В тъмнина са потънали колибите и мрачни грижи са надвиснали над дворците.

     Вие търсите газеничета, за да разпръснете мрака, – палите свещи в свещниците, – ала тъмнината не иска да отстъпи.

Друга Светлина, уви, ви е нужна, ако искате да възвърнете радостта си!

     Стига да сте изпълнени с упование, приятели, тази Светлина непременно ще победи обгърналата ви нощ!

     Вие не знаете, че сами се обричате на мрака!

     Не се плашете от тъмнината, която се стеле пред очите ви по всички ваши пътища!

     Вие сами сте се насочили към мрака, затова сте се озовали неизбежно в тъмнина и ще останете в нея, докато не се изпълни времето ви и не се върнете отново към Светлината!

     Но и тъмнината крие в себе си обет за Светлина!

     Тя задвижва сили, които ви карат да жадувате за Светлина и с това ви подтикват да обърнете посоката...

     Учете се на търпение и чакайте в безметежно упование!

     Не след дълго вие отново ще крачите в Светлината на Слънцето!

И сред най-дълбокия мрак Светлината не е по-далеч от вас, отколкото в най-сияйния ден, стига самите вие да сте готови да се обърнете към нея!

     Насочете се към Слънцето и всеки мрак ще остане зад вас!

Именно така древните напредвали някога с твърда и радостна стъпка към Светлината, оставяйки зад себе си всичко мрачно...

     Ала техните внуци тъмнината започнала да привлича все по-силно и по-силно. –

     Това, което лежало зад гърба им, станало за тях по-важно от пътя, който им предстояло да извървят...

     Те свикнали да гледат назад и да се връщат към отминали вече неща. –

     Надявали се да намерят в мрака това, което се показва само на светло.

     Вие обаче: далечните правнуци на онова поколение, чиято някогашна заблуда ви е накарала да се обърнете към мрака, – защо вие се учудвате, че сте заобиколени днес от дълбока тъмнина?!

     Ще ви се наложи да обърнете посоката, ако искате и вие, като древните, да се озовете в Светлината на Слънцето!

     А за такова обръщане е нужна сърцатост и решителна воля...

     Очите ви отдавна са отвикнали от Светлината, а само тя би могла да ви върне един ден радостта!

     Отначало слънчевата Светлина неизбежно ще ви причинява болка, докато окото не укрепне достатъчно, за да може да я понесе, а след това да се научи и да я обича...

Мнозина са стигнали така или иначе до точката на обръщане, а някои дори са поели вече обратния път!

     Тук никой не остава без напътствие, стига да се осмели да направи сам първата стъпка!

     О, вие, които търсите, озъртайки се все назад, не оставайте по пътеките на заблудата, защото те ви водят към все по-дълбока тъмнина!

     А вие, отдавна вече уморените от всяко търсене, не се примирявайте с това, да палите в своите колиби и дворци жалки светилничета!

     Обърнете се смело към вечната Светлина и оставете зад гърба си мрака!

     Разберете: – Светлината и тъмнината си остават неизменно на своето място. –

     Единствено от вас самите зависи дали искате да се обречете на постоянен мрак, или да обърнете взор към Светлината!

     Наистина: – вие всички сте озарени от вечната Светлина!




– – – – – – –

Източник: "Върховната цел", ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов