта“! –

     Нему ще бъде отворена онази тясна порта, която извежда към живота; защото той умее да хлопа, по правилен начин търси и затова непременно ще бъде намерен – от „Утешителя“.




– – – – – – –
Източник: "Мъдростта на Иоан" издателство "Хелиопол"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов