Девета глава

Истинската същност на болестта



За истинското лечение естеството и името на физическото заболяване не е от никакво значение. Болестта на тялото не е нищо друго, освен резултат от дисхармонията между душата и ума. Тя е само симптом на причината, а, тъй като същата причина се проявява различно в почти всеки индивид, търсете отстраняването на тази причина и резултатите от нея, каквито и да са те, автоматично ще изчезнат.

Можем да разберем това по-ясно, ако вземем за пример самоубийството. Самоубийствата не стават от самосебе си. Някои хора се хвърлят от високо, други вземат отрова, но зад всички тези действия се крие отчаяние. Помогнете им да преодолеят отчаянието си и намерете някого или нещо, за което да живеят, и те ще бъдат трайно излекувани. Просто като им отнемете отровата, ще ги спасите за известно време, но по-късно те може да направят и друг опит.
Страхът също влияе на хората по доста различни начини: някои пребледняват, други се зачервяват, трети стават истерични, а четвърти - онемяват. Обяснете им страха, покажете им, че те са достатъчно силни да посрещнат и преодолеят каквото и да било, и тогава вече нищо няма да може да ги уплаши. Детето няма нищо против сенките по стената, ако му е дадена свещ в ръката и му е показано как да ги накара да танцуват нагоре и надолу.

Толкова дълго сме обвинявали бацилите, времето, храната, която ядем, като причини за болестите, но много от нас са неподатливи на грипните епидемии, много обичат ободряването на студения вятър, и много могат да ядат сирене и да пият чисто кафе късно през нощта, без това да им се отрази зле. Нищо в природата не може да ни нарани, когато сме щастливи и сме в хармония, напротив, цялата природа е тук, за наша полза и за наша радост. Само когато позволим на съмнението и депресията, на нерешителността и страха да пропълзят в нас, ставаме чувствителни на външните влияния.

Следователно, това е истинската и най-важна причина за болестта: умствената нагласа на самия пациент, а не състоянието на тялото му.

Всяка болест, колкото и сериозна и продължителна да е тя, ще бъде излекувана чрез възвръщане на пациента към щастие и към желанието да продължи работата си в живота. Много често става въпрос само за лека промяна в начина му на живот, за някоя малка установена идея, която го прави нетолерантен към другите, за грешно чувство за отговорност, което го държи в робство, докато той би могъл да свърши толкова добри дела.

Има седем красиви етапа в излекуването от болестта, които са:

МИР

НАДЕЖДА

РАДОСТ

ВЯРА

СИГУРНОСТ

МЪДРОСТ

ЛЮБОВ




превод от английски: pristan

Като разбрал страшната новина, Бах решил да посвети оставащите му седмици живот на своята работа и, едва крепейки се на краката си, той отново влязъл в лабораторията и се заел с денонощни неспирни опити. Работата така го погълнала, че той съвсем забравил за себе си и своите болки, и в края на третия месец установил, че през последните няколко години не се бил чувствал толкова здрав. Този негов опит го накарал да стигне до заключението, че отдадеността с любов на нещо в живота прави човека щастлив и го поддържа здрав.
В края на 1918 г започнал нов период в работата на Бах. Управлението на Университетската болница изискало от лекарите да напуснат всякаква частна практика и изследвания, и да се посветят изцяло на болницата. Бах напуснал и обзавел малка собствена лаборатория. Отново бил притиснат финансово, но бил щастлив, че можел да продължи с изследванията си.
През 1919 г заел освободилата се длъжност за патолог и бактериолог при Лондонската хомеопатична болница. Там за една нощ прочел "Organon" от бащата на хомеопатията Ханеман. В лицето на Ханеман Бах намерил съмишленик и съчетал неговите открития със своите търсения. Сега той ваксинирал пациентите си по хомеопатичен път през устата и така избягвал болката от инжектирането. Заедно с това все повече усъвършенствал диагностицирането по темперамента на човека, като с това правел диагнозата бърза, безболезнена, без мъчителни прегледи и изследвания, а лечението можело да започне веднага, без изчакване за резултати.
От 1922 г работата на Бах непрекъснато се увеличавала, наел постоянен персонал. Лекари от цял свят идвали при него да се учат на новите методи и той се радвал, защото желанието му било да се помогне на колкото се може повече хора. Всяко свое откритие той веднага публикувал безвъзмездно. Имал огромни доходи, но всичко изразходвал за разширяване на работата и за заплати на персонала. Славата не го блазнела, всичко, което искал, било да възвръща болните към здраве.


Историята продължава...

Толкова ми хареса, че ще го пусна във фейсбук.

Нямаш грижи, брат!
Греби с пълни шепи!

В твоя блог винаги намирам смислени, полезни неща и житейски истини. Да си жив и здрав!