Две зелени бистри езера!

И двете с черна дупка по средата.

Във тях реших да се самоубия,

във теб –

позната,

но и непозната.

Бездънни две зелени езера!

Във тях реших дълбоко да се гмурна.

С безмълвен поглед искам да целуна

сърцето ти,

живота

и смъртта.

Две зелени нежни езера!

Дано без болка в тях да ги разплискам!

Иначе ще падна във сълза,

а аз да изтека

от теб

не искам.

Бездънни,

нежни,

бистри

езера

.

.

.

!