Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2019 09:17 - Пътят на моите ученици: Най-голямата пречка
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Най-голямата пречка

 

     Не хипертрофиралият, вечно склонен към прибързано съмнение скептицизъм е най-голямата пречка за търсещия по неговия вътрешен път, а гнетящият го под най-различни маски – страх!

     Дори така нареченият скептицизъм е най-често страх, който само се опитва да се скрие под булото на съмнението.

     Страх от изпадане в заблуда или в нещо още по-лошо, – страх от необходимостта да бъде преразгледан собственият светоглед, – страх, най-сетне, от присмеха на другите.

     Хората са твърде склонни да изтъкват един пред друг важни и заслужаващи внимание основания за своето поведение, докато зад него всъщност се крие само някоя от формите на страха.

     Или пък те самите се крият от него зад пустословни претексти, просто за да се спасят от принудата да го виждат…

     Жертвите на страха по света са много повече от жертвите и на най-смъртоносната епидемия!

     Ето защо няма нищо чудно, че и търсещият да намери себе си и своя неосъзнато царуващ в него жив Бог е под постоянния гнет на най-различни форми на страха, които поставят сериозни пречки по неговия път.

 

     Не за всички е лесно да победят всеки страх, – много по-трудно е обаче да разпознаят страха зад многобройните му и твърде добре прикриващи го маски

     Търсещият не може никога да прекали с усилията си най-внимателно да проверява дали зад онова, което нарича свои основания, свои мотиви, свои замисли не се крие някоя от разновидностите на страха.

     Пропусне ли да свали една-единствена от тези маски, той допуска неприятеля, така да се каже, „в собствения си дом“, без да може вече да го прогони, тъй като просто не го е разпознал като враг.

     Страхът е отговорен за много повече безразсъдства и ужаси, отколкото подозират или са склонни да признаят измъчваните от него. –

     Накъдето и да обърнем поглед, нямат брой случаите, когато зад решенията на хората ще съзрем страха!

     Страх от едно или друго, – страх от хиляди неща, – страх зад най-измамни маски.

     Страхът измъчва търсещия най-вече като „угризения на съвестта“, защото той не може да разбере, че въпреки грешките и недостатъците му достъпът към вечния Дух си остава открит за него.

     Но в много случаи „угризенията на съвестта“ нямат нищо общо със самата съвест!

     На „угризенията на съвестта“ доста неща „лежат на съвестта“, заради които истински добросъвестният човек никога не би се измъчвал. –

 

     В такива трудни периоди най-добре е търсещият да отклони временно вниманието си от своето вътрешно развитие и по никой начин да не се занимава със себе си, докато не успее да победи явния или прикрит страх и така да се отърси то него.

     С това той няма да загуби абсолютно нищо, защото: – от страха не може никога да произлезе нещо добро!

     Напусне ли го веднъж страхът – все едно под каква форма го е навестил, – търсещият ще се убеди, че през периода на самоналоженото изчакване неговото развитие всъщност съвсем не е преставало.

     Страх има само там, където не достига вътрешно упование, – а в периоди на недостатъчно доверие към себе си човек не бива да работи върху вътрешното си развитие!

 

     И света да обърнем, пак не бихме намерили нито едно-единствено градивно дело, което да е било осъществено от страх!

     Когато се твърди, че нещо добро било произлязло от дадена форма на страха, това е просто резултат от недоглеждане, тъй като се пропуска, че за да се осъществи, последвалото добро е почерпило сили съвсем не от страха, а от предхождащото го моментно преодоляване на този страх.

     Страхът е по-лош от обикновената „уплаха“, защото той затулва всички пролуки, през които би могла да се промъкне смелостта, „забравена“ само от уплахата, за да бъде – в момент на припомняне – често пъти с нова сила извикана на живот.

     Страхът обаче е отрицание на всяка смелост! –

     Обхванатият от страх човек гледа на подканата да се пребори с тази липса на смелост като на враждебна намеса в това, което смята за свои права.

     Страхът прилича на състояние на самохипноза, скорошно пробуждане от която може да настъпи само ако за това пробуждане е била издадена енергична „заповед“ във време, когато не сме били измъчвани от страх.

     Лесно податливият на различните форми на страха трябва колкото може по-често да си дава такава заповед.

 

     Ученикът в Духа би поставил обаче под въпрос целия успех на своята работа върху вътрешното си развитие, ако допусне в него да се проявят страхови състояния.

     Той трябва все отново и отново да си повтаря, че в действителност няма нищо, от което би трябвало да се страхува.

     Доколкото неговата воля не е насочена срещу високите му стремления, той може освен това винаги да разчита на подкрепата на възвишени помагачи, умножаващи до най-голяма степен действеността на неговата защита чрез своите собствени сили.

     Превъзмогне ли страха си, търсещият все отново и отново ще открива, че всичките му страхове са били всъщност породени от едно създадено от самия него плашило.

     Чрез такова самосъздадено, парализиращо силите им страшилище мнозина вече са предизвикали, без да искат, собствената си смърт!

     Да умреш от страх съвсем не е толкова рядко явление, колкото обикновено се смята.

 

     Страхът не е нещо съществуващо извън нас, той получава живот единствено от човека.

     Страхът не е, разбира се, нищо „духовно“, нито пък „душевно“, макар да съществува изразът „душевен страх“*!

(* Този израз („Seelenangst“) съществува като понятие по-скоро в немския език)

     Този „душевен страх“, както и всеки друг – разпознаваем или добре маскиран – страх, е само един вид „спазъм“ на известни свръхфини нерви, предизвикан от реакцията на определени представи върху дейността на мозъка: – тоест смущение, протичащо само във физиката и в чисто физическото мозъчно съзнание. –

     Обстоятелството, че представите, чието въздействие предизвиква особения спазъм на страха, могат да принадлежат както на физическисетивния свят, така и на духовната или душевната област, не бива да става причина страховият феномен да бъде проектиран в душевни или в духовни сфери!

 

     Борбата със страха ще бъде успешна само тогава, когато представите, причинили в дадения случай страха, бъдат ясно разпознати, а внушаващите страх моменти в тези представи – обезсилени чрез трезво анализиране.

     Тъй като тези представи са разнородни не само у отделните, податливи на страха хора, но и у даден човек могат да се проявят в най-различен вид, добре ще е търсещият все отново и отново да дава споменатата вече заповед на мозъка си да се „пробуди“ от обхваналия го страхов спазъм.

     А след това вече причиняващата страх представа трябва непременно да се изолира мислено и да се открият пораждащите страх елементи в нея.

     Веднъж точно установени, тези моменти могат лесно да бъдат неутрализирани в мисълта и по този начин обезопасени.

 

     Нямам за цел да разяснявам тук неща, които са от компетентността на лекаря, а единствено да посоча на своя ученик как да отстрани най-голямата пречка за своето вътрешно напредване по избрания от него път.

     Това е крайно наложително, тъй като и най-сърцатите във външния живот хора изпадат често пъти в най-невероятни състояния на скрити страхове, след като започнат да работят сериозно върху развитието на своя духовен организъм.

     И това е лесно разбираемо, като се вземе предвид, че мнозина имат наистина навика да тренират по един или друг начин физическото си тяло, други се стремят да постигнат максималния капацитет на своя мозък, а трети култивират душевното си чувство, – но едва ли не за всички собственият им субстанциалнодуховен организъм, инстинктивно отбягван от земното животно, остава изцяло в латентно състояние и поради това представлява една напълно непозната, несвойствена и страшна за мозъчното съзнание област.

     А непознатото, неизследваното, е винаги най-неопределената и поради това най-предпочитана от въображението арена на всички родени от страха призраци на човешката фантазия.

 

     Докато тези призраци – плод на оставени в мозъка следи от чути в най-ранна възраст детски приказки, от възприети някога догми на унаследената религиозна система и от представи за собствената ни, въображаема или истинска, „вина“ – не бъдат окончателно прогонени, едва ли е възможно да се напредва решително по вътрешния път, извеждащ „в Духа“.

     Оттук произтича дългът на търсещия всекидневно да подлага на проверка истинските мотиви на своите мисли, думи и дела, за да започне постепенно да разпознава страха под всичките му маски и да го пропъжда от неговите скривалища.

     Това е едно истински стимулиращо обследване на вътрешния живот и то помага много повече от всяко „ровене в съвестта“, търсещо да открие най-малкия действителен или въображаем „грях“ и заплашващо да се превърне в проклятие, жертва на което най-често стават тъкмо най-съвестните натури…




– – – – – – –
Източник: "Пътят на моите ученици"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Консулт Интернационал
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416105
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031