Един Учител живееше в голям град, в чието пристанище хвърляха котва кораби от всички страни, така че той скоро бе наобиколен от много ученици.
Имаше между тях такива, които много грижливо си отбелязваха неговите думи…
След години те „знаеха“ почти всичките му слова и бяха едва ли не забравили, че това са техни собствени думи…
Те минаваха в града и във всички далечни страни за мъдри и хората се обръщаха към тях, когато искаха да узнаят мнението на Учителя. –
Други негови ученици се вслушваха в звученето на думите му с открито сърце, но мелодията на неговата реч не се задържаше в паметта им.
Техният живот обаче доби облик чрез учението на Майстора и около тях не се случваше нищо, на което те да не погледнат през очите на Учителя. –
Имаше и трети, те слушаха с въодушевление словата на Учителя и ги поемаха дълбоко в душата си, така че и те живееха по учението на Майстора, но по начин, отговарящ на тяхната душевност, и умееха да виждат със своите очи, не както Учителят виждаше, а както той искаше да се виждат нещата…
Така след известно време те придобиха в душите си едно собствено, ново познание.
Собственото им познание влезе в борба с учението на Учителя и все повече се усилваше в нея, докато накрая излезе победител…
Това собствено познание обаче ги научи да тълкуват словата на Учителя по начин, непознат дотогава. – –
А в града на Учителя хората казваха:
„Я вижте тия лоши ученици! Те не могат да разберат учението на дълбоко почитания Майстор и затова неговата мъдрост им стана чужда! –
О, на него ли трябваше да се паднат такива слушатели без слух, такива почитатели без почит!! – – “
И един ден дойдоха мъже от далечни морета, които искаха да потърсят в града на Учителя следите от неговата мъдрост, защото самият Учител бе отдавна вече мъртъв.
Те търсиха навсякъде, но никой не можеше да им покаже мъдростта, която искаха да намерят.
И накрая стигнаха до ония, които в града на Учителя бяха наричани „лоши ученици“, и веднага – сърцето им пламна, защото те видяха, че едва тук мъдростта на Учителя бе напълно схваната и че неговото учение бе родило едно по-голямо учение, съдържащо в себе си всичко, което първоначалното му учение бе все още премълчало.
Обогатени и ощастливени до дъното на душата си, те отплаваха обратно към далечните морета на своята родина и възвестиха навсякъде в своите земи новото учение, криещо в себе си мъдростта на Учителя в нова форма. –
Едва много по-късно хората в града на Учителя чуха, че това учение на „лошите ученици“ се смята вече отвъд далечните морета за мъдрост, която единствена съдържа в себе си висшата мъдрост на Учителя.
И те се учудиха много, и след като се посъветваха, казаха:
„Нека си доведем от ония далечни страни един учител, на когото да можем да се доверим, защото кой знае какво учение се разпространява там от името на тези „лоши ученици“! – “
И пратиха кораб в далечните земи да им доведе учител.
Но когато пратениците се явиха там, никой от учителите на новата мъдрост не искаше да ги последва, защото казваше: „Та нали вие самите имате своите високи учители, именно при тях ние намерихме мъдростта, на която учим тук. – Защо сега ние да ви донасяме отдалеч онова, което вашият град всъщност ни е дал! – Как изобщо бихме се осмелили да ви учим, след като сме само ученици на вашите учители, довели до съвършенство учението на вашия велик Учител!?! – “
Ала тъй като пратениците не искаха да се върнат у дома с празни ръце, те продължиха да търсят, докато намериха най-после човек, който се съгласи да тръгне с тях като учител, понеже му обещаха високо възнаграждение.
А това беше човек, който само наполовина бе разбрал новото учение и поради това не беше ценен от никой истински учител. –
И когато той пристигна в града на Учителя и започна да поучава, всички го слушаха с внимание и се радваха, че имат такъв „велик учител“ в своята среда, – толкова повече, че неговото учение беше много различно от онова, на което учеха „лошите ученици“. –
И народът казваше:
„Колко глупави наистина са били хората, дошли отдалеч да търсят мъдрост при тези „лоши ученици“ на стария Учител!
Едва сега ние започваме да разбираме Учителя!
Чак сега този „велик учител“, дошъл от далечни страни, ни доближи до неговата мъдрост.
Наистина единствен той само е достоен да бъде велик приемник на великия Учител, живял някога между нас! – “
И те спряха дотам…
– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов
той винаги се плъзга по повърхността. Светлината на неговото познание е като тази на Луната – бледо и студено отражение на Истината, лишено от топлината на Любовта. Но ето Слънцето: в него е топлината, от която струи светлината. Истината се разкрива само в брака й с Любовта.
Аз виждам Земята и Луната като символ на развода между Любовта и Истината; получава се тъмна любов и студена истина, което е равносилно на "зло" и "лъжа". В Слънцето виждам символ на брака между Любовта и Истината – топла светлина.
За да добие Истината, човек първо трябва да се откаже от всяка лъжа, от измамната светлина на Луната/ ума; първо трябва да се потопи в ужасния мрак на фактическото си невежество. Да се потапя, докато не стигне центъра...
Нека вземем думите "автомобил" и "автор". "Автомобил" казваме на нещо, което върви само. "Автор" казваме на някой, от когото произлиза дадено произведение.
Да вземем думата "автономен" – независим, самостоятелен...
Да вземем думата "авторитет"...
Наистина трябва да внимаваме с авторитетите, защото това "авто" подсказва, че Истината за всеки човек се намира в самия него.
Тук на помощ идват истинските духовни Учители на човечеството, които познават Цялата Истина и единствени които можем без да сбъркаме да наречем авторитети, и с упование да последваме техните наставления, защото те знаят как можем да бъдем "авто".
