Знаеш ли какво ми се иска?

Двама с теб да тръгнем нанякъде

и ден подир ден да прелистваме

пътя ни, водещ далеч и нататък.

Домът ни да бъде Навсякъде

и Нищо-и-Никъде – нашата цел.

Умора ли срещнем, да сядаме

и пот да поръсим, щом глад ни намери.

Та това е, което на мен ми се иска:

Всеки ден залеза пеш да изпращаме

и на заран, кога се росата разплиска,

усмихнати новия път да подхващаме.