Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06 12:49 - НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА (ВЕЧНОСТ)
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 04.07 23:24



     Беше улица на края на града с отдавна построени къщи от двете ѝ страни. Закътана сред сняг, пъстрота или зеленина, тя оставяше впечатлението от картина, която като че ли вечно ще виси на стената. Ежедневно я мачкаха камиони, които отиваха към или заминаваха от бирената фабрика, драскаха я коли с хора в тях, тръгнали по работа или за развлечение, гъделичкаха я пешеходци, отправили се към крайградския горски парк… Но всичкото това движение и шумът покрай него по никакъв начин не можеха да нарушат нейния мир, нейното спокойствие и идиличното ѝ безвремие.

     Ето, че отново дойде пролетта и напиращият в природата живот се събуди за нова проява. Под топлите лъчи на слънцето той получи храна, набра сили и започна бурно да се разгръща. Дърветата цъфнаха и се разлистиха, въздухът се изпълни с аромат, птичи песни и пчелички, а земята се покри със зеленина, в която защъкаха мравки и други буболечици.

     Декоративният храст на един от уличните тротоари също се разлисти, а в началото на лятото се покри с едри и красиви цветове.

     Дните станаха горещи и старото улично куче поднови дългогодишния си навик да намира прохлада на голата пръст под сянката на храста. Там то прекарваше блажени часове под жуженето на пчелите и сред неуморно трудещите се мравки. Когато не дремеше, лениво и безпристрастно наблюдаваше преминаващите хора, автомобилите и камионите. Дори детските викове, лаещите кучета или пък пробягващите в близост котки не можеха да го изкарат изпод храста или да изтръгнат звук от него.

     Летните дни се нижеха един след друг, а старото куче ги прекарваше все така:

     Голямо и с гъста козина, сякаш навлякло някакъв губер, щом слънцето напечеше силно, то бавно и спокойно се отправяше към цветния храст, полягаше под спасителната му сянка и там се потапяше в атмосферата от аромати и звуци…

     По обед жегата ставаше плътна и сякаш нищо не можеше да я помръдне. Дните бяха дълги и дълго следваха един след друг, без признак за съществена промяна. Чувството за безвремие се засилваше и в крайна сметка довеждаше до усещането за онази картина, чиито цветове никога няма да избледнеят.

     И все пак наесен пейзажът се промени и от предимно зелен стана пъстър и особено красив. След това пък дойде снежната красота…

     Но всичко това, взето заедно, с неговото периодично повтаряне, само разширяваше картината на идиличното безвремие, чийто общ знаменател беше улицата на края на града.

     И ето, че пак дойде пролетта и напиращият в природата живот се събуди за нова проява. Под топлите лъчи на слънцето той получи храна, набра сили и започна бурно да се разгръща. Декоративният храст отново се разлисти, а в началото на лятото се покри с едри и красиви цветове.

     Дните станаха горещи, старото куче го нямаше.

     По обед жегата ставаше плътна и сякаш нищо не можеше да я помръдне…




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 94412
Постинги: 241
Коментари: 274
Гласове: 1699
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31