Постинг
31.01.2015 16:48 -
Свобода от страданието
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 681 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2015 22:39
Прочетен: 681 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 01.02.2015 22:39
Веднъж, преди... доста години, за пореден път се бях запътил към гимназиалното игрище, за да се поупражня на поставените там гимнастически лостове или пък за да разходя немската овчарка, която тогава още беше жива, или пък заради нещо друго, не помня вече... Тогава покрай мен мина едно малко момче, за което смятах, че е хулиганче и въобще, бях си изградил едно негативно мнение по отношение на него. Гледах го и си мислех как, ако продължава така, от него няма да излезе нищо свястно и други неща в този дух.
Момчето просто мина покрай мен, а аз се дразнех, само като го гледах: изражението на лицето му, походката му... То зави покрай ъгъла на гимназиалната сграда и продължи пътя си така, че сега вече стоях зад отдалечаващия му се от мен гръб. Продължавах да го гледам...
Сепнах се! Изведнъж чувствата в мен към това дете се преобърнаха в противоположните на тях чувства. "Какво правя!?!", помислих си, "Ако всички хора мислят за това дете по начина, по който аз мисля, ние просто го убиваме, убиваме бъдещето му, защото в нашите мисли ние не му даваме никакъв шанс!" Аз бях убеден, че вредях на това дете с мислите си, почувствах се зле заради това и ми стана тъжно за момчето със големи, щръкнали уши. То просто вървеше по своя път и аз почувствах, че има нужда от помощ. Отправих към него положителни, утвърдителни мисли и ето, вече толкова години въобще не съм се сещал за него.
Не знам какво стана с това момче, сигурно и да го видя, дори няма вече да го позная. И аз не знам защо днес се сетих за него. Може би заради това, че си мислех други работи, като това, че каквото и да помислим за някого, каквото и да кажем за него, то говори само и единствено за нас самите, за нашето възприемане на хората и света. И след това, това наше възприемане се излъчва обратно към хората и света, а след това резултатът от това наше излъчване на свой ред се излъчва отново към нас от хората и света като обкръжаваща среда, ситуации, отношения, "случайности" и така нататък...
Мислех си за това, че ние не знаем нищо за другите; за това, че другите не знаят нищо за нас. Всеки е сам в този сън, наречен "свят", изолиран в балона на сетивата си. Замисляли ли сте се: ВСИЧКО, което усещаме в този свят, е нашето собствено тяло. Мислим, че усещаме водата, огъня, другите човешки тела, но това не е така; усещаме само тяхното въздействие върху собственото ни тяло. Така че ние не знаем нищо за света и другите, познаваме само нашето възприятие. По същия начин другите познават само нашето влияние върху тях, но ние оставаме недостижими, екзистенциално сами.
Ето защо, колкото хора има, толкова са и "истините", но всъщност това не са никакви истини. Истината е една, но тя се пречупва през призмата на уникалните тяло и ум, с които се ражда всеки човек. Също като бялата светлина, която се разпада на цветове, щом се пречупи. Ето защо е абсурдно да налагаме възприятието ни за света на някой друг, а също и да копираме възприятието на някой друг като наше собствено.
Всички ние живеем в Истината, но се изживяваме като нещо отделно от нея,само защото тя се пречупва през тялото и ума като уникална илюзия. Всяка илюзия е свещена. Нека съхраним уважение към всеки човек и благодарност към дара на Истината - илюзията, която поражда тази пъстра игра на живота. Нека си въздействаме един на друг по един положителен, утвърдителен начин; нека се възприемаме като братя и сестри, породени от Истината. Това ще накара семето на Любовта да покълне в нас, а посоката на неговите филизи ще ни покаже Пътя, по който ще можем да се върнем у Дома, но вече придобили ценно и могъщо Познание.
Какво всъщност може да се нарече наш Дом, освен самите ние, установени в себе си, познанието за това, кои сме ние всъщност, Истината? Защото всичко друго е дреха, пречупена Истина, наречена от някои "страдание".
Мислих и върху тази дума: "състрадание".
Състрадание = със + страдание
Ако всичко друго, освен нас самите, е страдание, включително нашите тела, мисли, емоции и чувства, и, ако ние не познаваме самите себе си, тогава се отъждествяваме с дрехата, страданието; тогава ние сме страдание и не можем да изпитаме състраданието, а само съчувствието, което ни прави сантиментални.
Сантиментален = сант + ментал
Един сантиметър е равен на една стотна от метъра, тогава сантименталността ще рече, че ние използваме една стотна от нашия ум. Но ако ние познаваме самите себе си, тогава можем да се разграничим от всяка дреха, от всяко страдание. Тогава не сме страдание, а сме със страданието; ние и страданието, а не ние-страданието. Тогава можем да преживеем състраданието и получаваме качеството състрадателност.
Само когато познаем себе си, можем да бъдем ИСТИНСКИ добри, любящи и състрадателни. Всеки от нас е уникален и трябва да измине собствения си уникален път до самия себе си. Ето защо нека вървим по нашия път и да оставим всички други да вървят по техния. Нека помним, че Истината е сърцето на всеки един от нас и в най-съкровената си същност всички ние сме Едно. Нека нашата уникалност не влиза в конфликт с останалите, защото така ставаме играчи на дребно, пълним шепите си с миражи, докато всичко, което си заслужава, може да просияе в нас само в атмосферата на Свободата от всяка дреха!
Познаем ли себе си, познали сме всеки и всичко.
Момчето просто мина покрай мен, а аз се дразнех, само като го гледах: изражението на лицето му, походката му... То зави покрай ъгъла на гимназиалната сграда и продължи пътя си така, че сега вече стоях зад отдалечаващия му се от мен гръб. Продължавах да го гледам...
Сепнах се! Изведнъж чувствата в мен към това дете се преобърнаха в противоположните на тях чувства. "Какво правя!?!", помислих си, "Ако всички хора мислят за това дете по начина, по който аз мисля, ние просто го убиваме, убиваме бъдещето му, защото в нашите мисли ние не му даваме никакъв шанс!" Аз бях убеден, че вредях на това дете с мислите си, почувствах се зле заради това и ми стана тъжно за момчето със големи, щръкнали уши. То просто вървеше по своя път и аз почувствах, че има нужда от помощ. Отправих към него положителни, утвърдителни мисли и ето, вече толкова години въобще не съм се сещал за него.
Не знам какво стана с това момче, сигурно и да го видя, дори няма вече да го позная. И аз не знам защо днес се сетих за него. Може би заради това, че си мислех други работи, като това, че каквото и да помислим за някого, каквото и да кажем за него, то говори само и единствено за нас самите, за нашето възприемане на хората и света. И след това, това наше възприемане се излъчва обратно към хората и света, а след това резултатът от това наше излъчване на свой ред се излъчва отново към нас от хората и света като обкръжаваща среда, ситуации, отношения, "случайности" и така нататък...
Мислех си за това, че ние не знаем нищо за другите; за това, че другите не знаят нищо за нас. Всеки е сам в този сън, наречен "свят", изолиран в балона на сетивата си. Замисляли ли сте се: ВСИЧКО, което усещаме в този свят, е нашето собствено тяло. Мислим, че усещаме водата, огъня, другите човешки тела, но това не е така; усещаме само тяхното въздействие върху собственото ни тяло. Така че ние не знаем нищо за света и другите, познаваме само нашето възприятие. По същия начин другите познават само нашето влияние върху тях, но ние оставаме недостижими, екзистенциално сами.
Ето защо, колкото хора има, толкова са и "истините", но всъщност това не са никакви истини. Истината е една, но тя се пречупва през призмата на уникалните тяло и ум, с които се ражда всеки човек. Също като бялата светлина, която се разпада на цветове, щом се пречупи. Ето защо е абсурдно да налагаме възприятието ни за света на някой друг, а също и да копираме възприятието на някой друг като наше собствено.
Всички ние живеем в Истината, но се изживяваме като нещо отделно от нея,само защото тя се пречупва през тялото и ума като уникална илюзия. Всяка илюзия е свещена. Нека съхраним уважение към всеки човек и благодарност към дара на Истината - илюзията, която поражда тази пъстра игра на живота. Нека си въздействаме един на друг по един положителен, утвърдителен начин; нека се възприемаме като братя и сестри, породени от Истината. Това ще накара семето на Любовта да покълне в нас, а посоката на неговите филизи ще ни покаже Пътя, по който ще можем да се върнем у Дома, но вече придобили ценно и могъщо Познание.
Какво всъщност може да се нарече наш Дом, освен самите ние, установени в себе си, познанието за това, кои сме ние всъщност, Истината? Защото всичко друго е дреха, пречупена Истина, наречена от някои "страдание".
Мислих и върху тази дума: "състрадание".
Състрадание = със + страдание
Ако всичко друго, освен нас самите, е страдание, включително нашите тела, мисли, емоции и чувства, и, ако ние не познаваме самите себе си, тогава се отъждествяваме с дрехата, страданието; тогава ние сме страдание и не можем да изпитаме състраданието, а само съчувствието, което ни прави сантиментални.
Сантиментален = сант + ментал
Един сантиметър е равен на една стотна от метъра, тогава сантименталността ще рече, че ние използваме една стотна от нашия ум. Но ако ние познаваме самите себе си, тогава можем да се разграничим от всяка дреха, от всяко страдание. Тогава не сме страдание, а сме със страданието; ние и страданието, а не ние-страданието. Тогава можем да преживеем състраданието и получаваме качеството състрадателност.
Само когато познаем себе си, можем да бъдем ИСТИНСКИ добри, любящи и състрадателни. Всеки от нас е уникален и трябва да измине собствения си уникален път до самия себе си. Ето защо нека вървим по нашия път и да оставим всички други да вървят по техния. Нека помним, че Истината е сърцето на всеки един от нас и в най-съкровената си същност всички ние сме Едно. Нека нашата уникалност не влиза в конфликт с останалите, защото така ставаме играчи на дребно, пълним шепите си с миражи, докато всичко, което си заслужава, може да просияе в нас само в атмосферата на Свободата от всяка дреха!
Познаем ли себе си, познали сме всеки и всичко.
1.
anin -
Здравей!
01.02.2015 12:34
01.02.2015 12:34
Напоследък, когато нещо ми е притеснено, си представям, че съм вече на "ония свят" и се гледам отгоре /нали казват, че като си заминем, виждаме целият си живот като на филм/, та гледайки се отгоре си казвам, че се тревожа напразно и мога да се справя. Така сама себе си насърчавам, и се опитвам да усетя правилно нещата, и евентуално след време когато вече наистина си гледам филма на живота да съжалявам за по-малко неща и пропуснати възможности...
цитирайтрето и четвърто... и невинаги се получава... защото
най-трудно е да опознаеш себе си..
цитирайнай-трудно е да опознаеш себе си..
Търсене
За този блог
Гласове: 2839
