Няма думи в мен за нежен щрих.

В гръдта ми само нежност се надига.

Чудно, че дори за този стих

думи още в себе си намирам.

По тялото ти себе си рисувам

с очи,

с ръце,

с лице

и жадни устни.

Трудно е без теб! Не съществува

възможност да творя, което чувствам.

Ти глината си,

ти си и платното.

Ти четка си,

молив,

длето

и струна.

Поезия е, щом съм с теб, животът.

Без теб стихът е куп безсилни думи.