Позволи сега на деня просто да си отиде,
за да може тъмната нощ да се погрижи за теб!
С кадифено синьо и неизказана истина

(Моля, ако вече не сте го направили, първо прочетете "Винаги ще те обичам: Последният ден"! 
Прочетете текста по-долу заедно с предложената във видеото мелодия! Ако разполагате със слушалки, ползвайте ги! Желая ви свободно сърце!)
Очите й ...

(Моля, прочетете текста заедно с предложената във видеото мелодия!)     
     Денят с нищо не се различаваше от изминалите вече майски дни: беше топъл, небето – чисто и синьо, слънцето грееше, хората си вършеха своите работи. Животъ...

     Имало някога един мъж и една жена. В сърцето на мъжа живеела Истината. В сърцето на жената живеела Любовта.
     Един ден мъжът и жената се срещнали, сърцата им почувствали силно привличане едно към друго и затуптели като едно в св...

Вече почти не се виждаме.
Почти не се чуваме вече.
До „здравей“ от последно „довиждане“

     Аспарух натисна звънеца. Вратата отвори Блага, бабата на Крум. Родителите му бяха на работа и през деня тя се грижеше за момчето.
     – Чака те – усмихна се Блага и завъртя очи към детската стая. Там, на леглото, лежеш...

Да,
случва се:
 

     Запознаха се на рождения ден на техен общ приятел, който бе решил да отпразнува тридесетата си година в голям, красив ресторант с жива музика и място за игра.
     Той, Павел, бе на тридесет и две, а тя, Красимира – на двадес...

(Спокойно прочетете текста заедно с музиката, предложена в първото видео! Песента от второто видео допълва мислите на лирическия герой. Ако имате слушалки, ползвайте ги!)     
     Събудих се.
     Отворих очи, посрещнати от неопределена...

Какво е град без бездомни кучета?
Какво е къща без мишки?
Какво са плочки, неподрити от мравки?

     Тялото на Жана се покри с тръпки. По радиото беше започнала стара, добре позната ѝ песен. Беше една от онези песни, които майка ѝ неизменно слушаше на малкия си плеър в кухнята, докато готви. По онова време Жана беше буе...

     Годините на земния ти живот отминават бързо и всяко слънцестояние ще те заварва на все същото място, в плен на все същия мрак, докато един ден земното ти око, съзряло за последен път светлината на земното слънце, не се склопи уморен...