Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 07:34 - Пътепоказатели: Опасностите на мистиката
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 580 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Опасностите на мистиката

 

     В свидетелства от всички времена се разказва за люде, които твърдели, че били сигурни в съществуването на Божественото не само по силата на религиозната си вяра, но и защото го били опознали в съзнателно преживяване, изключващо всяка заблуда.

     Подобни твърдения звучат самонадеяно в ушите на хората, вярващи твърдо в аксиомата, че всички били "равни пред Бога", – аксиома, тълкувана обикновено като отрицание на каквато и да е възможност за преживяване, което да не е достъпно за абсолютно всеки човек.

     Има обаче свидетелства за някои наистина необикновени люде, доказващи, че обхватът на преживяванията може да бъде много различен за нас, земните обитатели, – така, както съществуват огромни различия дори в способността ни за преживяване на външните неща.

     Ако вродените наклонности на даден човек и степента на тяхното развитие играят такава голяма роля дори във външния живот, при преживяванията от духовно-душевно естество трябва да се държи сметка и за влиянието на цяла редица допълнителни фактори, чието действие трябва да се съчетае по благоприятен начин, за да станат възможни сигурните преживявания в невидимата сфера

 

     Изключително редки са случаите, когато някои хора са имали абсолютно ясни и несъмнени духовни преживявания, но би било много глупаво тези случаи да се пренебрегват или дори да се отричат само защото се срещат толкова рядко, още повече че и днес се намират човеци, които имат подобни изживявания и които знаят за тях с неподлежаща на съмнение трезвост на преценката.

     Налага се обаче да се прави винаги отлика между самото преживяване и думите, с които даден човек се старае да даде словесен израз на преживяното от него.

     При подобни свидетелства той полага най-ревностни усилия да изкаже онова, което така и не може да бъде изразено с думи, и това го принуждава да прибегне до образи и сравнения, за да направи преживяването си по-разбираемо за другите.

     Този стремеж е мотивиран от предусещането, че неговото преживяване непременно ще се окаже по някакъв начин ценно и плодотворно и за всички останали. Същевеменно обаче разказвачът със сигурност знае, че то е недостъпно за повечето хора и затова се чувствува задължен да свидетелствува за него, колкото и да му е трудно да го стори.

 

     Ако се проследят образите и сравненията, използвани в такива свидетелства, лесно би могло да се предположи, че по същество става дума все за едно и също преживяване, представено по различен начин в зависимост от способността на автора да се изразява и от присъщия му образен свят.

     При по-внимателно вглеждане обаче и за неизпиталия подобно разтърсващо усещане няма да е много трудно да открие, че описанията се отнасят всъщност до преживявания от коренно различно естество, макар използваните словесни образи да правят възможно предположението, че те са в основата си еднотипни.

     Той скоро ще прозре, че съществуват цели категории от напълно различни преживявания, въпреки еднаквостта или голямата прилика на употребените думи. –

     Това обстоятелство се обяснява с факта, че всички недостъпни за физическите сетива преживявания подлежат на изразяване единствено със сравнения и загатвания, – и че разказвачът на драго сърце посяга към използваните от други образи и сравнения, само и само да преодолее по някакъв начин измъчващата го липса на изразни средства.

    

     Става всъщност въпрос за две основни групи преживявания, като всяка от тези групи включва специфични разновидности на индивидуалната способност за преживяване.

     От едната страна са хората, преживяващи само скритото в своите собствени дълбини, но убедени, че са се докоснали до "Божественото", понеже не знаят нищо за висотата и дълбочината, за размаха и широтата на човешката душа и не са се издигнали до прозрението, че всичко това си остава все още в сферите на човешкото.

     Техните преживявания приемат най-често формата на екстаз и видения, – винаги в някакво "особено състояние", твърде различно от нормалното, будно съзнание.

     От другата страна се намират онези, които наистина изживяват в Духа обективната духовна Действителност, които инстинктивно отбягват всякакви видения и екзалтации и признават само такова преживяване, до което могат да стигнат с непомътени външни сетива, без нито за момент да загубват съзнанието за самите себе си и за заобикалящия ги външен свят.

     Този вид преживяване се среща много по-рядко от екстаза и виденията, тъй като будното преживяване на Духа изисква много строга вътрешна самодисциплина и себеконтрол. То налага съответният човек да си е изградил един напълно здрав и подреден вътрешен живот, да се въздържа най-стриктно от всяка мечтателност и екзалтираност, за да може трезво, но изпълнен с благоговение към субстанциалния Дух, да опази истинското преживяване на духовната Действителност от витиеватите приумици на фантазията. –

     Нужно е да правим много ясно разграничение между тези две категории, ако искаме да си съставим ясна преценка при разглеждане на безбройните свидетелства от старо и по-ново време, разказващи за истински или въображаеми преживявания на Божественото.

 

     Всъщност не е чак толкова трудно да постигнем сигурност в това отношение.

     Докато хората на екстаза и виденията тълкуват преживяванията си винаги в подкрепа на обичайните си религиозни представи, опитвайки се понякога да ги доизградят и задълбочат, всеки свидетел на едно преживяване на духовната Действителност дава съвсем недвусмислено да се разбере, че е отхвърлил оковите на специфичните представни светове, носещи белега на съответната епоха.

     Налага му се наистина да се придържа често към по-широко разпространените по негово време понятия, но само за да направи с помощта на тези общоизвестни термини по-разбираеми своите думи.

     Когато прибягва до добре познати понятия и представни образи, той съвсем няма за цел да окаже някаква подкрепа на възприетите по негово време и в неговия кръг вярвания по отношение на духовните неща. Несмущаван от каквато и да е догматична постройка, той се стреми – благодарение на постигнатото прозрение – да покаже кои от предназначените за подобен строеж камъни са солидни и кои не, кои са правилно и кои неправилно одялани, защото целта му е не да руши, а да се погрижи постройката да съответствува на познатата му от собствен духовен опит Действителност.

     Много заблуди са породени от безкритичното смесване на свидетелства, изхождащи от посочените две категории вътрешни съзерцания и преживявания.

 

     Някои свидетелства на хора, познали екстаза и визионерството, са понякога достойни за открито възхищение и дори за дълбоко уважение, но те винаги си остават повече или по-малко обусловени от времето, субективни, забулени и неясни разкази за едно индивидуално изживяване, което съвсем не е предпазено от всевъзможни заблуждения и грешки, макар в него да има нещо наистина необикновено, и което би могло да се сравни с преживяванията на поета, само че е лишено от способността на суверенния талант да отсява и подрежда.

     Ето защо прочувственото "вживяване" в подобни свидетелства има стойност само като поетично вдъхновение или субективно обагрена религиозна екзалтация.

     При едно по-дистанцирано разглеждане на тези текстове ще открием обаче само многозначителни и многопосочни свидетелства на човешката заблуда, имащи стойност единствено като обект за изследвания, независимо дали сами по себе си ни изглеждат човешки затрогващи, грандиозни, могъщи и разтърсващи, или пък направо глупави и гротескни.

     Будещата толкова възхищение и подхранвана от религиозната вяра мистика на всички времена и народи се корени в наситената с хумус почва на субективните заблуди. Тя постепенно задушава с буйния си растеж всеки цвят на истинското мистично познание и прави едва ли не неуместно да продължаваме да говорим за "мистика", когато имаме предвид нещо съвсем различно от тези стелещи се във всички посоки увивни храсталаци. –

     Искаме ли да възстановим поне отчасти значението на тази обезценена дума за човешкото познание, налага се да правим съвсем ясно разграничение между самозваната мистика от посочения вид и истинското мистично преживяване като буден живот на човешкия дух във вечния, чист Дух.

     И това е напълно възможно, дори ако сме далеч от намерението да престанем да се отнасяме с обичайното благоговение към някои от така наречените "мистични" изповеди, заслужили всеобщо уважение като литературни творби.

 

     Важното в края на краищата е да се стигне до едно по-дълбоко, по-ясно и преди всичко по-близко до истината познание на космологията на духовния свят като отредена за нас, човеците, вечна Действителност, затова обагреното от настроения и чувства вникване в "мистичните" литературни изповеди, обвързани с определени религиозни системи и с вярата в техните догми, крие почти винаги – ако не и във всички случаи – опасност за онзи, който не умее да отсява и не е достатъчно силен да се откаже и от най-свидните си представи заради истината, намираща се единствено в свидетелствата на люде, получили в будно и трезво съзнание достъп до света на Духа. – –

     Едва ли би могло да остане скрито към коя от категориите хора с вътрешни преживявания причислявам себе си, защото във всичко написано от мен винаги съм подчертавал най-настойчиво колко далеч съм от екстаза и визионерството. – Ако някой предпочита все пак да ме отнесе – било от инертност, било уж по липса на друг термин – към рубриката на "мистиците", бих настоял поне да прави много ясна разлика между догматично-религиозна и космично-духовна мистика, като необходимостта от такова разграничаване ми се струва достатъчно обоснована от всичко казано досега.

     А онези, които се опитват да открият потвърждение на моите напътствия в писанията на обвързаните с верски догми "мистици", бих най-категорично посъветвал да си спестят подобни усилия.

     В тях те ще намерят може би някои сходства, но много по-често ще бъдат обърквани от твърде различната, ако не и диаметрално противоположна употреба на подбраните думи и образи.

     Тези хора обаче трябва преди всичко да разберат, че тяхната потребност да намерят и другаде потвърждение на моите думи, е сама по себе си най-несъмненото доказателство колко безкрайно далеч все още са те от решимостта да положат собствени усилия за усвояване на написаното от мен. –

     Настъпва зората на един нов духовен ден и никаква земна сила, колкото и здрави да са историческите ѝ корени, не е в състояние да го удържи, но от това поколение ще го видят само онези, които вървят към него със свободна и трезва решимост, – единствени те могат да разберат моето учение! – –

     Аз съвсем нямам за цел да вербувам "следовници" и съм признателен на всички читатели на моите произведения, които се интересуват колкото може по-малко от техния автор.

     Задачата на моя живот е – без да вдигам шум около себе си – да напиша онова, което имам да дам на своите ближни, а аз нямам какво друго да им предложа, освен съдържащите се в моите книги разяснения за връзката на земния човек с царството на субстанциалния Дух.




– – – – – – –
Източник: "Пътепоказатели"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
2
0



1. zemela - Някои пътища водят към просветл...
28.05 13:26
Някои пътища водят към просветление. Други - към психиатрията :) :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 98237
Постинги: 241
Коментари: 274
Гласове: 1723
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930