Постинг
27.12.2014 09:21 -
Свобода и щастие
Имало едно време една религия, която успяла да подчини всички хора на своите канони. Те ядяли и пиели по канон, празнували по канон, четяли и пеели по канон, подбирали облеклото си по канон, говорели по канон, строявали чувствата и емоциите си по канон, съвокуплявали се по канон и, въобще, се канонизирали отвсякъде. Целият им мироглед бил по канон, а от там - целият им живот протичал по канон.
Имало хора, които обичали канона и те намирали в канонизирания живот ИСТИНСКА радост и щастие. Те, обаче, били малцина и единствено те се ползвали добре от канона. Всички други били нещастни. Те не можели да живеят така, както НАИСТИНА искали. Тяхната любов била окована в канона, в правилото, в това, което било смятано за редно, в амбицията на някого да види света съвършен...
Но съвършеният свят в очите на един е смърт за всички други, защото всеки човек е уникален и съвършенството му се различава от това на всеки друг.
С голяма лекота хората говорим за Бог и от Негово име, с голяма вещина прознайваме Неговите дела и разбираме намеренията Му, тълкуваме Словото крайно лекомислено. И правим това, за да защитим собственото си мнение с Неговата сила.
Но нека се погледнем един-друг. Дори и най-приличащите си близнаци имат фини физически и душевни разлики помежду си. Това е факт. В историята на цялото човечество едва ли ще намерим две абсолютно едни и същи тела с абсолютно еднакви душевни характеристики в тях. Няма копия, няма повторения. Няма две еднакви листа по дърветата, всеки изгрев е нов, "човек не може да стъпи два пъти в една и съща река"... Това е Живот, движение, промяна... Само човешкият интелект може да твори копия, съвършено еднакви неща, изкуствени, мъртви неща. Това става лесно - с копирни машини и щампи.
Една такава копирна машина и щампа е канонът, когато е наложен. Всяко човешко мнение е копирна машина, щампа, канон и насилие, когато бива налагано макар и само върху един друг човек. Всеки е уникален, сътворен от Бог, Който живее в Сърцето му. Бог, източникът на всяко щастие, Самото Щастие. Налагането на собственото мнение над друг човек е най-висша жестокост, която се проявява по съответния душевен и физически начин; това е човекоубийство, защото "човек" означава "свобода". Именно свободата, дадена на човека чрез способността му да мисли и независимо да действа в този свят, го отличава от животните. Животното е роб на своите инстинкти, но човекът, чрез мисълта, може да разкъса всяка окова и да се издигне над глад, мъка и смърт.
Свободата почива върху свободната воля. Всеки има право да живее живота си, както го разбира, има право да бъде жив пример на собственото си мнение, но никой няма право да посяга на свещената свобода на друг човек. Тук не става въпрос за това, да не се вкара убиеца в затвора, тук става въпрос за това, да не се мрази убиеца, да не се осъжда в сърцето; той е накърнил свободата и сега ще си понесе последствието, постъпката му ще бъде осъдена, но човекът трябва да остане обичан. Защото постъпката не е целия човек.
Убиец може да бъде само един откъснат от Сърцето си човек, силно страдащ и нещастен, болен човек. Той има нужда от помощ, от любов, от приемане, от разбиране.
"Не убивай!" Но наложи мнението си, осъждай тези, които са вън от канона и ти си вече убиец. Да, ще се почувстваш никой, ако не налагаш мнението си. Трудно е да си никой, ако гориш от желание да бъдеш величан.
Но да се изпадне в другата крайност също е опасно. Едната крайност е да налагаш собственото си мнение, а другата е да оставиш друг да наложи неговото мнение върху теб. В първия случай убиваш ближния, а във втория ставаш богоубиец, защото Бог живее за теб само в собственото ти Сърце и само там трябва да се вслушваш и само на Него трябва да бъдеш послушен. Ние имаме съвест, не чувство за вина - в никакъв случай - но съвест, която много точно ни направлява. Чувството за вина майсторски се вменява от манипулаторите на човешкото мнение, които най-често са най-"близките" ни хора. Тук става въпрос за съвест, вътрешното знание за нашата посока, в която нашата любов иска да поеме. Тя може да ни изправи срещу целия свят, но не я ли последваме, ще бъдем нещастни, болни и ще сеем заразата на болестите - душевни и физически - и нещастието навсякъде.
Да се оставиш на мнението на друг, означава да бъдеш идолопоклонник.
Имало едно време една религия. Цялата й философия била изразена в едно изречение:
"Обичай ближния като себе си, но над всичко друго обичай Бога!"
Хората, отдали се на тази религия, се отдавали на това, което наистина обичали, за което Сърцето им копнеело най-силно, те се вслушвали в и следвали своите вътрешни пориви; така те обичали своя жив, истински Бог. Те обичали свободата си и живеели в нея здрави, радостни и щастливи. След като знаели какво щастие е да живее човек в свобода, те искали да споделят тази свобода и с остналите хора, затова всичко, което давали на другите, било ПРИМЕРА на техния живот - живот в свобода и щастие.
Желая на всички свобода и щастие!
Имало хора, които обичали канона и те намирали в канонизирания живот ИСТИНСКА радост и щастие. Те, обаче, били малцина и единствено те се ползвали добре от канона. Всички други били нещастни. Те не можели да живеят така, както НАИСТИНА искали. Тяхната любов била окована в канона, в правилото, в това, което било смятано за редно, в амбицията на някого да види света съвършен...
Но съвършеният свят в очите на един е смърт за всички други, защото всеки човек е уникален и съвършенството му се различава от това на всеки друг.
С голяма лекота хората говорим за Бог и от Негово име, с голяма вещина прознайваме Неговите дела и разбираме намеренията Му, тълкуваме Словото крайно лекомислено. И правим това, за да защитим собственото си мнение с Неговата сила.
Но нека се погледнем един-друг. Дори и най-приличащите си близнаци имат фини физически и душевни разлики помежду си. Това е факт. В историята на цялото човечество едва ли ще намерим две абсолютно едни и същи тела с абсолютно еднакви душевни характеристики в тях. Няма копия, няма повторения. Няма две еднакви листа по дърветата, всеки изгрев е нов, "човек не може да стъпи два пъти в една и съща река"... Това е Живот, движение, промяна... Само човешкият интелект може да твори копия, съвършено еднакви неща, изкуствени, мъртви неща. Това става лесно - с копирни машини и щампи.
Една такава копирна машина и щампа е канонът, когато е наложен. Всяко човешко мнение е копирна машина, щампа, канон и насилие, когато бива налагано макар и само върху един друг човек. Всеки е уникален, сътворен от Бог, Който живее в Сърцето му. Бог, източникът на всяко щастие, Самото Щастие. Налагането на собственото мнение над друг човек е най-висша жестокост, която се проявява по съответния душевен и физически начин; това е човекоубийство, защото "човек" означава "свобода". Именно свободата, дадена на човека чрез способността му да мисли и независимо да действа в този свят, го отличава от животните. Животното е роб на своите инстинкти, но човекът, чрез мисълта, може да разкъса всяка окова и да се издигне над глад, мъка и смърт.
Свободата почива върху свободната воля. Всеки има право да живее живота си, както го разбира, има право да бъде жив пример на собственото си мнение, но никой няма право да посяга на свещената свобода на друг човек. Тук не става въпрос за това, да не се вкара убиеца в затвора, тук става въпрос за това, да не се мрази убиеца, да не се осъжда в сърцето; той е накърнил свободата и сега ще си понесе последствието, постъпката му ще бъде осъдена, но човекът трябва да остане обичан. Защото постъпката не е целия човек.
Убиец може да бъде само един откъснат от Сърцето си човек, силно страдащ и нещастен, болен човек. Той има нужда от помощ, от любов, от приемане, от разбиране.
"Не убивай!" Но наложи мнението си, осъждай тези, които са вън от канона и ти си вече убиец. Да, ще се почувстваш никой, ако не налагаш мнението си. Трудно е да си никой, ако гориш от желание да бъдеш величан.
Но да се изпадне в другата крайност също е опасно. Едната крайност е да налагаш собственото си мнение, а другата е да оставиш друг да наложи неговото мнение върху теб. В първия случай убиваш ближния, а във втория ставаш богоубиец, защото Бог живее за теб само в собственото ти Сърце и само там трябва да се вслушваш и само на Него трябва да бъдеш послушен. Ние имаме съвест, не чувство за вина - в никакъв случай - но съвест, която много точно ни направлява. Чувството за вина майсторски се вменява от манипулаторите на човешкото мнение, които най-често са най-"близките" ни хора. Тук става въпрос за съвест, вътрешното знание за нашата посока, в която нашата любов иска да поеме. Тя може да ни изправи срещу целия свят, но не я ли последваме, ще бъдем нещастни, болни и ще сеем заразата на болестите - душевни и физически - и нещастието навсякъде.
Да се оставиш на мнението на друг, означава да бъдеш идолопоклонник.
Имало едно време една религия. Цялата й философия била изразена в едно изречение:
"Обичай ближния като себе си, но над всичко друго обичай Бога!"
Хората, отдали се на тази религия, се отдавали на това, което наистина обичали, за което Сърцето им копнеело най-силно, те се вслушвали в и следвали своите вътрешни пориви; така те обичали своя жив, истински Бог. Те обичали свободата си и живеели в нея здрави, радостни и щастливи. След като знаели какво щастие е да живее човек в свобода, те искали да споделят тази свобода и с остналите хора, затова всичко, което давали на другите, било ПРИМЕРА на техния живот - живот в свобода и щастие.
Желая на всички свобода и щастие!
Това е едно от най-истинските неща, които съм чел в блог бг. !
цитирайи от мен!Голямо удовлетворение и вяра аз лично изпитвам от факта.че има хора като Вас които публикуват своите прекрасни размисли-послания!Благодаря и за пожеланието което е много ценно и за мен!Сърдечно го пожелавам и на Вас!Според мен,през целия си живот ще си проправяме собствения път към свободата и щастието!
цитирай
3.
anin -
Честит Празник! ;)
27.12.2014 12:01
27.12.2014 12:01
Поздравявам те за споделените
размисли, харесват ми...
Весело посрещане на Новата 2015,
нека бъде по-добра от изминалата...
цитирайразмисли, харесват ми...
Весело посрещане на Новата 2015,
нека бъде по-добра от изминалата...
Благодаря ви!
Бъдете благословени!
цитирайБъдете благословени!
Търсене
За този блог
Гласове: 2840
