Красиво е:
градът – далеч,
небе във розово и синьо,
залез, храстчета зелени,
гора от бор...
Седя до теб.
Смееш се, приказваш, тананикаш,
докосваш ме, не те допирам.
Много млада, жива, ме привличаш,
но жалко – напрежение тая...
* * *
Във мен –
и страх,
и болка,
и досада,
любов,
желание,
и грях,
и грижа,
и радост преходна,
и мъка не безкрайна,
и всичко кара ме понякога да плача.
И аз невечен съм,
и болест ме поваля,
и не безгрешен съм,
осъждан съм и плют,
но много искам,
от света съм недоволен,
страхът ме плаши,
искам да съм жив...
* * *
Смееш се, приказваш, тананикаш...
Красиво е. Докосваш ме отвътре.
ТВЪРДЕ млада, жива, ме привличаш.
Не те допирам, някак съм скован.
Градът – далеч.
Небе в червено.
Залез.
Зелени храстчета.
Гора от бор.
Седя до теб.
Да те целуна искам.
Страх ме е и бягам.
Дай ръка!