Постинг
22.01.2014 17:16 -
БОЖИ ДАР
Живял някога мега властолюбив и хипер арогантен цар.
Ей, казвам ви, оня бил маса изрод!!
Всяка година за рождения си ден събирал царете от целия свят, само и само да им покаже колко е силен и богат.
И наистина, той бил непобедим владетел, защото мощта и богатсвото на царството му били толкова огромни, че би помел с тях не само другите царства на Земята, но и онези, които евентуално биха били на Марс, да речем. Обаче, този низък червей държал другите царства на земята непокътнати, за да има пред кого да се хвали и кого да унижава.
Няколко дни преди поредния му рожден ден, гордостта на царя толкова се разраснала и възпламенила, че стигнала чак до небето. Тогава той излязъл на терасата си, погледнал към обсипаното със звезди небе и мефистофелски изкрещял:
"И ти, Господи, да дойдеш на рождения ми ден, нямаш с какво да ме дариш! Аз съм толкова силен, аз съм толкова богат, аз съм толкова умен, толкова способен... Аз, аз, аз! Няма по-велик от мен! Аз вече имам всичко!"
На рождения ден на царя всички поканени царе се отзовали на поканата, но не толкова от уважение, колкото от страх. Поднасяли те своите дарове на рожденика, а той само ги подигравал.
Тъкмо щели да тръгват към масите, на които имало ядене за цяла година, когато в тронната зала влязъл някакъв старец. Той носел две кутийки в ръцете си.
"Кой си ти, нещастнико, и как смееш да влизаш тук непоканен?!", разгневил се царят.
"Нося Ви подаръци, царю.", смирено отговорил старецът.
Тогава царят решил да позабавлява и шегаджийската казал:
"Е, дай да видим какво си ми донесъл!"
Старецът отворил едната кутийка. В нея нямало нищо.
"Ти подиграваш ли се с мен?", подивял не на шега царят.
"Това е въздух, царю. Поднасям Ви го в дар.", казал съвсем спокойно старецът, поднесъл кутийката към царя и почтително се поклонил.
Царят, както бил разгневен, прихнал да се смее.
"Въздух!! Ха-ха.ха!!! Хей, старче, знаеш ли кой съм аз? Аз притежавам всичкия въздух на тази планета! За какво ми е тази кутийка, която ти си напълнил с МОЯ въздух!?!", изревал последните думи царят и направил знак на стражите.
"Добре!", казал старецът и затворил кутийката.
В същия миг царят се хванал за гърлото и коленете му се подкосили. Очевидно било, че се задушавал. Прострял ръце към кутийката и направил опит да стигне до стареца. Силите, обаче, бързо го напускали и той се сгърчил на пода, струващ живота на поне десет хиляди човека, умрели от глад.
"В другата кутия ти нося, о, царю, като най-скъп дар, сърце - казал пак съвсем спокойно старецът - Кажете ми, имате ли сърце?"
В стремежа си да осигури на мозъка изчерпващия се кислород, сърцето биело като лудо в гърдите на царя - силно и бързо. Сега той го усещал много по-силно, от когато и да било друг път в живота си. Сега той бил все още жив благодарение на неистовите усилия на своето сърце. Но въпреки това, царят казал:
"Нямам, нямам сърце!"
И сега, когато пред прага на смъртта, неговата гордост започнала да се изпарява като капка вода върху нагорещен котлон, царят разбрал, че този старец, стоящ пред него, всъщност е бил поканен на рождения му ден...
Силно се разкаял тогава царят и сълзи за прошка потекли от очите му.
Тогава старецът отворил втората кутийка и повелил:
"Обичай..."
И, като отворил първата, добавил:
"... и живей!"
След това благословил полуживия цар и си отишъл.
Сега, мили приятели от blog.bg, навярно си мислите, че другите царе са се възползвали от слабата позиция на великия тиранин и са му разказали играта?
Нищо подобно!
Работата била там, че Господ не се явил на рождения ден по поканата на царя, а по молбите на всички други царе.
Всички те всеки ден се молилил на Бог да благослови мерзавеца, че най-сетне да настъпи мир на земята.
И Бог простил, и благословил.
Нека бъдем като тези царе, приятели - задружни и с грижа в сърцата за тези, които ги нямат!
Защото, ако човек сърце няма, нищо няма.
Е, кой е сега Божият дар, сърцето, що бие в гърдите или въздуха, що влиза в тях?
Аз мисля, че това е прошката, защото, който не знае що е прошка,
сърце има ли?
Ей, казвам ви, оня бил маса изрод!!
Всяка година за рождения си ден събирал царете от целия свят, само и само да им покаже колко е силен и богат.
И наистина, той бил непобедим владетел, защото мощта и богатсвото на царството му били толкова огромни, че би помел с тях не само другите царства на Земята, но и онези, които евентуално биха били на Марс, да речем. Обаче, този низък червей държал другите царства на земята непокътнати, за да има пред кого да се хвали и кого да унижава.
Няколко дни преди поредния му рожден ден, гордостта на царя толкова се разраснала и възпламенила, че стигнала чак до небето. Тогава той излязъл на терасата си, погледнал към обсипаното със звезди небе и мефистофелски изкрещял:
"И ти, Господи, да дойдеш на рождения ми ден, нямаш с какво да ме дариш! Аз съм толкова силен, аз съм толкова богат, аз съм толкова умен, толкова способен... Аз, аз, аз! Няма по-велик от мен! Аз вече имам всичко!"
На рождения ден на царя всички поканени царе се отзовали на поканата, но не толкова от уважение, колкото от страх. Поднасяли те своите дарове на рожденика, а той само ги подигравал.
Тъкмо щели да тръгват към масите, на които имало ядене за цяла година, когато в тронната зала влязъл някакъв старец. Той носел две кутийки в ръцете си.
"Кой си ти, нещастнико, и как смееш да влизаш тук непоканен?!", разгневил се царят.
"Нося Ви подаръци, царю.", смирено отговорил старецът.
Тогава царят решил да позабавлява и шегаджийската казал:
"Е, дай да видим какво си ми донесъл!"
Старецът отворил едната кутийка. В нея нямало нищо.
"Ти подиграваш ли се с мен?", подивял не на шега царят.
"Това е въздух, царю. Поднасям Ви го в дар.", казал съвсем спокойно старецът, поднесъл кутийката към царя и почтително се поклонил.
Царят, както бил разгневен, прихнал да се смее.
"Въздух!! Ха-ха.ха!!! Хей, старче, знаеш ли кой съм аз? Аз притежавам всичкия въздух на тази планета! За какво ми е тази кутийка, която ти си напълнил с МОЯ въздух!?!", изревал последните думи царят и направил знак на стражите.
"Добре!", казал старецът и затворил кутийката.
В същия миг царят се хванал за гърлото и коленете му се подкосили. Очевидно било, че се задушавал. Прострял ръце към кутийката и направил опит да стигне до стареца. Силите, обаче, бързо го напускали и той се сгърчил на пода, струващ живота на поне десет хиляди човека, умрели от глад.
"В другата кутия ти нося, о, царю, като най-скъп дар, сърце - казал пак съвсем спокойно старецът - Кажете ми, имате ли сърце?"
В стремежа си да осигури на мозъка изчерпващия се кислород, сърцето биело като лудо в гърдите на царя - силно и бързо. Сега той го усещал много по-силно, от когато и да било друг път в живота си. Сега той бил все още жив благодарение на неистовите усилия на своето сърце. Но въпреки това, царят казал:
"Нямам, нямам сърце!"
И сега, когато пред прага на смъртта, неговата гордост започнала да се изпарява като капка вода върху нагорещен котлон, царят разбрал, че този старец, стоящ пред него, всъщност е бил поканен на рождения му ден...
Силно се разкаял тогава царят и сълзи за прошка потекли от очите му.
Тогава старецът отворил втората кутийка и повелил:
"Обичай..."
И, като отворил първата, добавил:
"... и живей!"
След това благословил полуживия цар и си отишъл.
Сега, мили приятели от blog.bg, навярно си мислите, че другите царе са се възползвали от слабата позиция на великия тиранин и са му разказали играта?
Нищо подобно!
Работата била там, че Господ не се явил на рождения ден по поканата на царя, а по молбите на всички други царе.
Всички те всеки ден се молилил на Бог да благослови мерзавеца, че най-сетне да настъпи мир на земята.
И Бог простил, и благословил.
Нека бъдем като тези царе, приятели - задружни и с грижа в сърцата за тези, които ги нямат!
Защото, ако човек сърце няма, нищо няма.
Е, кой е сега Божият дар, сърцето, що бие в гърдите или въздуха, що влиза в тях?
Аз мисля, че това е прошката, защото, който не знае що е прошка,
сърце има ли?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2839
