Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2020 06:50 - Пътепоказатели: Целебна сила
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове:
3



 Целебна сила

 

"А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, който е дал такава сила на човеците."   Мат. 9:8.

 

     Съобщава се за някакъв маори от Нова Зеландия, който постигал направо чудотворни изцеления. Покръстил се като християнин, той искал от всички свои болни да благодарят за изцелението си единствено на "Светата Троица: – Отца, Сина и Светия Дух", дори заплашвал, че то няма да е трайно, ако излекуваният изгуби тази своя вяра.

     В християнските кръгове дейността на този туземец била разглеждана като най-убедително доказателство за правотата на догмата...

     В Европа пък се появи г-н Куе, който искаше от болния да вярва само в силата на собственото си въображение, и постигна не по малко "удивителни" успехи.

     Днес отново се говори за някакъв лечител, който прогонвал всяка болест просто с полагане на ръка.

     Този път той бил будистки монах – както изглежда китаец, – предизвикал със своите изцеления истинско удивление и почтителна боязън в иначе привикналата към "чудеса" Индия.

     Тъй като не бил вече в състояние да слага сам ръка върху всички идващи при него болни, той "предал" целебната си сила на петима свои ученици. – –

     Съобщенията във вестниците не оставят място за съмнение в самия факт на изцеленията, а това – както често става в подобни случаи – изправя много хора пред трудни загадки.

 

     От Далечния изток до нас от време на време достигат немалко съобщения за извършени чудеса, но след по-обстойна проверка от тях не остава кой знае какво, макар в първоначалните версии никога да не липсват "заслужаващи пълно доверие очевидци".

     Но в сведенията за будисткия монах съвсем не се споменава за толкова удивителни неща, че да ги поставим под съмнение просто от предпазливост.

     Удивление предизвиква по-скоро фактът, че подобни изцеления ни заварват все така озадачени и неспособни да намерим обяснение. В някои кръгове не са много склонни да вярват дори на симпатичния и трезво мислещ г-н Куе, който не се криеше зад никакъв магьоснически плащ. –

     Наистина г-н Куе говореше просто за "самовнушение", докато в случая става въпрос за сили, които могат да бъдат само отприщени от самовнушението, но най-съществено в неговия опит да обясни нещата е указанието, че изцеленията са резултат от действието на сили, които всеки човек носи в себе си.

 

     Всъщност нито един лекар на света не би могъл истински да лекува, ако не даде възможност на споменатите сили да се изявят, все едно с какви средства – в това число химически препарати или хирургическа намеса – постига тази цел.

     Тук няма нищо ново и хората от памтивека са се задоволявали с изтърканото обяснение, че лекарят само давал подтик на целебната сила на природата, без която не биха помогнали много и най-добрите медикаменти, дори ако заболелите органи бъдат отстранени.

     В случая обаче са замесени и други фактори, затова скромният и симпатичен жест, с който г-н Куе уверява, че той лично нямал нищо общо с изцелението и че единствената му роля била да покаже на пациента как да си помогне сам, не бива по никой начин да се приема като неоспоримо съобщение за фактическото положение на нещата, все едно колко дълбоко убеден в своята правота е бил г-н Куе. –

     Винаги и навсякъде от решаващо значение е личността на лечителя, независимо дали става дума за метода на самовнушението, популяризиран от г-н Куе и практикуван от половин столетие вече в Америка от последователите на така наречената "Нова мисъл", – за целебната сила на вярата и полагането на ръка, – или най-после за лечението чрез медикаментозна и хирургическа намеса.

 

     Безспорно волята, особено в своята най-могъща форма като въображение, като способност да бъде създаден вътрешен представен образ за нещо, е в състояние да извърши в човека истински "чудеса", какъвто е и случаят с отприщването на целебните сили, които са налице във всеки човешки организъм като автоматично действуващи регулатори, но могат да бъдат парализирани и от най-малкото противодействие на мисълта, така че целият въпрос опира до намирането на най-добрия начин да бъдат избегнати подобни сковаващи мисли.

     Освен това тук – както впрочем при всяка проява  на жизнените сили – действуват два полюса, единият от които трябва да се търси в инстинктивната воля на клетките на заболелия организъм, насочена към израждане, а другият – в духовната воля (не "желанието"!) за оздравяване.

     За да може сам да се излекува, болният трябва непременно да обективизира своята воля за изцеление, – един вид да я "отчужди" от себе си и така да създаде необходимата напрегнатост между присъщата на телесните органи воля за боледуване и духовната воля за оздравяване.

     Изпълнението на тази предпоставка може да се окаже доста трудно, понякога то е едва ли не невъзможно, но от болния се изискват само минимални усилия, щом духовната воля за оздравяване: – за внасяне на ред в царящия в организма безпорядък – му въздействува поне на първо време отвън, възбуждайки по индуктивен път активната изява на неговата собствена духовна воля.

     Тази външна духовна воля може да бъде групова, какъвто е случаят с прочутите места за поклонение, – тя може обаче да изхожда и от едно-единствено лице, на което е присъща способността да предава "целебната" воля на други. –

 

     Известно е, че медицинската практика познава безброй случаи, когато определени методи на лечение са се радвали на най-голям успех, приложени от ръката на един лекар, докато други, не по-малко обиграни лекари са се оказвали неспособни да постигнат какъвто и да е резултат с помощта на абсолютно същите методи.

     Нито обширните познания, нито дори богатият практически опит не могат да заместят вродената дарба на истинския лечител, затова никой не бива да се насочва към лечебна дейност, ако не е сигурен, че притежава способността да предава на други духовната воля за изцеление на всичко болно. –

     Всеки чисто научен интерес към вътрешния строеж на човешкия организъм и възможните патологични изменения в него са основание за насочване единствено към чисто изследователска дейност, която може косвено да допринесе много за болните, но медицинската наука трябва да свикне да прави строго разграничение между подходящите за изследователска работа и годните за лечебна практика медици. – –

     И двете предразположения са вродени и не могат никога да бъдат придобити в своята подчертано автентична форма, въпреки че мнозина родени за изследователска дейност медици са принудени да се занимават с лечебна практика. Нагърбили се веднъж със задачата да лекуват, те превръщат бедата в добродетел, и понякога, водени от чисто човешката си готовност да помогнат на ближния, успяват да изцерят доста голям брой пациенти. –

     Съчетаването и на двете дарби в един човек е такова рядко изключение, че не си заслужава да му отделяме внимание тук. –

 

     А що се отнася до клиничните наблюдения над болните, така необходими за изследователската работа, те могат да се осъществят дори ако същинското лечение се предостави единствено на грижите на родения лечител. –

     Сред нас има достатъчно хора, които са родени лечители и ако днес ние си служим с най-сложни механични средства, за да установим дали даден човек е годен да стане локомотивен машинист, или да се посвети на друга техническа професия, би трябвало да намерим и начин да определяме още по време на следването за какво би бил по-подходящ бъдещият медик – за изследовател или за лечител.

     Тогава едва ли някой тъмен чародей би успял да си спечели славата, че може да лекува какви ли не болести, които дипломираният доктор се е оказал неспособен да изцери, тъкмо защото не е бил роден за лечител.

     А такъв един лечител ще жъне успех, каквато и терапия да избере, и усвоените от него знания ще бъдат винаги подложени на коригиращото въздействие на сигурната му интуиция.

     Докато не се осъзнае, че истинският лекар трябва преди всичко да бъде роден лечител, всички нови терапевтични методи, всички реформи в лечебното изкуство ще си останат без особен резултат и цял свят ще наостря все така уши, щом се появи някой истински лечител, а в същото време доверието към научно обоснованата медицина все повече ще се подкопава. –

     В основата на такова поведение на множеството винаги лежи един непогрешим инстинкт, който "надушва" целебната сила в родения с тази способност човек, без да се интересува много-много дали въпросният човек има и достатъчно научни познания, за да контролира своите действия.

     Болният иска да се излекува и няма ни най-малко желание да бъде разглеждан като "интересен случай", какъвто той би могъл да бъде наистина за изследователя, но съвсем не и за лечителя!




– – – – – – –
Източник: "Пътепоказатели"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra             
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415582
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031