Не плачи, скъпа!
Ето, че сега моят глас пак достига до теб.
Ти го чуваш като твои собствени утешителни мисли.
Когато куршумът полетя
и аз прикрих тялото ти с гръдта си,
направих го,
не защото те желая,
не защото имам нужда от теб,
а защото те обичам.
Аз съм ти.
Остави всяка скръб и отхвърли всяко страдание!
Тялото, което падна пред теб,
винаги е било мъртво.
Аз бях този, който го оживяваше.
Аз оживявам и твоето тяло,
защото пак Аз съм този, който го обитава.
В онова тяло, към което ти беше толкова привързана,
нямаше личност.
В него бях Аз.
Откажи се от заблудата, че си личност
и ти ще видиш,
че Аз проливам сълзи в твоето тяло.
И тогава ще се смееш,
защото как мога да плача Аз за Себе си,
след като Аз съм винаги Аз
и винаги със Себе си?
Остави заблудата за „ти” и „аз”
и ще се изпълниш с безкрайна радост
и покой.
Единственото, което съществува, това съм Аз.
Като знаеш това,
когато полагаш цветя на онзи гроб,
помни,
че Аз ги полагам!
Гробът е красив.
Цветята са прекрасни.
А ти…
Ти си неземно хубава!
Тук няма място за скръб.
Разбери това и в теб ще се появи река от сълзи,
чиито води ще носят само благодарност
и безмерно щастие.
АЗ СЪМ – това е Любов.