Остави онези лъскави подаръци!

В кутиите красиви няма нищо,

нищо, от което се нуждаеш,

но в тях отрова впръсната е скришом.

 

Не плачи за тези лъскави подаръци,

поднесени с усмивка най-измамна

и не завиждай сляпо ти на хората,

отровата красива с радост грабнали!

 

За теб аз нямам лъскави подаръци,

но с мен ела и ти ще разбереш,

че глупаво е да преглъщаш вкусни залъци,

щом всъщност искаш жаждата да спреш!

 

Далеч от лудницата с лъскави подаръци последвай ме

и твоето сърце

ще бъде силно в скърби и във радости,

не ще протягаш повече ръце!

Публикувал ли си го преди време?
Или бъркам...

Беше като прелюдия към едноименната приказка, която може да се намери като първи пост в блога, но стихът вече не е там.
Като казах "първи пост", се сетих за "вариант 1". :)

Помня, пишеш хубави разкази.

А за вариант 1, хихи доста скъп ми излезе, но щом е с учебна цел :)

Силно сърце е като смело сърце, нали?
Искам и аз едно такова ...

Всеки може да ти даде рецепта за силно сърце, но само ТИ можеш да го "сготвиш".
И това е прекрасно, защото така само ти си си господарка, така зависиш само от себе си! Особено, ако готвиш и по собствена рецепта. Но знаеш ли кое е парадоксалното в случая? Че, за да готвиш по собствена рецепта силното си сърце, се изисква... силно сърце.
"но с мен ела и ти ще РАЗБЕРЕШ..."
Това е, което се иска за силно сърце - разбиране, начин на виждане на нещата, хората, живота, света, смъртта...

Желая ти успех в кухнята! :)

...човек е обвързан в огромна степен от материалното как би могъл "да погледне" през незримото... Всеки има заложена тази способност, но не всеки има заложена волята да успява да накара сърцето да тиктака и "гледа" в такава посока...
Обичам рецепти за утоляване на жаждата, но едва когато добавя към тях и късче от моята душа ставата "моята гозба"...
Първо струва ми се трябва да отидеш сам със себе си "за да разбереш", а когато направиш избор да последваш друг като теб, вече вървиш по пътя на познанието и изпитваш потребност да разширяваш и оцветяваш неговите контури...

Хубав стих! Поздрав!

Съгласен съм. Другият може само да покаже, да загатне Пътя, но всеки трябва да го извърви по СОБСТВЕНИЯ си начин и сам да изкове собствената си индивидуалност. То това е същото като с рецептата и готвенето.

чете се с душата... поздрав мил и сърдечен
за теб..