Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2018 08:47 - Непознатият поет
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 3285 Коментари: 12 Гласове:
20

Последна промяна: 07.12.2018 07:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отворих книжка на поет,
забутана на рафт в библиотека.
Зачетох се в един куплет,
и в текста на корицата й мека...

Спонтанно някак го реших -
ще взема с мене малката му книга -
сънят ми вечерта със стих
от непознат поет до мен да стига...

Но той прогони ми съня - 
превзе ума ми с думите-картини...
И в мен отново заживя,
макар че беше в гроба от години...

Разказа ми за самота,
живяла с него, а сега... на листи,
и съкровено - за смъртта -
човешки сподели ми свои мисли...

Внезпано си представих с жал -
как чака някой книжката да вземе,
за да възкръсне - оживял,
тъй както беше жив за кратко в мене...




Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Много е трогателно, Ваня! Да, ...
06.12.2018 14:50
Много е трогателно, Ваня!
Да, истинските чувства и преживявания не умират след човека, те оставят следа, убедена съм в това.
И ми се иска всеки човек да остави добра следа след себе си, която да докосне идващите след него хора...
Поздрави!
цитирай
2. vania23 - Благодаря, Веси!
06.12.2018 15:07
vesever написа:
Много е трогателно, Ваня!
Да, истинските чувства и преживявания не умират след човека, те оставят следа, убедена съм в това.
И ми се иска всеки човек да остави добра следа след себе си, която да докосне идващите след него хора...
Поздрави!


Остават, ако си бил творец и си ги "вградил" в свое произведение. Но не е достатъчно да си го сторил, трябва и поне още един, който да те открие и прояви желание да те прочете /види, чуе.../.
Така мисля аз.
Допълвам - този неизвестен поет, ако беше жив, днес щеше да има имен ден. Преди малко го осъзнах. Името му е Никола Боздуганов.
Много са забравените поети, захвърлени по рафтовете на библиотеките /а някои и там ги няма сигурно/. Читатели са нужни, за да оживеят техните думи.
цитирай
3. shtaparov - Браво, чудесна си- доверието ми в ...
06.12.2018 17:25
Браво,чудесна си- доверието ми в теб е такова,че свикнах първо да гласувам за твоите постинги а после да ги чета!
цитирай
4. donchevav - Много различно - дълбоко, орган...
06.12.2018 17:30
Много различно - дълбоко, органично - за връзката между автор и читател. Всеки поет би бил щастлив творбите му да попаднат на потомци с такава чувствителност и фино съпреживяване като твоите. Дай боже повече такива читатели, за да не остане написаното някога заключено в книгите, а да продължи да живее и в нашите дни! Поздрави, Ваня!
цитирай
5. vania23 - И ти си чудесен :)
06.12.2018 17:43
shtaparov написа:
Браво,чудесна си- доверието ми в теб е такова,че свикнах първо да гласувам за твоите постинги а после да ги чета!


Свикнах да пиша спокойно, каквото ми е на душа, сигурна, че ще бъде прието от теб и добрата ти душа :)
цитирай
6. vania23 - Благодаря, Вени!
06.12.2018 17:48
donchevav написа:
Много различно - дълбоко, органично - за връзката между автор и читател. Всеки поет би бил щастлив творбите му да попаднат на потомци с такава чувствителност и фино съпреживяване като твоите. Дай боже повече такива читатели, за да не остане написаното някога заключено в книгите, а да продължи да живее и в нашите дни! Поздрави, Ваня!


Аз обожавам да чета. Правя го, откакто се научих да чета гладко във втори клас. Е, попрекъснах четенето покрай грижите за едното и другото дете, но като поотраснаха, го поднових с нова страст. Понякога се плаша - а като свършат всички книги в библиотеката, какво ще правя?! :)) Успокоявам се, че няма шанс - все има нови, и нови... Връзката автор - читател е свещена за мен. Това е откровение на Автора пред откровената душа на Читателя. Нужни са цели две откровения, за да се случи.
А..., колкото за читателите като мен - малко сме и ставаме все по-малко. Това е много, много тъжно - спрат ли хората да четат, а такава тенденция има, авторите ще умрат завинаги... Това е ужасно!
цитирай
7. vesever - Знаеш ли, Ваня, мисля си, че не е з...
06.12.2018 18:14
Знаеш ли, Ваня, мисля си, че не е задължително да си поет, за да оставиш следа. И обикновенте хора оставят следа.
Днес цял ден си мисля за една жена, която преди време ни събираше на Никулден, и тя е именичка, но почина преди 2 години....всяка година събираше целия род, беше толкова всеотдайна, любяща и мила...тя определено остави следа в близките си, ако и да беше обикновена, селска жена.
На гроба й посадих бяла роза и се надявам сега да е при Ангелите и да ни гледа оттам.
Вече аз правя събирания по празниците...надявам се да ме вижда и да се радва...
Мисълта ми е, че с вяко добро дело, което човек върши към околните, оставя тази добра следа, този мил спомен, който е жив, дори след като човекът вече го няма./...
и дори...делата са повече от думите. Не че красивите и въздействащи стихове са нещо малко, ала обичта и добрите жестове към околните за мен са основното, което ме трогва истински.
Но да, тук става дума за поет, аз генерализирах малко :)
цитирай
8. vania23 - Знам, Веси, за какво говориш -
06.12.2018 18:29
оставаш в спомените на хората с добрите дела, които си напрвил през живота си. То оставаш в спомените им и с лошите дела, ако се замислим :) Добър или лош, живееш в тях, докато са живи те. Но и те си отиват един ден, и когато последният си отиде, окончателно си отиваш и ти... Може да се търси и някаква по-дълбока следа - възпитал си качества в децата си, те ги възпитват в техните деца... Или твой ген просъществува и след 15 поколения...
Но не за това говоря в стихотврението.
А то е валидно не само за поетите, а за всеки, който е създал нещо - роман, разказ, картина, песен, симфония... - каквото се сетиш.
Прочитат те, виждат те, чуват те - и ти отново за малко оживяваш в тях.
Честит Нукулден! И ние след малко сядаме край шарана :) За пръв път имаме истински повод за празник - имаме си малък Николай :)
Прехръдки!
цитирай
9. vesever - О, да ви е жив и здрав малкият Нико...
07.12.2018 13:29
О, да ви е жив и здрав малкият Николай, Ваня, много щасстлив и обичан и успешен да расте!
Така е, и доброто, и лошото остават следи, аз затова се моля повече да са добрите следи и добрите хора...и така да неутрализираме злото...вярвам, че доброто не се губи...
Аз пък вчера имах "инцидент" с шаран, отивам да купувам, но...те бяха живи и като ми призля, едва се измъкнах от магазина. Накрая от друг магазин взех готово филе сьомга...децата обичат...
Да сме живи и здрави всички - и децата, и ние, и внуците - кой каквото има...
цитирай
10. vania23 - :))
07.12.2018 13:33
vesever написа:
О, да ви е жив и здрав малкият Николай, Ваня, много щасстлив и обичан и успешен да расте!
Така е, и доброто, и лошото остават следи, аз затова се моля повече да са добрите следи и добрите хора...и така да неутрализираме злото...вярвам, че доброто не се губи...
Аз пък вчера имах "инцидент" с шаран, отивам да купувам, но...те бяха живи и като ми призля, едва се измъкнах от магазина. Накрая от друг магазин взех готово филе сьомга...децата обичат...
Да сме живи и здрави всички - и децата, и ние, и внуците - кой каквото има...


и аз не мога да се оправям с живи риби :) Имам един и ужасен, и смешен спомен - рибата в мивката се разскача, аз се разпищях... Извиках съседката да дойде и да я прибере в една торба и да си я вземе у тях :)
цитирай
11. mt46 - Поздрави, Ваня!
07.12.2018 18:08
Много добро стихо...
цитирай
12. vania23 - И аз много си го харесвам, Марине.
07.12.2018 18:18
mt46 написа:
Много добро стихо...


Направо май си го обичам :)
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052103
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031