Едно лице вече без грим не остана!

Няма чиста кожа, а страхлива, що бяга

от устните ми, към нея издадени,

да не размажат боите, скъпо продадени.

 

Едно лице вече не остана без маска,

погребала възраст със жива окраска.

 

Едно лице красиво днес не остана,

че нито купува се, нито продава.

Което продава се, все ще е гнило,

макар и да носи табела „КРАСИВО”.

 

Със блага усмивка лице не остана,

всяка усмивка е насила раздрана.

 

Лице не остана със обич в очите...

 

Къде ли не търсих?

Къде ли не питах?...

 

И убеждавам,

и моля,

и псувам,

крещя...

Насреща ми смеят се всички лица.

На свой ред ме молят,

и хокат,

и ритат...

Каквото им нося, с това ми налитат.

 

И чукам,

и чупя,

и мачкам,

и блъскам...

лицето си СОБСТВЕНО аз да излъскам.

И дращя,

и ровя,

дълбая

и търся...

От страшен копнеж аз не ще се отърся,

дорде не намеря парче огледало,

в което да видя лицето желано:

вечно,

любящо,

усмихнато,

младо,

от мен сътворено

за мен

и за всички

много тъжно...

Да не чакаш, искаш и търсиш, то което си е за теб, ще се появи само, т.е. това с което си свързан.

Поздрави за далечна България!Имате ли ощее празници? Любимци..:))

Важното е, че накрая е намерен изход за осъществяване на копнежа. Изходът за всеки е в самия него...

"Лице не остана със обич в очите..."

Ааааа, не съм съгласна...
Да ти услужа ли с моето огледало?
Ще гледаш от обратната страна, не от моята и
ще можеш да изваеш собствен образ... за теб и за всички...
Приятелството чертае пътя към местонахождението на огледалата, pristan...
Така си мисля, но... може и да греша...
Поздрави,

Ели

Много стойностно. Страшно ми хареса!