Постинг
08.02.2014 18:54 -
СТРАДАНИЕТО КАТО ЛЕЧЕНИЕ
Съществува това, което е.
Всичко е такова, каквото е.
Какво по-ясно от това? Тук няма какво да се отрича.
Това разбиране води до- и е блаженство.
Но ние все още отричаме. Ние все още смятаме, че нещо, което съществува, не трябва да съществува. И, докато Цялото се основава на Приемането - Любовта, то ние, като его-частици, се основаваме на Отрицанието - Страха.
Това ни поставя в условията на Страдание, защото...
Страхът поражда гняв, омраза, ненавист, завист, ревност, алчност, гордост и надменност. Те, от своя страна, пораждат злоба, жестокост, осъждане, претенции, непостоянство, леност и отчаяние. Те пък водят до всякакви видове душевни и физически заболявания, неуспехи в начинанията, нещастни случаи и всякакви други беди... С една дума - до Страдание. Всичко - от Страха до "случайно" изкълчения глезен - е Страдание.
- - - - - - - - - - - -
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на куфар с пари...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на досадна пречка за нашите желания, амбиции и свобода...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на заплаха за нашето удобно благоденствие, като на грозно петно пред "розовите ни очила" и като източник на зараза...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на сантиментална картичка, която вятърът на Съдбата всеки момент ще отнесе от ръцете ни, с които сме я СТИСНАЛИ...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на аудитория, пред която да се самоизтъкваме, пред която да показваме колко сме велики, какви "богове" сме, колко много знаем и можем...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на грешник, който ТРЯБВА да се мъчи на тази земя в това си тяло...
Когато, от чисто човеколюбие, с всичките си душевни, умствени и физически сили помагаме на страдащия човек...
Когато, въпреки всичко, стоим безпомощни пред страдащия и всичко, което можем да направим, е просто да БЪДЕМ ТУК за подкрепа...
Когато разберем, че страдащият човек е тук заради нас, за да изведе от дълбините ни и да развие най-великите ни съзидателни душевни сили; когато разберем, че той е тук за НАШЕТО спасение; когато проумеем, че ние не помагаме на друг, а на себе си...
Когато погледнем на Страданието не като на нещо, което трябва да се излекува в другия, а като на нещо, което лекува нас; и, когато се прегърнем с това Страдание в благодарствена прегръдка с такава сила, че то да изстиска от затлачените ни вътрешности и от сухите ни гърди поне КАПКА влага в очите ни...
...Тогава ние все още имаме душа,
ние все още сме Живи,
за нас все още има надежда...
Има надежда!
Има
надежда!!
...да бъдем излекувани от болестта Отрицание.
Всичко е такова, каквото е.
Какво по-ясно от това? Тук няма какво да се отрича.
Това разбиране води до- и е блаженство.
Но ние все още отричаме. Ние все още смятаме, че нещо, което съществува, не трябва да съществува. И, докато Цялото се основава на Приемането - Любовта, то ние, като его-частици, се основаваме на Отрицанието - Страха.
Това ни поставя в условията на Страдание, защото...
Страхът поражда гняв, омраза, ненавист, завист, ревност, алчност, гордост и надменност. Те, от своя страна, пораждат злоба, жестокост, осъждане, претенции, непостоянство, леност и отчаяние. Те пък водят до всякакви видове душевни и физически заболявания, неуспехи в начинанията, нещастни случаи и всякакви други беди... С една дума - до Страдание. Всичко - от Страха до "случайно" изкълчения глезен - е Страдание.
- - - - - - - - - - - -
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на куфар с пари...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на досадна пречка за нашите желания, амбиции и свобода...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на заплаха за нашето удобно благоденствие, като на грозно петно пред "розовите ни очила" и като източник на зараза...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на сантиментална картичка, която вятърът на Съдбата всеки момент ще отнесе от ръцете ни, с които сме я СТИСНАЛИ...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на аудитория, пред която да се самоизтъкваме, пред която да показваме колко сме велики, какви "богове" сме, колко много знаем и можем...
Когато престанем да гледаме на страдащия човек като на грешник, който ТРЯБВА да се мъчи на тази земя в това си тяло...
Когато, от чисто човеколюбие, с всичките си душевни, умствени и физически сили помагаме на страдащия човек...
Когато, въпреки всичко, стоим безпомощни пред страдащия и всичко, което можем да направим, е просто да БЪДЕМ ТУК за подкрепа...
Когато разберем, че страдащият човек е тук заради нас, за да изведе от дълбините ни и да развие най-великите ни съзидателни душевни сили; когато разберем, че той е тук за НАШЕТО спасение; когато проумеем, че ние не помагаме на друг, а на себе си...
Когато погледнем на Страданието не като на нещо, което трябва да се излекува в другия, а като на нещо, което лекува нас; и, когато се прегърнем с това Страдание в благодарствена прегръдка с такава сила, че то да изстиска от затлачените ни вътрешности и от сухите ни гърди поне КАПКА влага в очите ни...
...Тогава ние все още имаме душа,
ние все още сме Живи,
за нас все още има надежда...
Има надежда!
Има
надежда!!
...да бъдем излекувани от болестта Отрицание.
Търсене
За този блог
Гласове: 2839
