Знам какво е да обичаш,

но обяснение в любов...

Това не е ли, плах, да сричаш,

червен от свян,

потънал в пот?

А може би това е нещо,

което даваш от сърце

или пък някак си горещо

да цункаш нежното лице?

Може би това е роза

или падаща звезда;

може – романтична проза

или пък блян,

мечта,

сълза...

Може би – ефирен вихър,

който гали твоя слух,

може би пък – страстен тигър

с лапи, меки като пух.

Може би е сладка песен

или момент, огрян от свещ,

или пък в ден един чудесен,

до теб изпратен в плик копнеж...

Може би това е лодка

сред лилии и тишина;

може да е и разходка

под бяла лунна светлина.

Може би е откровение –

разкрива се една душа,

която търси избавление

от студ,

тъма

и самота.

Може би това е вопъл,

една протегната ръка,

търсеща подслона топъл,

без глас крещяща:

У дома!