Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2015 20:24 - За утехата на опечалените
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 265 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: Bo Yin Ra, житейско име: Йозеф Антон Шнайдерфранкен
Книга: Книга за утехата
Глава: За утехата на опечалените (със съкращения)




Вдигни глава, ти, опечаленият от загубата на човек, който е бил и продължава да бъде скъп на твоето сърце и когото е трябвало да изпратиш в сетния му път!
Ти, майко, без време загубила детето си, ти, татко, на когото са отнели сина тъкмо когато си започнал вече да виждаш в негово лице приятел, и ти, който е трябвало да придружиш до "вечното покоище" ковчега на баща си или на майка си!

Аз ти съчувствувам и зная какво всъщност си загубил за времето, отредено на този земен живот.
Имаш пълно основание да скърбиш и аз знам колко горчива е мъката ти...

Ти оплакваш само една кратка раздяла и ако вярата ти е крепка в теб, трябва да тръпнеш от вътрешна радост при представата, че любимото същество, освободено от всяко земно страдание, живее сега, блажено преобразено, в царството на блажените.
Щастлив си, ако наистина вярваш в това и ако нищо не е в състояние да разколебае крепката ти вяра!

А когато и за теб удари последният час, тогава - според твоята вяра - ще видиш отново онези, които си загубил за известно време, и тогава радостта ти няма да има край...
Блажен си, ако споделяш и тази вяра!
Сълзите ти скоро ще пресъхнат и от вярата си ще почерпиш истинска утеха!

Срещал съм обаче мнозина, които твърдяха, че споделят тази вяра, и все пак оставаха безутешни в своята скръб.
Срещал съм мнозина, които на думи ми вярваха, но дълбоко в себе си усещаха, че вярата им е неискрена, тъй като традицията ги е принудила навремето да приемат само външно това учение.
Но далеч по-многобройни бяха онези, които отдавна вече не криеха, че за тях тази вяра не е нищо повече от една благочестива легенда.
Именно сред тях срещнах по-голямата част от хората, които изпитваха вътрешна нужда от силата на утехата и които съумяваха наистина да почерпят в себе си утеха, след като им бяха посочени правилните пътища...

Един от тях веднъж ми каза:
"Но защо всъщност ни разказват тези неща, криещи в себе си истината, както се разказват детски приказки, след като е неизбежно да ги отхвърлим, щом вече преминем възрастта, в която все още можем да вярваме в приказките?"
А аз му отвърнах:
"Не се гневи на онези, които са те учили, както са умеели да те учат, а вместо това гледай ти самият да учиш на друго."

Наистина, древните религиозни учения са в състояние да предложат добро основание за утеха, и който може още да вярва в тях, няма в края на краищата да се окаже излъган, макар представите, породени от тези учения, да не отговарят съвсем точно на Действителността.
Те позволяват все пак да се предусети истината: - показват, че това тленно земно тяло е само временна форма на проявление на едно същество, което не е от тази земя, и затова само дотогава остава достъпно за земните сетива, докато се проявява като сетивно възприемаема форма, произлизаща от тази земя.

Истина е също така, че онези, които смъртта е разделила тук, на земята, ще се срещнат отново един ден, като при това те ще се разпознаят много по-сигурно в духовния си облик, отколкото биха се разпознали хора в земно тяло, които не са се виждали в течение на години.

По принцип погрешна обаче е представата, че веднъж напуснало земното тяло, духовното начало в човека се оказвало изведнъж извисено до пълно "небесно блаженство" или пък изпадало в състояние на вечни, нетърпими мъки, от които нищо вече не можело да го спаси.
В последната представа има дотолкова някаква следа от истината, доколкото изцяло отдадените на животинското и земното натури може да останат в течение на еони в душевен мрак, преди да се окажат способни да възприемат душевно-духовната Светлина.
Но и тук законът на Духа, чийто живот е Любов, е много по-милостив от коравосърдечната човешка присъда, и всеки, който е оставил след себе си на земята любов, няма в никой случай да претърпи този дълговечен мрак, колкото и грешен да е бил.

А голямото мнозинство от напускащите във всеки един момент земята, - след като установят, че притежават тяло, самосъзнание и способност да действат, - се чувстват много добре в нисшите, междинни духовни светове и се опитват да намерят там онова, което съответства на техните представи.
Тъй като тук, както и в съня, представата се проявява като реалност, те остават в плен на този сътворен от самите тях свят и не обръщат внимание на гласовете на онези, които биха могли да ги изведат по-нагоре, също както потъналият в дълбок сън не се събужда, дори когато близо до него отекват гласове.

Когато един човешки дух, устремил се към земно въплъщение, е успял да се изяви тук само в тялото на дете, живяло все пак достатъчно дълго на земята, за да се съедини духът му с унаследените от него душевни елементи, след преминаването си отвъд той осъзнава наистина себе си, но не е придобил още способността да си изгради собствен представен свят въз основа на образните си земни спомени, или пък тази му способност е толкова малка, че той остава пощаден от необходимостта да преживее колективния сън за едно илюзорно блаженство, траещ тъй дълго понякога при възрастните.
Духовните водачи го улавят, така да се каже, веднага за ръка и го повеждат нагоре, и макар да се нуждае от много повече време, за да изкачи своите стъпала, понеже му липсва събраният на земята духовен опит, затова пък още от самото начало той пребъдва в сияйната истина и следва напътствията на сигурни водачи.

"Среща отново" и разпознаване са възможни само в два случая: или ако изобщо не си стъпвал в "крайбрежните царства" на илюзорното осъществление, освен в случаите на бързото им преброждане, или след като вече си се събудил от това мнимо "блаженство", за да встъпиш в по-горните духовни светове под напътствието на своя водач.
Да се срещнат отново ще могат тогава по всяко време всички, които са се познавали или са знаели един за друг през земните си дни, но само ако са ги свързвали чувства на вътрешна симпатия, дори да са достигнали до съвършено различни стъпала на своето развитие.

Когато една майка е загубила детето си в ранна възраст, то ще й се покаже отначало в образа, в който го е познавала, за да се преобрази след това пред очите й във вечния си духовен облик...
Така всеки един ще види отначало другия в образа, отговарящ на земното му проявление, и едва след това - във вечната му духовна форма, защото субстанцията, служеща като носител на духовното съзнание, се нагажда към всяка представа, която съзнанието на един човешки дух може да има за себе си, така че - да вземем само един пример - човек, който се е родил недъгав на тази земя, се показва отначало в този именно облик на своите близки, които само така могат да си го представят, но - в желанието си да остави веднъж завинаги зад гърба си този облик - много скоро го напуска отново, за да им се покаже, без да губи своята идентичност, в съвършения си духовен образ.

Всички тези неща звучат като приказка, но отговарят съвсем точно на действителността, - все едно че говоря за поредица от земни факти, които са ти до такава степен близки, че веднага си готов да ги разпознаеш.

А сега престани да скърбиш за починалите!
Те трябва да извървят пътя си, както и ти своя!
Изправи се за ново начало, а поискаш ли по този начин да намериш пътя си към Духа, и ти ще получиш невидима помощ свише още тук, на тази земя: - същата помощ, която води сега към Светлината и твоите "покойници".

Но нека първата ти грижа бъде да оставаш винаги в Любов!
Само пребиваващите в Любовта ще бъдат водени както тук, така и там, а единствено като се откажеш от призрачното царство на самонадеяните си желания, ще постигнеш Любовта, която е върховният извор на всяка утеха
!



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416117
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031