Обаждам ти се, просто да те чуя.

Слушам те, дори и да мълчиш.

И хубава е твойта тишина.

Мълчанието ти е толкова прекрасно!

Присъствието ти от другата страна

долавям с ритъма на пулса си в гърдите.

Сам не съм.

И ти не си сама.

Двама сме, в безмълвието скрити.

И аз не казвам нищо.

Само слушам.

Потапям се в звука на твоя дъх...

И с тих копнеж за теб във мене сгушен

слушалката

оставям

бавно

пръв.