Постинг
31.08.2014 16:15 -
"ЗНАЧИ ТОВА Е ЛЮБОВТА"
И двете се казваха Ана, и двете бяха първокласнички. Те двете бяха в един клас и двете седнаха на един чин.
През голямото междучасие на първия учебен ден и двете извадиха закуска, която си носеха от къщи.
- Какво ще ядеш? - попита Ана.
- Сандвич - отговори другата Ана - А ти?
- Кроасан. От най-новите е. Сега ги рекламират. Скъпичък е, ама... М-м-м, много е вкусен! Твоят сандвич от къде го купихте?
Другата Ана се усмихна.
- Мама ми го направи.
- Майка ти?! - учуди се Ана - Не съм яла сандвич, направен в къщи. Какво има в него?
- Ето, опитай! - предложи другата Ана.
- М-м-м, прекрасно мирише!
- Да, защото е направен с любов.
- С любов ли? От къде я купихте?
Другата Ана се засмя и нежно сложи ръката си върху едната бузка на Ана.
-Мама винаги прави така, когато я развеселя с някой мой въпрос - каза тя.
Ана не беше усещала по-мило докосване досега през живота си.
Следващият понеделник Ана и другата Ана имаха час по рисуване. Ана се наведе към другата Ана, за да види по-добре какво рисуваше тя и тогава усети аромата на блузата й.
-Блузата ти мирише много хубаво! - възкликна Ана тихичко - Къде давате дрехите си за пране? Ние ги даваме в една обществена пералня, всъщност - най-добрата. Вземат скъпичко, ама изпират идеално и слагат омекотители и ароматизатори.
- Нашите дрехи ги пере мама - отвърна другата Ана, също тихичко.
- Така ли? И какво слага, за да миришат така?
Другата Ана сви рамене. После добави:
- Знам само, че ги пере с много любов.
- Така и не ми каза, откъде я купувате!
Другата Ана погледна Ана, но този път не се засмя. Очите й бяха влажни и странно блестяха.
- Ана, любовта не се купува. Майките си я имат...
- Без приказки, момичета! - прекъсна разговора им учителката.
За пръв път в живота си Ана срещаше поглед, изпълнен с толкова топлина.
Следващият понеделник другата Ана имаше рожден ден. Тя се появи в училището с прекрасна прическа и с весели, домашни курабийки, с които да почерпи децата.
- Здравей, Ана! - поздрави я Ана - Страхотна прическа! В кой салон ти я направиха? Ние с мама ходим в най-луксозния и скъпия, но толкова хубаво не са ми правили косата.
Честит рожден ден! Ти си ми най-добрата приятелка! Желая ти много, много хубави неща!
- Ето - каза другата Ана, - вземи си от курабийките!
- Аз пък ще почерпя с бонбони. Едни такива луксозни, вкусни и много скъпи... М-м-м, курабийките са невероятни! От къде...
-От мама - каза простичко другата Ана и коленете й леко се присвиха два пъти от притеснение.
- Не може да бъде! - възторжено извика Ана и посегна за още една курабийка.
- Вземай! - подкани я другата Ана - Има много.
- Не съм яла по-вкусни сладки! - не спираше да се впечатлява Ана - А си мислех, че само в магазините има страхотни неща. Обаче в тези курабийки има любов, нали?
- Много - усмихна се широко другата Ана.
- Е, все пак днес имаш рожден ден...
- Не, не е за това. Те винаги са толкова хубави.
Устичката на Ана задъвка по-бавно и тя се загледа в косата на другата Ана.
- И прическата ти е от майка ти, нали? - попита тя и сладостта на курабийката в устата й се смеси с някаква горчивина.
Другата Ана само кимна, после остави курабийките и силно прегърна приятелката си.
Една събота семейството на Ана тръгна на път с колата. Щяха да ходят на някакво скъпо и луксозно място, което всъщност беше най-доброто. Колата напусна центъра на града и се понесе към крайните квартали. Подмина блоковете и дойде редът на най-старите, малки къщи с малки дворчета. Тогава бащата на Ана пусна радиото, по което звучеше нашумялата песен "Значи това е любовта".
- Къде си дянах цигарите?! - каза нервно той и, за да пребърка тесните си джобове,намали скоростта и спря колата пред един двор, в който жена с измъчен вид переше дрехи в някакво захабено корито. Около нея щъкаше съвсем малко момченце, което беше захапало филия с масло и лютеница. От лютеницата имаше както по целите му бузи, така и по блузката му. Малко зад тях се виждаха простири, по които вече висяха три реда изпрани дрехи.
- В каква мизерия живеят тези хора! - възмути се майката на Ана и очите й фиксираха за момент жената, която се трепеше над коритото - Това въобще живот ли е?! Аз не бих могла...
Започна припева на песента и точно в този момент Ана силно залепи нослето си о страничното стъкло на колата, защото видя другата Ана. Тя отиде при перящата жена и й каза нещо. Жената с мъка изправи гърба си и по лицето й за миг премина болезнена гримаса. Но после се усмихна, погледна другата Ана с особено блестящи, влажни очи, сложи нежно сапунената си ръка на бузката й, а после силно я прегърна.
- Значи това е любовта... - каза си тихо Ана, а ръчичката й копнежно се притисна о стъклото.
- Ха! - засмя се майка й, а баща й натисна газта, като подаваше цигара и на жената до себе си - дори и малките деца вече знаят тази песен!
- Мамо? - обади се Ана от задната седалка.
- Кажи пиленце! - прозвуча неясно майчиния глас, защото женските устни стискаха цигара, под която щракна запалка.
- Ти обичаш ли ме?
- Разбира се, съкровище! - отговори жената, но малко сподавено, защото сега цигареният дим тъкмо беше влязъл дълбоко в дробовете й.
Но майката не погледна към детето си, тя не погледна дори в огледалото за задно виждане, за да забележи, че в очите на момиченцето й се тълпяха все повече и повече сълзи, готови да прескочат клепачите.
След това тя повдигна глава нагоре и с наслада изпусна дима от устата си.
През голямото междучасие на първия учебен ден и двете извадиха закуска, която си носеха от къщи.
- Какво ще ядеш? - попита Ана.
- Сандвич - отговори другата Ана - А ти?
- Кроасан. От най-новите е. Сега ги рекламират. Скъпичък е, ама... М-м-м, много е вкусен! Твоят сандвич от къде го купихте?
Другата Ана се усмихна.
- Мама ми го направи.
- Майка ти?! - учуди се Ана - Не съм яла сандвич, направен в къщи. Какво има в него?
- Ето, опитай! - предложи другата Ана.
- М-м-м, прекрасно мирише!
- Да, защото е направен с любов.
- С любов ли? От къде я купихте?
Другата Ана се засмя и нежно сложи ръката си върху едната бузка на Ана.
-Мама винаги прави така, когато я развеселя с някой мой въпрос - каза тя.
Ана не беше усещала по-мило докосване досега през живота си.
Следващият понеделник Ана и другата Ана имаха час по рисуване. Ана се наведе към другата Ана, за да види по-добре какво рисуваше тя и тогава усети аромата на блузата й.
-Блузата ти мирише много хубаво! - възкликна Ана тихичко - Къде давате дрехите си за пране? Ние ги даваме в една обществена пералня, всъщност - най-добрата. Вземат скъпичко, ама изпират идеално и слагат омекотители и ароматизатори.
- Нашите дрехи ги пере мама - отвърна другата Ана, също тихичко.
- Така ли? И какво слага, за да миришат така?
Другата Ана сви рамене. После добави:
- Знам само, че ги пере с много любов.
- Така и не ми каза, откъде я купувате!
Другата Ана погледна Ана, но този път не се засмя. Очите й бяха влажни и странно блестяха.
- Ана, любовта не се купува. Майките си я имат...
- Без приказки, момичета! - прекъсна разговора им учителката.
За пръв път в живота си Ана срещаше поглед, изпълнен с толкова топлина.
Следващият понеделник другата Ана имаше рожден ден. Тя се появи в училището с прекрасна прическа и с весели, домашни курабийки, с които да почерпи децата.
- Здравей, Ана! - поздрави я Ана - Страхотна прическа! В кой салон ти я направиха? Ние с мама ходим в най-луксозния и скъпия, но толкова хубаво не са ми правили косата.
Честит рожден ден! Ти си ми най-добрата приятелка! Желая ти много, много хубави неща!
- Ето - каза другата Ана, - вземи си от курабийките!
- Аз пък ще почерпя с бонбони. Едни такива луксозни, вкусни и много скъпи... М-м-м, курабийките са невероятни! От къде...
-От мама - каза простичко другата Ана и коленете й леко се присвиха два пъти от притеснение.
- Не може да бъде! - възторжено извика Ана и посегна за още една курабийка.
- Вземай! - подкани я другата Ана - Има много.
- Не съм яла по-вкусни сладки! - не спираше да се впечатлява Ана - А си мислех, че само в магазините има страхотни неща. Обаче в тези курабийки има любов, нали?
- Много - усмихна се широко другата Ана.
- Е, все пак днес имаш рожден ден...
- Не, не е за това. Те винаги са толкова хубави.
Устичката на Ана задъвка по-бавно и тя се загледа в косата на другата Ана.
- И прическата ти е от майка ти, нали? - попита тя и сладостта на курабийката в устата й се смеси с някаква горчивина.
Другата Ана само кимна, после остави курабийките и силно прегърна приятелката си.
Една събота семейството на Ана тръгна на път с колата. Щяха да ходят на някакво скъпо и луксозно място, което всъщност беше най-доброто. Колата напусна центъра на града и се понесе към крайните квартали. Подмина блоковете и дойде редът на най-старите, малки къщи с малки дворчета. Тогава бащата на Ана пусна радиото, по което звучеше нашумялата песен "Значи това е любовта".
- Къде си дянах цигарите?! - каза нервно той и, за да пребърка тесните си джобове,намали скоростта и спря колата пред един двор, в който жена с измъчен вид переше дрехи в някакво захабено корито. Около нея щъкаше съвсем малко момченце, което беше захапало филия с масло и лютеница. От лютеницата имаше както по целите му бузи, така и по блузката му. Малко зад тях се виждаха простири, по които вече висяха три реда изпрани дрехи.
- В каква мизерия живеят тези хора! - възмути се майката на Ана и очите й фиксираха за момент жената, която се трепеше над коритото - Това въобще живот ли е?! Аз не бих могла...
Започна припева на песента и точно в този момент Ана силно залепи нослето си о страничното стъкло на колата, защото видя другата Ана. Тя отиде при перящата жена и й каза нещо. Жената с мъка изправи гърба си и по лицето й за миг премина болезнена гримаса. Но после се усмихна, погледна другата Ана с особено блестящи, влажни очи, сложи нежно сапунената си ръка на бузката й, а после силно я прегърна.
- Значи това е любовта... - каза си тихо Ана, а ръчичката й копнежно се притисна о стъклото.
- Ха! - засмя се майка й, а баща й натисна газта, като подаваше цигара и на жената до себе си - дори и малките деца вече знаят тази песен!
- Мамо? - обади се Ана от задната седалка.
- Кажи пиленце! - прозвуча неясно майчиния глас, защото женските устни стискаха цигара, под която щракна запалка.
- Ти обичаш ли ме?
- Разбира се, съкровище! - отговори жената, но малко сподавено, защото сега цигареният дим тъкмо беше влязъл дълбоко в дробовете й.
Но майката не погледна към детето си, тя не погледна дори в огледалото за задно виждане, за да забележи, че в очите на момиченцето й се тълпяха все повече и повече сълзи, готови да прескочат клепачите.
След това тя повдигна глава нагоре и с наслада изпусна дима от устата си.
1.
anin -
Ей, вълшебнико!
31.08.2014 19:42
31.08.2014 19:42
Много ми хареса разказа!
Поздрави
от
почти Ана ;))
цитирайПоздрави
от
почти Ана ;))
Желая ти материалната обезпеченост на Ана и любовта на другата Ана!
цитирай
3.
anin -
:)))
01.09.2014 09:40
01.09.2014 09:40
Хитрец!
Може да ми пожелаеш и способността на Анината майката -
да правя всичко с любов...
цитирайМоже да ми пожелаеш и способността на Анината майката -
да правя всичко с любов...
Всъщност, това е най-важното.
цитирай"Какво е да обичаш някой?
Какво е любовта?
Отговор не даваш ми...
Ще ти кажа аз тогава...
- Да обичаш някой е, когато мислите ти в плен са, а ти усмихваш се на всичко.
- Да обичаш някой е, когато искаш всеки миг възможен да си ти до него. Да му се усмихваш, да го галиш и целуваш, да усещаш го до теб.
- Да обичаш някой е, когато сам говориш си и правиш всичко по-добре.
- Да обичаш някой е, когато искаш той да е щастлив и няма нито пречка, нито нещо невъзможно пред теб, за да направиш всичко ти за него.
- Да обичаш някой е, когато всяка среща, празник е за теб. Не искаш никога да свършва и все забравяш да си тръгнеш. А после - от липсата боли...
- Да обичаш някой е, когато с него времето забравяш. И не мислиш трябва ли, дали е редно, възможно ли е или други някакви съмнения.
- Да обичаш някой е, когато всичко правиш с вдъхновение, както никога до този миг. Когато ти откриваш себе си и ставаш по-добър.
- Да обичаш някой е, когато знаеш, че всичко е Сега и не е важно Утре. И въпреки това, в тебе, там дълбоко, нещо кара те да си мечтаеш за Утре-то. Там виждаш само себе си и този който сънищата ти смущава.
- Да обичаш някой е, когато...
- Да обичаш някой е...
Обичам те...
Ще ме научиш ли да те обичам?"
цитирайКакво е любовта?
Отговор не даваш ми...
Ще ти кажа аз тогава...
- Да обичаш някой е, когато мислите ти в плен са, а ти усмихваш се на всичко.
- Да обичаш някой е, когато искаш всеки миг възможен да си ти до него. Да му се усмихваш, да го галиш и целуваш, да усещаш го до теб.
- Да обичаш някой е, когато сам говориш си и правиш всичко по-добре.
- Да обичаш някой е, когато искаш той да е щастлив и няма нито пречка, нито нещо невъзможно пред теб, за да направиш всичко ти за него.
- Да обичаш някой е, когато всяка среща, празник е за теб. Не искаш никога да свършва и все забравяш да си тръгнеш. А после - от липсата боли...
- Да обичаш някой е, когато с него времето забравяш. И не мислиш трябва ли, дали е редно, възможно ли е или други някакви съмнения.
- Да обичаш някой е, когато всичко правиш с вдъхновение, както никога до този миг. Когато ти откриваш себе си и ставаш по-добър.
- Да обичаш някой е, когато знаеш, че всичко е Сега и не е важно Утре. И въпреки това, в тебе, там дълбоко, нещо кара те да си мечтаеш за Утре-то. Там виждаш само себе си и този който сънищата ти смущава.
- Да обичаш някой е, когато...
- Да обичаш някой е...
Обичам те...
Ще ме научиш ли да те обичам?"
Можем ли да дадем еднозначен отговор?
За едно дете любовта е едно. Неслучайно заглавието е в кавички, защото това са думите на Ана.
За една разглезена дама любовта е друго, за една силно изстрадала жена любовта е трето, за друга силно изстрадала жена любовта пък е четвърто. За някой мъж - е пето... За Посветения е нещо друго...
Всеки разбира любовта по собствения си начин и точно от това често идва недоразумението при хората. Защото двама човека си казват "обичам те", а всеки влага различен смисъл в тези думи. И след време единият казва: "Нали ме обичаше?!".
Какво е любовта? Един ще каже "това е", друг ще каже "онова е", ще заспорят и ще се скарат... в името на любовта. Това ли е любовта? Нали и двамата знаят какво е?
Дори някой да даде съвършеното определение за любовта, ще се намерят много хора, които да му опонират и те ще бъдат за тях си толкова прави, колкото и той за него си.
Само Бог знае какво е любовта. Нека питаме Него. Но и за това твърдение ще се намерят опоненти. По-добре да замълчим.
Но едно е сигурно: на любов може да учи само онзи, който обича. Но той едва ли ще говори за това...
цитирайЗа едно дете любовта е едно. Неслучайно заглавието е в кавички, защото това са думите на Ана.
За една разглезена дама любовта е друго, за една силно изстрадала жена любовта е трето, за друга силно изстрадала жена любовта пък е четвърто. За някой мъж - е пето... За Посветения е нещо друго...
Всеки разбира любовта по собствения си начин и точно от това често идва недоразумението при хората. Защото двама човека си казват "обичам те", а всеки влага различен смисъл в тези думи. И след време единият казва: "Нали ме обичаше?!".
Какво е любовта? Един ще каже "това е", друг ще каже "онова е", ще заспорят и ще се скарат... в името на любовта. Това ли е любовта? Нали и двамата знаят какво е?
Дори някой да даде съвършеното определение за любовта, ще се намерят много хора, които да му опонират и те ще бъдат за тях си толкова прави, колкото и той за него си.
Само Бог знае какво е любовта. Нека питаме Него. Но и за това твърдение ще се намерят опоненти. По-добре да замълчим.
Но едно е сигурно: на любов може да учи само онзи, който обича. Но той едва ли ще говори за това...
7.
anin -
Пристане,
02.09.2014 14:34
02.09.2014 14:34
Ама как добре го каза,
много ти се радвам! :)
цитираймного ти се радвам! :)
:) думите са излишни...всичко си е точно нанизано и подредено :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2839
