Онова, което ти се струва така добре обосновано в сферата на твоята представа, че устоява на всички пристъпи на мисълта ти, се обявява от теб за „истинно“. За „истина“ обявяваш и немалко образни представи, които не можеш да разрушиш още днес и разчитайки само на своите сили, макар че по-късно, когато други успеят да ги оборят, те ще престанат да бъдат истинни и за тебе. – –

     Така всяко поколение е пазило своята истина като скъпоценност, съхранявана най-грижливо за следващите поколения, но за тези поколения това наследство не е струвало и пукната пара…

     Въпреки всичко „истината“ продължава да се котира високо и в наши дни, макар често пъти да е стоял открит въпросът: – какво все пак в даден момент трябва да се приеме за истина?! –

     Искаме ли сега да говорим за „истината“, ще се наложи съзнателно да се откажем от онова, което е минавало за „истина“ в едно или друго време!

     Всяко поколение, освен своите тясно ограничени във времето разбирания, е познавало и една истина, която е устоявала на опитите на следващите поколения да я обезсилят – за такава само истина ще става дума тук.

     А погледнато в този смисъл, трябва да се приеме за истина, че всяко човешко познание, постигнато по мисловен път, си остава фрагментарно и разпокъсано и че прословутото овладяване на природата от човека – въпреки всички победи над природните стихии – е принудено твърде скоро да признае наличието на определени граници, които човешката воля не е в състояние да надхвърли. –

     От тази истина е изведено по мисловен път заключението, че областите на познанието и могъществото, оставащи недостъпни за човека, били поле за всесилната изява на нечия друга воля. Чрез това умозаключение обаче се създава една представа, която много лесно може на свой ред да бъде съборена, тъй като ѝ липсват основите, върху които би трябвало да се крепи истината, позволяваща да се направи такова заключение…

     Независимо че дедуктивното мислене е в състояние да създаде образни представи, символизиращи по най-добър начин истината: – то самата истина, доколкото става тук въпрос за нея, не може никога да бъде измислена или изведена! –

     Крайната истина се извисява далеч над всяко мислене и си остава вечно недостъпна за мисълта освен в случаите, когато един човек не срещне в себе си Действителността и не се вживее действително в обекта на своите търсения, за да го предостави след това в дар на своето мислене. – – –

     Безброй пъти хората са си измисляли „Бога“, убедени, че са постигали Божеството чрез мислене.

     Но и най-изтънченото мислене е имало за резултат само един идол, създаден по човешки образ: – една въображаема структура, съществуваща единствено като лишен от всяка сетивност призрак, и то само във въображението на човешките мозъци…

     И наистина няма нищо чудно, че никога не са липсвали хора, които са отказвали да вярват в такъв „Бог“, – остава обаче почти необяснимо защо подобно измамно порождение на мозъците все отново и отново е намирало готови да му се поклонят следовници! – –

     Премалцина са били по всяко време онези, които нито са отричали, нито са вярвали, а вместо това напълно са се отвръщали от измисления кумир, за да преживеят в себе си своя жив Бог в неговата реалност.

     А всяка представа бледнее пред преживяното по този начин!

     Никакво въображение не е в състояние да се извиси до това преживяване! Никаква мисъл не може да го опише и никаква дума – да го предаде! –

     Единствено преживяващият знае за него, съзнавайки – благодарение на самото преживяване, – че наистина преживява онова, което не само носи името „Бог“, но и отвеки во веки е само по себе си Божество…

     Тук съмнението, способно да подрони и най-будното познание на мисълта, се е завинаги лишило от всяка власт! Става въпрос за вникване в най-съкровената основа на живота в собственото „Аз“. – – –

     Както лампата, запалена в един пъстроцветен абажур, показва цветовете на отделните стъкълца, но остава сама по себе си безцветна вътре в абажура, така се изявява и Божеството в средоточието на човека, – проявява се в него по съответствуващия му индивидуален начин, но си остава такова, каквото вечно е било и е.

     Съединено по такъв действителен начин със своята Праоснова, земното съзнание на човека едва сега вниква в действителната истина и в действителността на тази вечна истина!

     Чак сега то прозира какво наистина и в действителност е Бог! – Тук избледняват и помръкват всички предишни представи за Бога! Който по този начин преживее в себе си Божеството и своята собствена действителност в него, той съвсем не се нуждае вече от образ и сравнение, и само когато иска да поучи другите, му се налага заради тях да създаде образ и сравнение, за да може словото му да събуди вътрешния им усет. –

     Ала сричане и безпомощно поясняване си остава неговата реч, колкото и да се старае с най-различни словесни образи да разкаже за това свое преживяване…

     Единствено човек, който по този именно начин е преживял в себе си своя жив Бог, знае с непоколебима сигурност за Бога, пак той единствен знае и за себе си с непоколебима сигурност! – – –

     Но и това високо стъпало е само предусловие за всяко по-нататъшно развитие в духовния свят, макар и премалцина през всички времена да са стигали или пък да са надхвърляли през земния си живот това стъпало. – –

     Престъпление е да се говори за Бога, дори и с най-красивите възможни думи, ако изричащият ги не е абсолютно сигурен, че това стъпало е зад гърба му!! –

     А ако го е достигнал, той знае и дали наистина е призван да поучава, защото единствено призваният не би осквернил името Божие.

     На него му се „дава“ какво трябва да говори от ония, които са получили повече от него, понеже преди цели хилядолетия са били вече на пътя, по който той едва днес поема. – –

     Невъзможно е да преживееш в себе си своя жив Бог, без да си осъзнал духовното водачеството на старшите Братя на човечеството…

     И те е трябвало да встъпят някога под такова водачество на пътя, преди да са се съединили в себе си със своя жив Бог. –

     Много по-големи обаче са били изискванията към тях, избраните да станат помагачи на всички заплашени от мрака човешки души…

     Много по-тежко бреме е било възложено на техните плещи…

     Така те са получили още през земните си дни способността да встъпват с пълно и будно съзнание в света на Духа, – в света на субстанциалния Дух, който те са познавали като своя родина дълго преди да получат земно тяло като човеци на тази земя. – – –

     Прецени сам днес, когато вече знаеш за тези неща, какво имат да ти кажат – макар и с неясни думи – някои стародавни легенди, колкото и „глупави“ да си ги смятал досега. –

     Аз обаче мога да ти кажа само това, че говоря с най-пълна сигурност, като човек, който описва единствено неща, преживени от самия него. –

     Ако искаш някога да стигнеш до преживяването на своя жив Бог в себе си, ти не ще можеш да се лишиш от помощта на своите живеещи вече в Духа братя, както се лишават всички ония, които – колкото и да се стремят да намерят Бога, изследвайки всяка висота и обглеждайки всяка дълбина, – си остават все така в плен на собствената си самонадеяност, стараеща се неизменно да им внуши, че не се нуждаят от духовночовешка помощ.

     Искаш ли да срещнеш в себе си Действителността, ще трябва добре да внимаваш на какво е вдъхнала живот тази Действителност!

     Не ти трябва да определиш по какъв начин ще осъзнаеш Бога: – а сам Бог!! – – –

     Не „човешка помощ“ получаваш, когато ти се оказва духовночовешко съдействие, а Божия помощ, която си служи с човек, за да помогне на човека, тъй като иначе той никога не би могъл, в това свое животинско проявление, да получи помощ от Бога! –

     Тук от теб съвсем не се очаква да ми „вярваш“ заради самите думи. Посочвам ти абсолютно необходимото условие, ако искаш не само да търсиш, но и да намериш!

     Единственото, което се изисква от теб, е да не отхвърляш с такова упорство помощта, стигаща духовно – и само по духовен път – до тебе. А дали моите думи заслужават да им се „вярва“, попитай онези, които постъпват според тях, – и тогава сам провери дали ще можеш да ги потвърдиш!

     Целта ми е не да ти донеса някаква „нова вяра“, а да поведа душата ти към сигурност: – към онази истина, която се изживява единствено като Действителност! – – –

     Ти ще съумееш да събереш и да обединиш в себе си силите на своята душа само ако почерпиш сила от потоците на духовния Живот, насочвани към земния мрак от онези, които действуват от субстанциалния Дух, защото са длъжни да действуват така! –

     Те самите са само оръдия на божествената воля!

     Не техните сили можеш да получиш, а единствено силата на Духа, от която те имат живот в будния свят на Духа. Те са преобразователите на силата на Духа, която иначе не би могъл да почувствуваш в този земноживотински мрак…

     Те не се смятат за „по-високо“ стоящи от теб, тъй като всяка представа, която са имали някога за себе си, се е разтворила без остатък в тяхното истинско Битие…

     А ако ти самият усещаш това Битие като нещо стоящо над теб, знай, че и за тях то стои по-високо от всичко, което те, като земни хора, са смятали достъпно или желателно за себе си. Те съвсем не търсят благодарност за помощта си и всяка „помощ“ от тяхна страна се корени единствено в това тяхно Битие!

     Една само помощ могат да ти окажат те – онази, от която се нуждаеш, ако искаш да стигнеш в себе си до своя жив Бог! А получиш ли духовна помощ и за други неща, не я отдавай на своите помагащи братя тук, на земята! –

     Наистина, има в царството на Духа и друга помощ, от която и те, в своя земен живот, твърде често се нуждаят! – – –

     Съвсем не „свръхчовеци“ и чародеи, те са изложени като земни хора на всички земни неволи, на които си изложен и ти, и в това, че са принудени да споделят тук във всяко отношение тежкия жребий на земния човек, виждат дълбока премъдрост…

     Ако неволите на земния човек им бяха чужди, как биха могли те, преливащите от любов и духовна сила, да спасят от мрака тънещите в него души!? –

     Познали всяка човешка неволя, те съумяват да преобразуват силата на Духа по такъв начин, че тя да стане осезаема и доловима за душите в онази форма на помощта, от която се нуждаят по своя път към Бога! – –

     Можеш спокойно да им се довериш, още повече че единственото, което се изисква от теб, е да се пазиш от всяка съпротива срещу тяхната помощ.

     В противен случай твоята воля, изявена при такова противопоставяне, би отблъснала помощта им.

     Но ако не ти липсва добрата воля и готовността да получиш помощ, ще я намериш по своя път, без да я викаш и измолваш. Тази помощ не зависи от произвола на този, който я оказва!

     Ти непременно ще бъдеш намерен, стига да се оставиш да те намерят!

     А тогава с положителност ще намериш и истината, която преди това си търсил толкова често напразно.

     Ще разбереш тогава какво искат да разкрият пред твоята душа моите думи: че тази истина може да бъде намерена единствено като Действителност. –




– – – – – – –
Източник: "Пътят към Бога"
Издател: АПИС"90
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
           светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов