Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2020 23:24
Беше улица на края на града с отдавна построени къщи от двете ѝ страни. Закътана сред сняг, пъстрота или зеленина, тя оставяше впечатлението от картина, която като че ли вечно ще виси на стената. Ежедневно я мачкаха камиони, които отиваха към или заминаваха от бирената фабрика, драскаха я коли с хора в тях, тръгнали по работа или за развлечение, гъделичкаха я пешеходци, отправили се към крайградския горски парк… Но всичкото това движение и шумът покрай него по никакъв начин не можеха да нарушат нейния мир, нейното спокойствие и идиличното ѝ безвремие.
Ето, че отново дойде пролетта и напиращият в природата живот се събуди за нова проява. Под топлите лъчи на слънцето той получи храна, набра сили и започна бурно да се разгръща. Дърветата цъфнаха и се разлистиха, въздухът се изпълни с аромат, птичи песни и пчелички, а земята се покри със зеленина, в която защъкаха мравки и други буболечици.
Декоративният храст на един от уличните тротоари също се разлисти, а в началото на лятото се покри с едри и красиви цветове.
Дните станаха горещи и старото улично куче поднови дългогодишния си навик да намира прохлада на голата пръст под сянката на храста. Там то прекарваше блажени часове под жуженето на пчелите и сред неуморно трудещите се мравки. Когато не дремеше, лениво и безпристрастно наблюдаваше преминаващите хора, автомобилите и камионите. Дори детските викове, лаещите кучета или пък пробягващите в близост котки не можеха да го изкарат изпод храста или да изтръгнат звук от него.
Летните дни се нижеха един след друг, а старото куче ги прекарваше все така:
Голямо и с гъста козина, сякаш навлякло някакъв губер, щом слънцето напечеше силно, то бавно и спокойно се отправяше към цветния храст, полягаше под спасителната му сянка и там се потапяше в атмосферата от аромати и звуци…
По обед жегата ставаше плътна и сякаш нищо не можеше да я помръдне. Дните бяха дълги и дълго следваха един след друг, без признак за съществена промяна. Чувството за безвремие се засилваше и в крайна сметка довеждаше до усещането за онази картина, чиито цветове никога няма да избледнеят.
И все пак наесен пейзажът се промени и от предимно зелен стана пъстър и особено красив. След това пък дойде снежната красота…
Но всичко това, взето заедно, с неговото периодично повтаряне, само разширяваше картината на идиличното безвремие, чийто общ знаменател беше улицата на края на града.
И ето, че пак дойде пролетта и напиращият в природата живот се събуди за нова проява. Под топлите лъчи на слънцето той получи храна, набра сили и започна бурно да се разгръща. Декоративният храст отново се разлисти, а в началото на лятото се покри с едри и красиви цветове.
Дните станаха горещи, старото куче го нямаше.
По обед жегата ставаше плътна и сякаш нищо не можеше да я помръдне…
Забележително откритие в Англия на златн...
Удар на Narod.bg: Васил Божков даде 6 ча...