Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2015 22:02 - Щастие и красота
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 433 Коментари: 2 Гласове:
3



Здравейте, приятели на blog.bg!

Днес искам да ви кажа нещо. То излиза от сърцето ми, заедно с желанието да ви видя спокойни, радостни и с вяра в утрешния ден; и, като казвам "утрешния ден", нямам предвид някаква дата...
Светът днес стана много динамичен! За кратко време се случват много неща и всеки ден ни предлага нововъведения, много от които, за жалост, остават далеч от това, което здравият разум би нарекъл "добро".
Аз също не харесвам много неща, виждам, че реагирам на световните тенденции със страх, с гняв и с чувство за загуба на ценности...
Не ми харесва, че хартията изчезва, не ми харесва, че ИЗПИСВАНЕТО на буквите изчезва, че детските игри клонят да се дигитализират напълно, че след време, за да имаш право да сееш, ще трябва да си собственик на картел, че машината, смъртта става по-важна от човека, живота...
НО!
Осъзнавам, че това си е мой проблем, а не проблем на света. Светът си има своя ход и аз няма какво да направя по въпроса. Аз не мога да направя нищо ЗА този свят, но мога да бъда по определен (от мен!) начин в него. Това е свобода. Това е отговорност.
Аз осъзнавам, че единственото нещо, което има значение в този свят за всеки един от нас е: какъв е всеки един от нас самите. Нашата Любов сега подлежи на изпитание: ще продължим ли да обичаме, независимо от това, какво се случва около нас.
Навсякъде - и тук, в блога - виждам и чувам недоволни, уплашени, гневни хора. В стремежа си да поправят нещата - да, те се стремят към добро - стават агресивни. С една дума, те се противят; противят се на хода на света, на хода на собствения им живот, който е част от хода на света. В това няма смисъл. Как бих искал само добре да осъзнаем това! Чрез тази борба светът само става по-гневен, по-сърдит, по-забързан и (себе)разрушителен. Ако негодуваме срещу злото, допуснали сме го в кръвта си, отровило ни е. Както казах, не можем да направим нищо ЗА този свят, но можем да внесем много нещо В него.
Ние сме тук, да се трудим. Сега всички ние сътворяваме бъдни светове, и кой от нас в кой свят ще отиде, зависи от това, за кой свят се труди.
Когато правим хвърчило, ние не мислим да го пускаме в стаята, в която го творим, нали? Е, нека приемем и този свят като работилница, в която майсторим нашите хвърчила, нашите невероятни криле, с които ще се реем в светлите простори!

Приятели, желая ви всеки ден да творите щастие и красота, без значение какъв е денят! Желая ви да бъдете като прекрасни цветя, поникнали на торище; прекрасни цветя, които щедро разпръскват уникалния си аромат, не защото искат да превърнат торището в магазин за качествена парфюмерия, а просто защото са себе си - прекрасни цветя!


П.П.
Има един филм, "Мисията", с актьорите Джеръми Айрънс и Робърт де Ниро.
В края на този филм, в решаващата битка, и двамата им герои излизат срещу нашествениците: единият - с оръжие в ръка, готов да убива, а другият - с християнския кръст, с послание за мир. И двамата падат мъртви от вражеското оръжие, но не това е важното - че са умрели; важното е КАК са умрели. Защото, където заспиш, там се и събуждаш. Ако се противиш, ако умреш с желанието да се бориш, с него и ще се родиш, ще трябва пак да се бориш. Ако умреш с мир, в мир и ще се родиш.

Или поне така казват тези, които знаят...





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Харесва ми!
07.01.2015 23:51
<3
цитирай
2. emelika - "Няма зло, има нееволюирало добро"
07.05.2019 12:31
Харесвам тази мисъл на Ваклуш Толев. Тя изключва ненужното противоборство и дава път на развитието и примирението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415592
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031